Определение № 208 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 189/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. В.- И. срещу решение № 4855 от 02.07.2014 г. по в.гр.д.№ 10483 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 37950 от 2012 г. на Софийския районен съд, 77 състав за отхвърляне на предявените от В. В. В.- И. срещу В. К. П., В. К. И. и Ц. В. Р. искове с правно основание чл.37 от Закона за наследството за отмяна до размер на 1/8 ид.ч. на договори за продажба на апартамент, обективирани в нотариални актове № 83 от 23.12.2004 г. и № 200 от 10.11.2011 г. Касаторката твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: кой е началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.37 ЗН и тече ли такава давност, преди да са настъпили условията за предявяване на този иск, конкретно преди да е влязло в сила решението по чл.30 ЗН за намаляване на завета до размера, необходим за допълване на запазената част на наследника. В писмен отговор от 12.12.2014 г. ответницата по жалбата В. К. П. оспорва същата. Останалите ответници В. К. И. и Ц. В. Р. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.37 ЗН, въззивният съд е приел, че ответниците Ц. В. Р. и В. К. П. не са пасивно материално-правно легитимирани по иск с правно основание чл.37, ал.1 ЗН: Ц. В. Р. не е страна по сделките, чиято отмяна се иска по реда на чл.37 ЗН /не е нито заветник, нито надарено лице, нито трето лице, придобило имота от заветник или надарен/, а В. К. П. е придобила процесния имот не от заветник или надарен, а от трето лице /В. К. И./, което от своя страна е придобило имота от заветника В. Х. В.. По отношение на ответника В. К. И. е прието, че искът по чл.37 ЗН за отмяна на договора за продажба от 23.12.2004 г. е погасен по давност, тъй като е предявен повече от 5 години след упражняване правата на прехвърлителя В. Х. В. по завещанието от 10.08.1998 г. Прието е, че В. В. е упражнил правата си по завещанието на 23.12.2004 г., когато по негово искане това завещание е било нотариално обявено. За неоснователно е прието твърдението на ищцата, че давностният срок за предявяване на иска по чл.37 ЗН е започнал да тече от влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.30 ЗН. С оглед тези мотиви на въззивното решение, поставеният от касаторката правен въпрос / кой е началния момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл.37 ЗН и тече ли такава давност, преди да са настъпили условията за предявяване на този иск, конкретно преди да е влязло в сила решението по чл.30 ЗН за намаляване на завещанието до размера, необходим за допълване на запазената част на наследника/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по този въпрос е налице неяснота и няма съдебна практика. Въпросът обаче касае иска с правно основание чл.37 ЗН, предявен от В. В. В.-И. срещу ответниците Ц. В. Р. и В. К. И. /съответно наследник по закон на заветника В. Х. В. и приобретател по сделката, обективирана в нотариален акт № 83 от 23.12.2004 г./, поради което до касационно обжалване следва да бъде допуснато решението на СГС само по този иск. Не са поставени правни въпроси, които да касаят останалата част от решението /по предявения от В. В. В.- И. иск по чл.37 ЗН срещу В. К. П. за отмяна на сделката, обективирана в нотариален акт № 200 от 10.11.2011 г. /, поради което въззивното решение по този иск не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Ответницата В. К. П. не претендира за направени по делото пред ВКС разноски, поради което такива разноски не следва да и бъдат присъждани. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение