Определение № 259 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 851/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, oбразувано по частна касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ против определение № 99/13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 109/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – УМБАЛ„Свети Георги” ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Частният касатор е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса –„ Кои дела са граждански и кои търговски по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК.”Страната е развила своите съображения по този въпрос, като е сочила, че имало състави на ВКС, които споделяли разбирането, че определени дела, макар и да „имали търговски характер не били търговски, по смисъла на чл.280, ал.2,т.1 от ГПК”, като са изброени две определения на ВКС. Частният касатор е поддържал и основанието по чл.280, ал.1, т..3 ГПК ГПК по въпроса- „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция”. Това основание страната е обвързала с оплакването / след разглеждане на нейното разбиране на основанието/, че въззивният състав не изложил достатъчно ясни и задълбочени мотиви. Поддържано е още и основанието по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност”. По това основание страната е направила оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил подробно всички възражения и оплаквания в частната жалба. Други доводи не са развити. Частният касатор не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният от него първи въпрос не е релевантен, тъй като е общ и хипотетичен и съответно не е свързан с решаващите правни изводи на състава, обусловили обжалвания резултат. Освен това и посочената, служебно приложена, практика на ВКС е неотносима към разглеждания случай, тъй като разрешава въпроси свързани с характера на дела, третиращи правоотношения с потребител, какъвто не е разглеждания случай. Нещо повече, практиката на ВКС е идентична с разрешението дадено от въззивния съд – напр. определение №10/20г. по т.д. №2952/19г. на ВКС, І т.о. Следователно, с първия въпрос и поддържаният допълнителен критерий- така посочената практика на ВКС- не се обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос също е общ, хипотетичен и несвързан с конкретните правни изводи на състава, обусловили обжалвания резултат. Освен това, страната по този въпрос е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпреки, че по него е налице разнообразна практика на ВКС – както казуална, така и тълкувателна. Основанието предполага, установеност, на това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. За такъв аргумент, не може да се счита твърдението й, че съдът не е изложил достатъчно ясни и задълбочени мотиви, като по съществото си това е оплакване за неправилност на определението и не обосновава извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е поддържал също така общо и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като касаторът не е развил каквито и да било съображения по него. Или с оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените и надлежно установени разноски в размер на 180лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение