Определение № 3673 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 779/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 178/16.01.2023 г. на С. С. М., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат М. Ю. С., срещу въззивно решение № 227/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 223/2022 г. на Окръжен съд - Кърджали в частта, с която ответникът С. С. М. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Г. Й. Ш. още 10 000 лева към първоначално присъдената с първоинстанционното решение сума от 5000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Въззивният съд длъжен ли е да установи собствена фактическа обстановка по делото, като анализира приобщените по делото доказателства; 2. В контекста на своевременно въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат пред първоинстанционния съд, въззивният следва ли да анализира свидетелските показания в тяхната цялост и взаимна връзка и да ги отнесе към мотивите на решението си; 3. В случаите когато вещото лице не притежава нужната квалификация и неговото заключение е оспорено пред първоинстанционния съд, въззивният съд, с оглед изясняване на делото от фактическа страна, длъжен ли е служебно да назначи експертиза, без да е въведено такова оплакване пред него; 4. Какъв е критерият за справедливост, влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни от ППВС №4/1968 г., присъждането на приблизително еднакви обезщетения за неимуществени вреди по сходни казуси; 5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, как е приложил обществения критерий за справедливост и как е определил конкретния размер обезщетението за неимуществени вреди; 6. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва ли обективните факти - стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането; 7. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да се произнесе за социално-икономическите условия в страната (над 23 минимални работни заплати за страната - 650 лв. за м. август 2021 г.) и да ги вземе предвид в мотивите на решението си. Ответникът по касация – Г. Й. Ш., чрез процесуалния представител адв. В. Я., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 197/11.08.2022 г. по гр. д. № 152/2022 г. на Районен съд - Момчилград в частта, с която искът на Г. Й. Ш. против С. С. М. по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 5 000 лева до 15 000 лева. Постановено е друго, с което С. С. М. е осъден да заплати на Г. Й. Ш. 10 000 лева допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 5000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от нанесената средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК на ищеца, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 11.08.2021 г. Първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с протоколно определение по н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което С. С. М. е признат за виновен за това, че на 11.08.2021 г., в [населено място] е причинил средна телесна повреда на Г. Й. Ш., изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата лакътна става, довели до трайно затруднение на движението на лявата ръка за повече от месец - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Посочено е, че одобреното от наказателния съд споразумение, по аргумент от чл. 383 НПК, има последиците на влязла в сила присъда, задължителна за граждански съд относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания и представеното експертно заключение по назначената по делото СМЕ е установено, че на 11.08.2021 г., в близост до магазина „Н.“ и чейндж-бюро в центъра на [населено място], вследствие на възникнал конфликт между Г. Ш. и С. М., ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става и охлузване кожата на десния крак, получени при удар с тъп твърд предмет. Вещото лице е посочило, че по време е възможно описаните увреждания да са причинени по твърдения от ищеца начин – на 11.08.2021 г., около 18,00 ч., е бит с юмруци и ритници и повален на земята от ответника /сега касатор/ С. М.. На Г. Ш. е приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация, медикаменти и физиотерапия. Въпреки приложеното лечение не е налице пълно излекуване на травмата. Флексията в лявата лакътна става /сгъване/ в крайната ѝ фаза е болезнена и невъзможна, а екстензията /разгъване/ е възможна на 40 градуса. Налице е ригидност на мускулатурата и оточност в областта на лявата лакътна става. От събраните по делото свидетелски показания съдът е установил, че ищецът бил левичар и поради счупването в лявата му ръка, се налагало да го храни майка му, като не можел и да шофира, поради което бил возен от приятелите си, когато се налагало да пътува. Бил е променен психически, като се отдалечил от хората, затворил се в себе си, имало и период, в който не вдигал телефона на своите приятели. При излизане навън с тях на срещи в кафене или ресторант, се оглеждал, защото изпитвал страх от С. и споделял, че сънува кошмари, постоянно говорел за случката. При тези фактически данни е прието за доказано причиненото на ищеца от ответника увреждане – счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата лакътна става, от което претърпял и търпи болки и страдания и е влошено емоционалното му състояние, които неимуществени по своя характер вреди следва да бъдат обезщетени, като пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че е налице противоправно поведение, обосноваващо отговорност на касатора за последиците от увреждането, което претърпял Г. Ш. Въззивният съд е намерил, че сумата от 15 000 лева представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: причинената травма на лявата ръка на пострадалия представлява средна телесна повреда по смисъла на НК, довела до трайно затрудняване на движението ѝ за повече от един месец; в едногодишния период след причиняването на травмата, същата не е излекувана въпреки проведеното адекватно лечение – сгъването в крайната фаза на пострадалата ръка е болезнено и невъзможно, а разгъването е възможно до 40 градуса; налице е ригидност на мускулатурата и оточност на лявата лакътна става, от което пострадалият продължава да търпи болки и страдания, и неудобства; активната ръка на ищеца е именно лявата, което обстоятелство в значителна степен усилва негативните последици от счупването както по отношение на общото здравословно състояние на пострадалия, така и върху качеството му на живот въобще; лечението посредством гипсова имобилизация в продължение на 35 дни, като след свалянето на гипса е било предприето раздвижване и рехабилитация; проведените 6 бр. последващи физиотерапии, но без възстановяване на двигателните функции на ръката в пълен обем, с неблагоприятна прогноза за пълното ѝ оздравяване; интензивни болки и страдания в първите няколко седмици, с нестихващ характер, довели до невъзможността ищецът да се обслужва сам, да се храни сам, да шофира, пълноценно да изпълнява работните си задължения, което го принудило в по-късен етап да напусне работното си място; причинена психична травма, изразяваща се в затваряне в себе си и изолиране от приятелите си; поява на чувство на страх, когато в по-късен етап започнал да излиза навън, на безпокойство; поява на нощни кошмари; активната млада възраст на пострадалия, чийто начин на живот, социална и трудова ангажираност са се променили драстично. Като недоказано е преценено твърдението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което липсват предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на следващото се на ищеца обезщетение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия и втория въпрос от изложението към касационната жалба относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се /вкл. относно направеното от касатора възражение за съпричиняване/, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с третия въпрос. Оплакванията му са мотивирани с твърдението, че вещото лице не притежава нужната квалификация, поради което релевантни за делото факти са погрешно установени от лекар, който не е назначен за вещо лице по делото. Съобразно ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е приел за установени всички правнорелевантни факти относно причиненото непозволено увреждане и не е счел за необходимо допускането на нова съдебномедицинска експертиза. Оплакванията за необоснованост на фактическите му изводи не могат да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по четвъртия, петия, шестия и седмия поставен от касатора въпрос относно определянето на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост. Налице е константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. В случая размерът на конкретно дължимото обезщетение е определен съобразно установените указания относно приложението на закона след преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, а именно възрастта на пострадалия, броя и вида на причинените увреждания, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, тяхното отражение върху ежедневието, поради това че ищецът е левичар, както и върху психиката – страх и безпокойство на обществени места. Взето е предвид и обстоятелството, че няма данни и прогноза за пълно оздравяване на ръката. Даденото разрешение също така съответства и на обичайно присъжданите обезщетения при сходни случаи. С оглед на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото С. С. М. следва да заплати в полза на Г. Й. Ш. 1000 лева – разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.