Определение № 3550 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2424/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията/ срещу решение рег.№25 от 05.02.2026 год., постановено по въззивно гражданско дело № 396 по описа за 2025 г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 206 от 05.08.2025 год. по гр.д. № 179 по описа за 2021 г. на Сливенския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Комисията срещу Ж. Б. К./първоначален ответник и наследник на починалия Д. В. К./, В. Д. К. и Б. Д. К./наследници на починалия Д. В. К./, искове за отнемане на подробно описаното в диспозитива имущество.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Необходимо условие за установяване на връзка между престъплението и придобитото имущество в производството по ЗОНПИ ли е наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, или е достатъчно формиране на обосновано предположение въз основа на обстоятелствата по делото?

2. Доказването на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и придобитото имущество, което съдът вменява в тежест на КОНПИ не води ли до игнориране на правното значение на предвидената от законодателя презумпция в чл.5, ал.1 от ЗОНПИ?

3. Представляват ли имущество по смисъла на ЗОНПИ допълнителните парични вноски по чл.134 от ТЗ, извършени от проверяваното лице в търговско дружество, когато към края на проверявания период не е доказано тяхното възстановяване и следва ли същите да бъдат включени в анализа за определяне размера на значителното несъответствие?

4. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието извършени и възстановени до края на проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, банкови разходи и изтеглените суми от банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

5. Коя страна носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че извършените от ответника допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ не представляват налично вземане на дружеството към края на проверявания период-ищецът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество или ответникът, който твърди погасяване на вземането?

6. Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства/отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?

7. Представлява ли материалноправна предпоставка за уважаване на предявения иск за отнемане на незаконно придобитото имущество установяването на стойностно превишение над размера, посочен в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, между наличното имущество в началото и в края на проверявания период?

Oтветниците по касационната жалба Ж. Б. К., Б. Д. К. и В. Д. К. застъпват становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По движението на касационното производство Върховният касационен съд намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество, Варненският апелативен съд е приел, че не е установена пряка или косвена връзка между престъпна дейност на проверяваните лица и придобитото от тях имущество. При преценката дали имуществото превишава посочения в параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер въззивният съд е констатирал, че за проверявания период се получава отрицателен нетен доход в размер на 87 719,07 лв., който следва да бъде приравнен на нула. Придобитото имущество е на стойност общо 113 296,14 лв.– тоест разликата между притежаваното имущество от проверяваните лица в края на периода и нетния им доход, приравнен на нула, е под 150 000 лв. Заради тези констатации въззивният съд е счел за неустановено също, че е налице твърдяното от Комисията значително несъответствие.

От тези мотиви на въззивния съд е видно, че вторият, шестият и седмият въпроси на касатора са от значение за изхода на спора. По тези въпроси е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. С разпореждане от 23 март 1016 г. на Председателя на ВКС въпросите са редактирани по следния начин:

„Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“

Първите два въпроса, по които е образувано тълкувателното решение, съвпадат по своя смисъл с шестия и седмия въпрос на касатора, а третият е сходен с втория въпрос на касатора. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,