Определение № 415 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 611/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 1 от 03.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 862/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 260509/29.07.2022 г. по т.д. № 1547/2020 г. на СГС, TO, VI-19 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен иска на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу „Национална електрическа компания" ЕАД за заплащане на сумата 582 631.74 лв., представляваща незаплатена част от цена на закупена комбинирана електрическа енергия с постигнати показатели за високоефективност за месец юли на 2015 г. по фактура № [ЕГН] от 31.07.2015 г., вземането по която е придобито от „ПИБ“ АД от „Топлофикация Русе" ЕАД по силата на договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - че е неправилно поради допуснати от съда груби нарушения на материалния и на процесуалния закон. Недопустимостта на решението е обосновано с твърдението, че апелативният състав, в отклонение на чл. 6, ал. 2 ГПК, е излязъл извън предмета на търсената защита, приемайки при липса на доводи от страните, наличието на единен правопораждащ факт в отношенията между цедента „Топлофикация Русе" ЕАД и длъжника „НЕК“ ЕАД. Излагат се съображения за противоречие с материалния закон на становището на съда, че цедираното вземане е периодично. Според касатора не са налице визираните в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, характеризиращи едно задължение като периодично. В тази връзка се оспорва извода, че процесното вземане е погасено по давност на основание чл. 111 б.в ЗЗД. Отделно, в касационната жалба се поддържа, че неправилно въззивният състав е приел, че между страните е било постигнато съгласие за смяна на поредността на вземанията на цесионера. Акцентира се върху факта, че към датата на извършените частични плащания по фактурите на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., ответникът „НЕК“ ЕАД не е уведомил банката, че погасява главниците, което е сторил повече от година по-късно. Сочи се, че доколкото с направените плащания не са погасени натрупаните лихви за забава след падежа на задължението на 21.08.2015 г., то от разпоредбата на чл.76, ал. 2 ЗЗД следва, че претендираната с исковата молба сума от 582 631.74 лв. е незаплатена част от цената на закупената електрическа енергия за месец юли на 2015 г. Оплакването за допуснатите процесуални нарушения е аргументирано с твърдението на касатора, че съдът повратно е тълкувал волята на банката, изразена в представеното по делото писмо с изх. № 60-3107/2604-2018 г., както и че съдът неправилно е възприел заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вероятната недопустимост е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран от страните. Сочи се, че въззивното решение е очевидно неправилно поради грубо нарушение на закона и на формалната логика при формиране на извода на съда, че задължението на ответника е за периодично плащане и че е погасено по давност. Отделно са формулирани следните правни въпроси:

1. „ При постановяване на съдебния акт може ли съда да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 227/22.04.2010 г. по гр.д. № 917/2009 г. на IV г.о; решение № 323/ 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на IV г.о.; решение № 18/23.02.2021г. по гр.д. № 2356/2020 г. на II г.о.; решение №136/17.10.2019 по т.д. № 2673/2018 г. на II т.о., както и в противоречие с мотивите на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

2. „ Изискването за „дългосрочни договори" за изкупуване на електрическа енергия при регулирани цени, съгласно чл. 93а, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 59/2013г.) представлява ли изискване за писмена форма на самите договори и в случай на положителен отговор - формата за доказване или за действителност представлява?“. Поддържа се основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3.1 „ Какъв е срокът на погасителната давност, с която се погасяват вземанията на производителите на електрическа енергия от общественият доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор?“. Сочи се, че по поставения въпрос липсва практика на ВКС.

3.2. „Обхващат ли се задълженията за заплащане на цената на закупената електрическа енергия по договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между производител и обществен доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор, под понятието „периодично плащане?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в ТР №3/2011 г. по тълк.д №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и че е от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4.1 „ Когато страните се намират в „трайни търговско отношения" по изкупуване на електрическа енергия и договорът е сключен при условията на чл. 292 ТЗ, сключеният по този начин договор за еднократно или за периодично изпълнение представлява?“

4.2. „ Възможно ли е да се приеме даден договор, сключен при условията на чл. 292 от ТЗ като договор за периодично изпълнение или вземането по такъв договор да се приеме за периодично плащане?“

Твърди се, че по отношение на горните два въпроса са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Национална електрическа компания" ЕАД, в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че съдът се е произнесъл в рамките на предмета на делото, очертан с доклада пред първата инстанция. Оспорва се твърдението за очевидна неправилност на решението като се излагат съображения за правилността на решението по съществото на спора. Твърди се, че част от поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на съда, а друга част – че са формулирани на базата на интерпретацията на касатора за фактическите обстоятелства и правни констатации изводи на съда, които не отговарят на действителното фактическото положение. Акцентира се върху липсата на допълнителните предпоставки за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260509/29.07.2022 г., постановено по т.д. № 1547/2020 г. на СГС, TO, VI-19 с-в, с което отхвърлен предявеният от „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на „Национална електрическа компания" ЕАД да заплати на ищеца сумата от 582 631.74 лв., представляваща незаплатена част от цена на закупена комбинирана с постигнати показатели за високоефективност електрическа енергия за месец юли на 2015 г. по фактура № [ЕГН] от 31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по сключен с „Топлофикация Русе" ЕАД договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел за релевантни за спора следните установени по делото обстоятелства:

• на 05.10.2012 г. между „Топлофикация Русе" ЕАД ,като производител, и „НЕК" ЕАД като обществен доставчик, на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, е сключен договор с предмет – „производителят произвежда и продава, а общественият доставчик купува и заплаща в сроковете и при условията на договора произведена по комбиниран способ нетна активна електрическа енергия“. Срокът на действие на договора е удължен със Споразумение № 1 от 10.01.2013 г. до 31.12.2013 г.;

• с Решение № Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР, считано от 01.05.2015 г., са утвърдени пределни цени на топлинна енергия и са определени цени на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство като са определени преференциалните цени за „Топлофикация Русе" ЕАД;

• на 15.09.2015 г. между "Първа Инвестиционна Банка" АД и „Топлофикация Русе" ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който „Топлофикация Русе" ЕАД прехвърля в полза на ищеца вземането си от ответника „НЕК" ЕАД по фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г. в общ размер на 1 307 475,23 лв., от които главница в размер на 1 089 562,69 лв. и 217 912,54 лв. - начислен върху главницата ДДС;

• фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г. е издадена с получател „НЕК" ЕАД за стока/услуга от доставчик „Топлофикация Русе" ЕАД, с предмет електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, за количество 8 347 860.00 кВтч, при единична цена без ДДС 0.130520 закВтч, за периода 01 до 31 юли 2015 година. Общият размер на цената за доставката на електрическата енергия съгласно фактурата възлиза в размер на 1 089 562,69 лв. без ДДС, а сумата за плащане е 1 307 475, 23 лв. с вкл. ДДС, с падеж за плащане 21.08.2015 г. и посочена дата на данъчното събитие 31.07.2015 г.;

• наличието на съществуваща между цедента Топлофикация Русе" ЕАД и ответника „НЕК" ЕАД трайна облигационна връзка с предмет производство и доставка на електрическа енергия се установява от приетите по делото ежемесечни протоколи и фактури, издадени от „Топлофикация Русе" ЕАД за периода от 31.05.2014 г. до 31.01.2014 г.;

• по процесната фактура № [ЕГН] от 31.07.2015 г. с два броя платежни нареждания ответникът„НЕК“ ЕАД е извършил частични плащания в полза на ищеца"ПИБ" АД на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г., съответно с посочени основания „за сметка на „Топлофикация Русе" ост. 1323 и част. 1349", и основание „за сметка на „Топлофикация Русе" ост. по фактура 1/1349". Погасената с тези плащания сума е в общ размер 3 221 857.03 лв, при посочена сума в процесната фактура - 1 307 475.23 лв.;

• в писмо с изх. № 60-3107/26.04.2018 г. на „ПИБ“ АД, адресирано до ответника и изготвено в продължение на предходна кореспонденция между страните, се съдържа информация за плащанията на ответника в периода до 27.01.2016 г., както и погашенията при ищеца - в табличен вид за всяка отделна фактура. В писмото са посочени и двете плащания по процесната фактура като1 видно от инкорпорираната в писмото таблица, с всяко от двете плащания се е погасявала главницата, а отделно е начислявана лихва. По отношение на процесната фактура е посочено, че след двете частични плащания от 26.01.2016 г. и от 27.01.2016 г. в общ размер на 1 307 475.23 лв., по фактура № [ЕГН] от 31.07.2015 г. няма задължение за главница, а само за лихва в размер на 48 367.67 лв.

• в заключението по извършената пред първата инстанция съдебно - счетоводна експертиза вещото лице С. е посочил, че в периода 12.09.2014 г. - 27.01.2016 г. са извършени плащания от „НЕК" ЕАД по посочена банкова сметка на ищеца по всички описани в исковата молба фактури, сред които и процесната. Плащанията са в общ размер на 11 704 669.96 лв. съобразно стойността на главниците по фактурите. С направените плащания от страна на „НЕК" ЕАД в счетоводството на ищеца са погасени главници в общ размер на 11 122 035.22 лв. и лихви в общ размер 582 631,73 лв., докато в счетоводните записвания на ответника „НЕК" ЕАД по същите фактури не са начислявани лихви, а извършенит плащания са отнесени за погашения само на главници. Към датата на завеждане на исковата молба по процесната фактура № [ЕГН] /31.07.2015 г. в счетоводството на ищеца фигурират непогасени задължения за главница в размер на 582 631.74 лв. и законна лихва за периода 27.01.2016 г. - 14.08.2020 г. Към датата на завеждане на исковата молба в счетоводството на ответника „НЕК" ЕАД не фигурират непогасени задължения по процесната фактура. По счетоводни данни на ответника задълженията по всички описани в исковата молба фактури за главница - предмет на различни договори за цесия, сред които и процесния, са погасени. Според вещото лице с плащания на 26. 01.2016 г. в размер 85 618.20 лв. и на 27.01.2016 г. в размер на 1 221 857.03 лв. е погасена цялата главница по процесната фактура в размер на 1 307 475.23 лв.

Посочвайки, че предмет на иска на "ПИБ" АД е осъждането на ответника „НЕК" ЕАД да му заплати сумата от 582 631, 74 лв., представляваща незаплатената част от цена на закупената електрическа енергия за месец юли 2015г. по фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца с цесия, съдът е приел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Посочил е, че задължението на ответника е станало изискуемо на 22.08.2015 г. с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и като се имат предвид уговорките между страните, че вземането по процесната фактура става изискуемо един ден след падежа, който падеж в случая е на 21.08.2015 г. Според въззивния състав към датата на предявяване на иска - 14.08.2020 г., е изтекла кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, която не е била прекъсвана с признание от страна на длъжника на основание чл. 116, б.“а“ ЗЗД.

Въззивният състав е обосновал периодичния характер на процесното вземане по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД с позоваване на постановките в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че: периодични плащания са онези плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението, при които кредиторът и длъжникът знаят изначално времето на изпълнение; с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива; характерен признак на тези плащания е тяхната периодичност, без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен; периодично е плащането, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи като задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престара повече от един път в течение на определен срок. Съдът е акцентирал върху направеното от ОСГТК на ВКС тълкуване, че еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. При периодичните плащания изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Според апелативния състав вземанията на "Топлофикация Русе" ЕАД, цедирани на ищеца, за цена на изкупувана от ответника "НЕК" ЕАД електрическа енергия съдържат изброените по-горе признаци на понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съдът е посочил, че задълженията на ответника "НЕК" ЕАД са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор за покупка на електрическа енергия, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а именно на две междинни и едно окончателно плащане за всеки отчетен месечен период, като размерите им са изначално определяеми предвид изкупуването на енергията по регулирани цени, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Въззивният състав е приел за неоснователни оплакванията на „ПИБ“ АД за неправилност на изводите на решаващия състав на СГС относно липсата на облигационна връзка между цедента и ответника. Посочил е, че дори да се приеме, че разпоредбите на чл. 93а ЗЕ и на чл. 15. ал. 1 ПТЕЕ предвиждат изискване за сключване на договор в писмена форма, то съобразно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност на търговска сделка по причина неспазена форма на последната, ако от поведението и може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на изявленията. Съдът е подчертал, че в случая по делото се установява, че цедентът "Топлофикация Русе" ЕАД не е оспорвал действителността на сделката, а напротив - изпълнявал е договора при стриктно спазване на установения график като издавал фактури за две междинни и едно окончателно плащане всеки отчетен месец. Според съда тезата на ищеца за липса на валиден договор не кореспондира с искането му да му бъде присъдена цена за доставената по договор електрическа енергия, доколкото по един нищожен договор цена не е дължима. Отделно, в обжалваното решение е отразено, че дори по делото да не е установено наличието на постигнато изрично съгласие между страните за продължаване действието на договора от 05.10.2012 г., то на основание чл. 292, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че страните са се намирали в трайни търговски отношения, като част от условията по тези отношения са отчет и плащане на цена на продаваната енергия по график на две междинни и едно окончателно плащане, които условия са приети и от двете странни, включително за доставената енергия след изтичане на срока по договора от 2012 г.

Въззивният състав, аналогично на първата инстанция, е приел за основателно възражението на ответника, че е заплатил изцяло главницата по процесната фактура, което съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск. Съдът е посочил, че съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД - разноски, лихви, главница, се прилагат, ако отсъства уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, като при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.

Апелативният съд е отразил, че в конкретния случай от представената по делото кореспонденция между страните през периода 2017 г.- 2018 г., касаеща извършените погашения по фактури по пет договора за цесия, сред които и процесната фактура, може да бъде направен извод, че между страните е постигнато съгласие, че извършените от ответника частични плащания се отнасят за погасяване на главниците, с което е направено отклонение от законоустановената последователност по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Съдът се е позомвал на неоспореното писмо изх.№ 60-3107 от 26.04.2018 г., изходящо от законните представители на ПИБ до НЕК /вх. № 17-13-1/27.04.2018 г./, в отговор на предходни писма, вкл. горепосоченото писмо изх.№ 17-13-7 от 31.01.2017 г. на НЕК, с което ищецът е уведомил ответника, че начислената лихва върху вземането по процесната фактура /таблица 11 в писмото/ за периода от 16.09.2015 г. до 27.01.2016 г. възлиза на сумата от 48 367, 67 лв., а вземането за главница е погасено изцяло в пълен размер, като остатъкът за погасяване е 0,00 лв., съответно лихвата е изчислена с оглед извършените погашения на главницата на 26.01.2016 г. и на 27.01.2016 г. При така направеното изявление от банката, получено от длъжника на 27.04.2018 г., съдът е формирал извод, че кредиторът е приел така предложеното изпълнение от длъжника за погасяване на главницата, като е уведомил същия с нарочно писмо за остатъчното задължение - дължимата законна лихва за забава, начислена за периода до окончателното погасяване на главницата - 27.01.2016 г.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо като предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Както първата инстанция, така и въззивният съд, са разгледали предявения от „Първа Инвестиционна Банка" АД иск за осъждане на ответника „НЕК“ ЕАД да му заплати исковата сума от 582 631, 74 лв., представляваща незаплатената част от цена на закупена електрическа енергия за месец юли 2015г. по фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г., вземането по която е придобито от ищеца по сключен с „Топлофикация Русе" ЕАД договор за цесия от 15.09.2015 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба. В исковата молба ищцовата банка е конкретизирала, че задължението на ответното дружество произтича от закупена, но незаплатена от НЕК електрическа енергия, т.е. ищецът е въвел като основание на иска си наличието на договорно правоотношение за закупуване на електрическа енергия между цедента и длъжник. Ето защо въззивният състав е постановил валидно решение на предявеното от ищеца основание. Въпросът, дали при липсата на писмен договор, продавачът и купувачът на електрическа енергия са били в договорни отношения, е въпрос по съществото на спора, неотносим към вероятната недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме „prima facie“, т.е. без анализ на доказателствата по делото, че е явно необоснован извода на въззивния съд, че процесното задължение на „НЕК“ ЕАД няма периодичен характер съобразно разясненията, дадени в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Аналогично, не може „а priori“, без обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, да се приеме, че не са съществували договорни отношения между продавача и купувача на ел. енергия, след изтичане на срока на договора от 05.12.2012 г. и срока по споразумението от 10.01.2013 г.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: „ При постановяване на съдебния акт може ли съда да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото?“. Както бе подчертано по-горе, относно твърдението на касатора за вероятна недопустимост на решението, въззивният съд се е произнесъл по иска на „ПИБ“ АД на предявеното основание като е обсъдил възраженията на ответника за липсата на задължение за заплащане на исковата сума и изтекла погасителна давност. Не отговаря на действителното положение твърдението на касатора, че според ответника не е било налице договорно отношение между него и цедента при липсата на писмен договор за 2015 г.

Нито един от останалите въпроси на касатора не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Анализът на мотивите на решението сочи, че неоснователността на исковата претенция е обоснована от една страна с липсата на задължение на ответника за погасяване на главницата по фактура № [ЕГН]/31.07.2015 г., а от друга страна - с оглед уваженото възражение на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. в“ ЗЗД. Въпросът за наличието на задължение на „НЕК“ ЕАД за претендираната сума от 582 631.74 лв., представляваща незаплатената част от цена на закупената електрическа енергия за месец юли 2015г., е определящ за основателността на исковата претенция, като въпросът за давността е от значение единствено в случай, че посоченото по-горе задължение съществува. Доколкото въззивният състав, аналогично на първата инстанция, е приел, че ответникът е заплатил изцяло претендираната от ищеца главница по процесната фактура, което съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, поставените от касатора въпроси, относими към извода на съда, че е изтекла тригодишната кратка погасителна давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД, не са значими за конкретния правен спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от горното и за пълнота на изложението, следва да бъде отразено, че формулираните от касатора въпроси ( посочени по-горе като въпроси 2, 3.1, 3.2, 4.1 и 4.2) не притежават характеристиката на въпроси, обуславящи допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът –„ Изискването за „дългосрочни договори" за изкупуване на електрическа енергия при регулирани цени, съгласно чл. 93а, ал. 1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 59/2013г.), представлява ли изискване за писмена форма на самите договори и в случай на положителен отговор - формата за доказване или за действителност представлява?“, не е обсъждан от въззивния съд в поставения от касатора контекст, като в него не са отчетени обстоятелствата, въз основа на които съдът е приел, че страните са изпълнявали задълженията си, произтичащи от предходен договор и съобразени с решението на КЕВР от 30.06.2015 г. за определяне на преференциални цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от Топлофикация Русе" ЕАД. Отговорите на въпросите: „ Какъв е срокът на погасителната давност, с която се погасяват вземанията на производителите на електрическа енергия от общественият доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор?““ и „Обхващат ли се задълженията за заплащане на цената на закупената електрическа енергия по договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между производител и обществен доставчик, когато между страните няма подписан писмен договор, под понятието „периодично плащане?“, са обусловени от фактите във връзка със съществуването и изпълнението на конкретното договорно правоотношение, които факти характеризират вземането като периодично или не, съобразно постановките в ТР №3/18.05.2012 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите: „ Когато страните се намират в „трайни търговско отношения" по изкупуване на електрическа енергия и договорът е сключен при условията на чл. 292 ТЗ, сключеният по този начин договор за еднократно или за периодично изпълнение представлява?“ и „ Възможно ли е да се приеме даден договор, сключен при условията на чл. 292 от ТЗ като договор за периодично изпълнение или вземането по такъв договор да се приеме за периодично плащане?“, са въпроси, относими към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „НЕК“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 450 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,