Определение № 208 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 769/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], и [фирма] - [населено място], срещу решение № 722 от 03.05.2011 г., постановено по в. гр. д. № 923/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 48 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 858/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-3 състав, е осъдено [фирма], подпомагано в процеса от третото лице - помагач [фирма], да заплати на С. П. Б. и К. П. Б. общо сумата 41 681 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 29.05.2007 г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди по иск с правно основание чл.94, ал.1 вр. с чл.94а ЗАПСП за това, че [фирма] е нарушило авторските права на С. и К. Белеви като без тяхно знание и съгласие и без заплащане на възнаграждение е издало и разпространило в компилация “Коледни песни - На път за празниците с “Л.” с тираж 35 000 бр. и песента “В такава нощ”, на която двамата ищци са автори на музиката и аранжимента /по текст на П. П. и изпълнител Т. Д./; Постановено е на основание чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП [фирма] да преустанови неправомерното използване на песента “В такава нощ”; Присъдени са разноски на С. Б. и К. Б. в размер на сумата 4 522 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, алтернативно - неправилно. Като основание за недопустимост на решението е релевирано произнасянето по непредявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторски права, вместо по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Неправилността на решението е обоснована с доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон - чл.94, чл.94а и чл.95 ЗАПСП, на изводите на въззивния съд за извършено от [фирма] нарушение на авторските права на ищците върху песента “В такава нощ”. Наведени са и оплаквания за нарушение на процесуалния закон при преценката на издадени от Министерство на културата и неоспорени от ищците удостоверения, доказващи права за възпроизвеждане и разпространение на песента. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано на първо място с твърдяната недопустимост на въззивното решение, в която насока касаторите представят и съдебна практика с позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на други съдилища, обективирана в приложени съдебни актове, по значими за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси - за деянието и вината на предполагаемия нарушител като елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл.94, чл.94а и чл.95 ЗАПСП и за обвързващата доказателствена сила на официалните удостоверителни документи. Ответниците по касация С. П. Б. и К. П. Б., двамата от [населено място], са депозирали писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразяват становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 858/2007 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от С. П. Б. и К. П. Б. против [фирма] субективно и обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от нарушение на авторските права на ищците и на правата на С. Б. като продуцент на звукозапис върху песента “В такава нощ”, извършено от ответника през м. декември 2006 г. чрез включване на песента без знание и съгласие на авторите и на продуцента в компилацията “К. - На път за празниците с Л.”, разпространена под формата на компактдиск в тираж 35 000 бр., и за преустановяване на използването на песента, обект на защитените авторски и сродни права. Ищците са разграничили претенциите си като са посочили, че претендират обезщетение за претърпените от нарушението неимуществени вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба, в размер на сумата 2 000 лв. - част от вземане с общ размер 35 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди, определени като “пропуснати ползи на база приходите, реализирани от ответника вследствие на нарушението”, което не е индивидуализирано по размер в исковата молба. С молба от 20.06.2007 г. ищците са оттеглили иска за обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, след указания от страна на съда да посочат размер на иска и да внесат държавна такса върху цената му. С определение от 19.01.2010 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на частичния иск за сумата 2 000 лв. от такъв за неимуществени вреди в иск за обезщетение за имуществени вреди. Впоследствие, с определение от 08.03.2010 г., съдът е допуснал увеличение на размера на предявения по делото иск от сумата 2 000 лв. на сумата 41 681 лв., посочена в приетото заключение на съдебна експертиза като стойност на пропуснатите възнаграждения, които се следват на двамата ищци в качеството им на автори на музиката и аранжимента на песента “В такава нощ” и на ищеца С. Б. като продуцент на звукозаписа й по повод използването й от ответното дружество в компилацията “К. - На път за празниците с “Л.”. С решение № 48 от 18.06.2010 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените искове по съображения за тяхната недоказаност и неоснователност. В мотивите към решението е прието, че с осъдителния иск за сумата 41 681 лв. ищците са претендирали обезщетение за неимуществени вреди, независимо от твърдението на процесуалния им представител за надлежно предявен иск за имуществени вреди. Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил [фирма] да заплати на двамата ищци сумата 41 681 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на авторските им права върху песента “В такава нощ”. След преценка на доказателствата по делото въззивният съдебен състав е приел, че включването на песента в компилацията “К. - На път за празниците с “Л.” и разпространяването й в тираж от 35 000 компактдиска е извършено от ответника без знание и съгласие на двамата ищци - автори на музиката и аранжимента, и без съгласие на ищеца С. Б. като продуцент на първия звукозапис, поради което съставлява нарушение на признатите им от закона авторски и сродни права и поражда право на обезщетение по чл.94 във вр. с чл.94а ЗАПСП за вредите от нарушението. Произнасяйки се по размера на дължимото обезщетение, съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че обезщетението е поискано само за неимуществени вреди и размерът му следва да се определи по справедливост. Въпреки това е присъдил на ищците сумата 41 681 лв., съответстваща на изчисления от вещото лице размер на пропуснатото от тях авторско и продуцентско възнаграждение по повод на нарушението. Постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване. Според указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от посочените от касатора основания за достъп до касация, Върховният касационен съд е длъжен да допусне обжалваното решение до касационен контрол, ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо; Преценката за валидност и допустимост на съдебния акт се извършва с решението по съществото на подадената касационна жалба. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е релевирал изрично оплакване за недопустимост на въззивното решение, обосновано с твърдение, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторски и сродни на тях права, вместо по действително предявения с исковата молба иск за обезщетение за неимуществени вреди. В съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т.10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав на собствено основание намира, че данните по делото сочат на вероятна недопустимост на решението. Констатираната вероятност за процесуална недопустимост на въззивното решение е достатъчно основание то да бъде допуснато до касационно обжалване, без да се налага обсъждане на поддържаните в тази насока допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаят съществото на правния спор и са обусловени изцяло от отговора на въпроса дали атакуваното решение е недопустимо. Поради това те подлежат на разглеждане в производството по чл.290 ГПК при условие, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,