Определение № 4539 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. срещу решение № 1147/28.02.2024 г. по в. гр. д. № 12041/2022 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20056173/02.09.2022 г. по гр. д. № 4420/2016 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете му по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона на защита от дискриминация /ЗЗДискр./ против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] за признаване на установено, че ответникът е извършил дискриминация на основата на признака "лично положение" за периода 14.04.2014 г. – 11.01.2016 г., изразяваща се в проявено бездействие за монтиране на закачалка за окачване на дрехи и други вещи в килийното помещение на ищеца, изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в затвора в [населено място], и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа занапред от извършването му. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор" в затвора в [населено място] – от 14.03.2014 г. и в затвора в [населено място] – от 14.04.2014 г. В исковата молба поддържа, че в килийното помещение, в което е настанен в затвора в [населено място] липсвало закачалка, на която да си окачи дрехите и други вещи, докато такава съществувала в затвора в [населено място]. При тези обстоятелства ищецът поддържа, че е дискриминиран при условията на пряка и непряка дискриминация, на принципа на лично положение. По исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. въззивният съд е приел, че решението на районния съд е правилно и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Съдебният състав е изложил и съображенията си по доводите въведени във въззивната жалба на ищеца. Въззивният съд, анализирайки правната норма на чл. 4 ЗЗДискр., съдебната практика по приложението на тази правна норма и обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, е приел, че за да има дискриминация на принципа на "лично положение" трябва лицето да бъде поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица или лице, само когато съпоставката се извършва при "сравними сходни обстоятелства", при които лишените от свобода живеят. Съдът е изложил съображения, че в конкретния казус "сравними сходни обстоятелства" означава, че съпоставката следва да се извършва с лицата от затвора, в който изтърпява наказанието си ищецът за периода 14.04.2014 г. – 11.01.2016 г. /този в [населено място]/. Приел е, че няма да са налице "сравними сходни обстоятелства", ако съпоставката се извършва между лица, изтърпяващи наказание "доживотен затвор" в различни затвори, защото всеки затвор осигурява различни битови условия за живот на осъдените с оглед пространственото помещение в сградите, броя на обитателите на затвора и прочие. Съдът е посочил, че по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Горното обосновало извода на въззивния съд, че в случая не са налице "сравними сходни обстоятелства", въз основа на които да се извърши преценка дали спрямо ищеца е проявена пряка дискриминация. В допълнение са изложени съображения, че по делото е установено, че в нито едно от спалните помещения на лишените от свобода в затвора в [населено място] няма монтирани закачалки. В заключение, решаващият съд е приел, че предявените искове са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към жалбата изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като поставя следните въпроси: 1. Налице ли е дискриминация на основа "лично положение", когато всички лица, притежаващи личностно качество, са подложени на по-неблагоприятно третиране?; 2. Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение, за да бъдат третирани неравно? и 3. Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните?. Поддържа се и основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В., е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да не се допуска такова. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, ал. 1 и т. 3 ГПК, по следните съображения: Първите два въпроси са релевантни, но не обуславят селектирането на жалбата, тъй като по тях приетото от въззивния съд е в съответствие с трайно установената практика на ВКС. Относно възможността лишените от свобода, настанени в различни пенитенциарни заведения да бъдат субект на сравнение, при твърдения за неравностойно третиране, се приема, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - не е налице дискриминация. По-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Поради това, не може да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при "сравними сходни обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор. В "сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В този смисъл, наличието на "сравними сходни обстоятелства" се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, като лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение с ищеца не са лицата, които изтърпяват наказание "доживотен затвор" в друг затвор в страната. В този смисъл решение № 101/2.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г. на IV г.о. на ВКС. Третият въпрос е от значение за изхода на производството, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Същият обаче не е бил разрешен от съда в противоречие с установената съдебна практика, поради което в случая липсва допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същата съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест праворелевантни факти, като изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В настоящия случай въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е споделил като свои, но е изложил и собствени мотиви, като се е произнесъл по правния спор, обсъждайки релевантните факти и обстоятелства, както и заявените доводи и възражения на страните. Следва да се посочи, че по отношение на формулираните въпроси не е налице и релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. Не е налице и наведената очевидна неправилност на атакуваното решение, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В настоящия случай, касаторът се позовава на горепосоченото основание само бланкетно, без да излага конкретни доводи и обстоятелства за наличието на квалифицирани състави на неправилност на решението. Такива не се установяват и след извършена служебна проверка от настоящия съд. Поради това не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение