Определение № 2068 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 179/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК като е било образувано по повод на частна жалба с вх. № 509 105/11.11.2022 година, подадена от М. Г. Н., против разпореждане № 50 246/07.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е върнал подадената от Н. против постановеното по същото дело определение № 615/28.07.2022 година, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 260 130/07.05.2021 година на Апелативен съд Пловдив, търговско отделение, трети състав, постановено по т. д. № 186/2021 година, частна жалба с вх. № 7313/12.09.2022 година. В частната си жалба М. Г. Н. излага твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, като е поискала същото да се отмени и делото да се върне на съдебния състав по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с указания за надлежното администриране на подадената против определение № 615/28.07.2022 година, постановено по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. частна жалба. М. Г. Н. е била уведомена за обжалваното определение на 08.11.2022 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 509 105/11.11.2022 година предвид, на което е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане съдията-докладчик по гр. д. № 2395/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че съобразно чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1 от ГПК, на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежали само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждали по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това било изрично посочено в закона. Производството по селекция на касационните жалби представлявало предварителна и задължителна фаза на касационното производство, уредено с Гражданския процесуален кодекс от 2007 година. С определението си по чл. 288 от ГПК касационният съд извършвал проверка на касационната жалба и приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за наличието на предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Затова, във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване ВКС разглеждал заявеното искане да бъде допуснато касационно обжалване на постановения въззивен съдебен акт и се произнасял по основателността на това искане. Затова определението, с което не било допуснато касационно обжалване, не преграждало развитието на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Освен това, неговата обжалваемост не била изрично предвидена и в процесуалния закон, както изисквал чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. С постановяване на определението, с което не бил допуснал касационно обжалване, ВКС се бил произнесъл по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение бил изчерпан. Този изводи на съдията-докладчик по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. се споделят от настоящия съдебен състав на ВКС, ГК, ІV г. о. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законът е предоставил възможност, на страните по спора, да обжалват постановените от съда определения. За да е налице такава възможност оспорваното определение, трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК) или възможността за обжалването му да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, постановените от състав на ВКС определения, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд, но само, ако отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1 от ГПК за това. За определението по чл. 288 от ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване. Поради това то не попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същевременно определението по чл. 288 от ГПК не попада и сред тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него съдът не се произнася по допустимостта на касационната жалба от гледна точка на изискванията, необходими за валидното сезиране на ВКС, а извършва проверка за наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК критерии за допускане на касационното обжалване. Това обжалване е уредено не като задължително, а като факултативно такова, поради което е необходимо да се извърши предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Тази проверка има самостоятелно значение, тъй като резултатът от нея определя по-нататъшния ход на касационното производство. При нея обаче съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с постановяване на определението по чл. 288 от ГПК. Затова се касае до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция, доколкото изводите на съда и крайният резултат от проверката не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт. Предвид на това определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване не е преграждащо такова по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила. При това влизането в сила на решението не е поставено в зависимост от изтичането на срок за обжалване на определението, както е направено в разпоредбата на чл. 296, т. 2, пр. 3 от ГПК, което означава, че то настъпва от датата на постановяването на определението по чл. 288 от ГПК. От този момент въззивното решение поражда предвидените в чл. 297 и следващите от ГПК последици, които са пречка за последващия му инстанционен контрол. Това от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. Поради това подадените против такова определение частни жалби са недопустими и подлежат на връщане. С оглед на това подадената против определение № 615/28.07.2022 година, постановено по гр. д. № 4444/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., частна жалба с вх. № 7313/12.09.2022 година е недопустима и не подлежи на разглеждане. Поради това обжалваното разпореждане № 50 246/07.11.2022 година, постановено по гр. д. № 4444/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение