Определение № 941 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 49/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ТИ ЕР СИ“ ООД срещу определение № 2988 от 12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1989/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 716 от 11.06.2025 г. по гр. д. № 353/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което производството по делото е прекратено и то е изпратено по подведомственост на Административен съд – Благоевград. Касаторът твърди в частната жалба, че въззивният съд неправилно е приел, че с депозираната искова молба се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица, при което неправилно е преценил, че делото е подведомствено на административните съдилища и подлежи на разглеждане по реда на АПК. Поддържа, че апелативният съд не е обсъдил изложените от него в исковата молба доводи, че съществуващото с Община Сандански правоотношение, възникнало по силата на издадено разрешително за водовземане от кмета на общината, има характеристиките на договорно правоотношение, произтичащо от договор за наем (концесия). Твърди, че административният орган му е предоставил негодна за използване вещ, поради което той е развалил обективирания договор в процесното разрешително за водовземане от минерална вода. Поради гореизложените обстоятелства, наведени според жалбоподателя в исковата молба, счита, че процесният спор е гражданскоправен, отнасящ се до неизпълнение на задължения, произтичащи от гражданско правоотношение, и съответно компетентен да го разгледа е общият граждански съд. „ТИ ЕР СИ“ ООД моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново определение, с което делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба „ТИ ЕР СИ“ ООД се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, или може да основе решението си, без да е сторил това, само въз основа на някои от доказателствата по делото или на части от тях и без да даде отговор на доводите на страните?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60287/09.12.2021 г. по гр.д. № 85/2021г. на ВКС, IV г.о.; решение № 75/13.04.2021г. по гр.д. № 2206/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение № 208/12.03.2021г. по гр.д. № 983/2020г. на ВКС, IV г.о.; решение № 22/09.03.2021г. по гр.д. № 1857/2020г. на ВКС, II г.о.; решение № 107/25.06.2019 г. по гр.д. № 2737/2018г. на ВКС, III г.о., и решение № 210/09.02.2018 г. по т.д. № 1115/2017г. на ВКС, I т.о. Навежда също основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставяйки следния въпрос: „При издадено на основание Закона за водите и Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води разрешително за водовземане, ако общината, издала разрешителното не е изпълнила своите законови и изрично посочени в закона и подзаконовите актове по приложението му задължения, поради което титулярът на разрешителното не е могъл да изпълни своите задължения по него, приложим ли е общият гражданскоправен ред за търсене на обезщетение от общината за претърпяната загуба от титуляра на разрешителното по реда на ЗЗД и представляват ли правоотношенията между страните - като права, задължения, отговорности, основания за прекратяване на правоотношенията помежду им и други гражданскоправни или административноправни правоотношения?“, по който поддържа липса на съдебна практика и непълнота в правната уредба. Релевира и очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в горепосочените оплаквания за неправилност в контекста на поставените горепосочени два въпроса. Ответникът по частната жалба – Община Сандански подава отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд по чл. 121 ГПК, поради което същата е допустима. Въззивният съд е приел в обжалваното определение, че производството по делото е образувано по подадена от „ТИ ЕР СИ“ ООД срещу Община Сандански искова молба, съдържаща искане за заплащане на сумата от 13 691. 85 лв., а след направено увеличение на иска – 54 172. 25 лв., представляващи разходите, които ищецът е направил във връзка с отнетото му разрешително № 8/10.10.2019 г. за водовземане на минерална вода. Обсъдил е изложените от ищеца доводи, че доколкото се претендират вреди от неизпълнение на договорно правоотношение между страните, спорът е подведомствен на общия граждански съд. Второинстанцонният съд е изложил собствени мотиви, обосноваващи извода му, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по реда на АПК от административните съдилища. Счел е, че от изложените в исковата молба обстоятелства е изводимо, че претенцията е за обезщетение за имуществени вреди във връзка с административни актове – разрешение за водовземане, респективно отнемане на това разрешение, двете издадени от кмета на ответната община, като е заключил, че вредите са причинени от общинската администрация, която не е предприела мерки във връзка с изпълнение на задължението към ищеца за реално предоставяне на разрешения му воден обем. Посочил е, че при наведените от ищеца твърдения не може да се приеме, че се касае за граждански спор, доколкото правопораждащият юридически факт е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Счел е, че съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, която норма изключва компетентността по заявения спор на гражданските съдилища. При тези решаващи правни съображения, въззивният съд е счел делото за подведомствено на административните съдилища, изпращайки го на компетентния Благоевградски административен съд. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Първият въпрос на касатора е процесуалноправен и е свързан с оплакванията му, че въззивният съд не е обсъдил доводите му за договорния характер на правоотношенията между страните по повод на разрешителното за водовземане, които след издаването му са между равнопоставени субекти. Този правен въпрос осъществява общото основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но е разрешен в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което спрямо него не е налице релевираното допълнително основание. Според последната, обективирана в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК и множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК и чл. 290 ГПК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, поради което въззивната инстанция разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си. Въззивният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин той изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. В съответствие с горепосочената практика, в мотивите на обжалваното определение, въззивната инстанция е обсъдила всички относими към процесуалния спор за подведомственост приети доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнала до решаващия правен извод, че спорът е подведомствен на административните съдилища, тъй като правопораждащият процесното право юридически факт е административен акт, а не граждански договор, какъвто нито се твърди от ищеца да е сключен между страните, нито е установен с приложените към исковата молба доказателства. Решаващият съд е обсъдил оплакването на ищеца, че с предявения иск се търси обезщетение въз основа на договорна отговорност на ответната община, но е заключил, че единственото сочено основание на претендираното субективно право на обезвреда е заповедта на Кмета на Община Сандански за издаване на разрешително за водовземане на минерална вода, респективно за отнемане на същото, което е индивидуален административен акт, а не граждански договор. Граждански договор нито се твърди от ищеца в исковата молба да е сключен, нито се установява от представените по делото доказателства. Самият ищец сочи разрешителното за водовземане на минерална вода, респективно заповедта за отнемането му, като източник на договорни отношения между страните, но такива макар принципно да са възможни (при сключване на договор за концесия), в конкретния случай не са налице, доколкото конкретното материално правоотношение е породено и урегулирано единствено с горепосочените административни актове. Те са издадени от орган на местната изпълнителна власт и от тях и от незаконосъобразна дейност на общинската администрация са претендираните имуществени вреди. При така наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, които единствено съдът има правомощието да подвежда под съответната правна норма, извеждайки основанието на предявения иск, исковата претенция е такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да я разгледа е съответния административен съд. В този смисъл са изложените от въззивния съд собствени мотиви по въпроса за подведомствеността на предявения иск, поради което не е останало необсъдено оплакване на ищеца – въззивник в мотивите на атакуваното определение. Следователно по горепосочения първи въпрос не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационен контрол по същия не следва да бъде допуснат. Вторият въпрос на касатора не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е без значение за крайния изход на конкретния процесуален спор. Формулировката му е прекалено теоретична и принципният му отговор би могъл да бъде различен при различна фактическа обстановка при различни казуси, поради което не би могъл да повлияе на даденото разрешение по настоящия спор за подведомственост. Както беше посочено по-горе ищецът е този, който чрез въведените в исковата молба обстоятелства, индивидуализира основанието на предявения иск, а в случая те са единствено за развили се отношения между страните въз основа на отменен административен акт и незаконосъобразна дейност на общинската администрация, при което отсъстват гражданскоправни елементи. Поради отсъствието на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допуснато. Очевидната неправилност е регламентирана в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, различно от касационните основания от чл. 281, т. 3 ГПК. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти, каквито квалифицирани състави на неправилност не се установяват по отношение на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на настоящото производство частният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от последния разноски в размер на 51.13 евро, равностойни на 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение