Определение № 4185 от 14.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. Н. А., понастоящем в затвора [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 565 от 7.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 570 по описа за 2026г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено определение № 1049 от 23.04.2026г. по гр.д. № 2938/2025г. на районен съд Пазарджик за прекратяване на производството по делото на основание чл.130 ГПК. Жалбоподателят счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния поставен въпрос: Допустим ли е иск по чл.45 ЗЗД срещу физическо лице, заемащо длъжност в държавна институция, когато се твърди, че вредите са настъпили в резултат на лични, умишлени действия, съставляващи ексцес и надхвърлящи служебните правомощия? Въпросът за наличието на умисъл или превишаване на служебните правомощия по смисъла на чл.45 ЗЗД, предмет ли е на проверка за допустимост на иска или съставлява въпрос по същество, който следва да се реши с постановения акт по делото? Твърди противоречие с определение по ч.гр.д.№ 2612/2024г.на ІV г.о. на ВКС. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая те не са налице, защото поставеният от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода на спора и противоречие с установената съдебна практика няма. Н. Н. А. е предявил срещу физическото лице В. П. К., който е заемал длъжността „началник на затвора“, иск с правно основание чл.45 ЗЗД с твърдение, че на 19.09.2023г., в килията му, е извършено претърсване в резултат на което са му отнети – 80бр.химикали, 2 маркера, 8 пълнителя, 2 опаковки лепило и 100бр. „1/2празни листи“. След направено искане, съдът с определение № 2738 от 18.09.20205г.е освободил ищеца от заплащане на държавна такса и му е предоставил правна помощ, на основание чл.23 и чл.25 ЗПП, под формата на процесуално представителство. След изпълнение на законоустановената процедура, за процесуален представител на ищеца е назначена адвокат М.. След като подадената искова молба е преценена като нередовна, съдът с разпореждане № 2865 от 1.10.2025г.я е оставил без движение като е дал указания за „обосноваване на правния интерес от предявяване на иск срещу физическото лице“ и е предоставен 7-дневен срок за отстраняване на констатираната нередовност. Изрично е указано, че при неизпълнение на така дадените указания, производството ще бъде прекратено. Постъпила е молба-уточнение от адвокат М., в която е посочено, че ищецът претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на „конкретни действия и бездействия на ответника К., които по своя характер не представляват нормално изпълнение на служебни задължения, а противоправно поведение, накърняващо личното достойнство, физическото и психично здраве на ищеца“. С определение № 1049 от 23.04.2026г. по гр.д. № 2938/2025г., районен съд Пазарджик е прекратил производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Преценил е предявеният иск за недопустим поради липса на твърдения за конкретно извършени от ответника действия, които да не са във връзка със заеманата от него длъжност. Така постановения акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № 565 от 7.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 570/2026г. В мотивите си съставът на Окръжен съд Пазарджик е посочил, че след като – след дадените указания, не са изложени обстоятелства за лични умишлени действия на физическото лице, в резултат на които да са причинени вреди или да са посочени вреди, които да са резултат от престъпление, или да се причинени не при и по повод изпълнение на служебни задължения, искът е недопустим. С оглед изложените мотиви, релевантният въпрос, който е от значение за изхода на спора не е да допустимостта на иск по чл.45 ЗЗД предявен срещу физическо лице, заемащо длъжност в държавна институция /какъвто е зададеният/, а дали е допустим иск с правно основание чл.45 ЗЗД когато не се твърди – ответникът да е причинил умишлено вреди, не се твърди да се претендира обезщетение за вреди в резултат на извършено престъпление и не се твърди, вредите за които се претендира обезщетение да са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължение от ответника. Отговорът на този въпрос е отрицателен, защото липсата на посочените твърдения изключва наличието на правен интерес от предявяване на иска, което е процесуална предпоставка за неговата допустимост. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, на която жалбоподателят се позовава /посочвайки определение по ч.гр.д.№ 2612/2024г.на ІV г.о./, съгласно която е допустим иск по чл.45 ЗЗД, с който се претендира от затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ обезщетение за вреди причинени от служител/началник на затворническа администрация, когато вредите са причинени умишлено от ответника-физическо лице, резултат са от извършено престъпление или са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължение. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение