Определение № 60168 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез инспектор Н. П. срещу решение № 282/14.12.2020 г. по в.гр.д. № 22/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 536/28.11.2019 г. по гр.д. № 649/2017 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което предявения от касатора срещу Г. Б. Г., А. И. Б. иск с правно основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.154 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПОКОНПИ, е отхвърлен. Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се оспорва изводът на съда, че отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицата, но неналични към момента на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени, съответно послужили за погасяване на кредити, не може да бъде претендирано по реда на чл.141 ЗПКОНПИ. Според касатора този извод не почива на разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./, и на ЗПКОНПИ, поради което на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които не са налични по банковите сметки на проверяваното лице към датата на завеждане на иска, като необходимо и достатъчно условие за това е установяване на обстоятелството, че същите не са послужили за извършване на конкретен разход. Поддържа се становището, че парите, включително тези преминали по банковите сметки, които са били изтеглени, респ. са послужили за погасяване на кредитни задължения, са имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, съответно §1, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и като такова следва да намерят отражение при формирането на несъответствието, и представляват годен предмет на отнемане в поза на държавата, независимо дали същите са налични или не към датата на завеждане на иска. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, съотв. ЗОПДНПИ /отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични към датата на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени от проверяваните лица и 2/ Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ, съотв. ЗОПДНПИ /отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, които са послужили за погасяване на кредитни задължения към банки. Насрещните страни не са депозирали отговор на касационната жалба. С определение от 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/2017 г. Софийският градски съд е направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, сред които и следните: 1/ Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ /отм./, ако: А/ обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция-предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условия за конфискацията…съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; В/ от отнемането е застрашен не отделен имуществен обект, а цялото имущество на проверяваното лице, имуществени права на третите лица, придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице…; С/единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник /без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“; D/ преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица / проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото/ с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретно имуществено право; 3/ По-специално следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 4/ Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в чл.48, §1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл.48, §2 от ХОПЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която: създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.); размества доказателствената тежест за доказване произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно; въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито придобито имущество; размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане; допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 5/ Следва ли чл.5