Определение № 162 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 326/2012 г.

Образувано е по касационна жалба № 7809/26.01.2012г., подадена от В. П. С. против решение от 14.11.2011г. по гр.д.№ 7960//2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.12.2007г. по гр.д.№ 14273/06г. на Софийски РС с което е признато за установено по отношение на касаторката, че ищцата Ц. И. Д. е собственик на поземлен имот № 1223 от кв. 24 по плана на [населено място] м.”С.-Д.-ІІІ част” с площ 508 кв.м., който влиза в границите на УХИ ІХ-466кв. 24 по плана от 1990г.Обезсилено е решението в часта, с която съдът се е произнесъл по чл.431,ал.2 от ГПК/отм/ Ответникът по касация Ц. И. Д. оспорва допускането на възивното решение до касационен контрол поради липса на основаниета по чл. 280, ал.1 от ГПК. При преценка допустимостта на касационната жалба, съдът констатира следното: Касационната жалба е против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, поради което е недопустима. Касационната жалба е подадена на 26.01.2012г. – при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения, постановени по искове с цена под 5 000 лв. Предмет на иска за собственост, предявен при действието на отменения ГПК – на 29.06.2006 г. е поземлен имот № 1223 от кв. 24 по плана на [населено място] м.”С.-Д.-ІІІ част” с площ 508 кв.м., който влиза в границите на УХИ ІХ-466кв. 24 по плана от 1990г. Цената на иска е в размер на ¼ от данъчната оценка, съгласно чл. 55, ал.1 б..”б” от ГПК. Данъчната оценка на целия имот е 14 828,70 лв. лв., съгласно у-ние № 17-19-4850 от 37.06.2006г. /л. 6 от делото на РС/. Цената на иска, т.е. ¼ от тази оценка е 3707,18 лв. Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. ограничаваща касационния контрол до решенията по въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв. влиза в сила на 21.12.2010г. Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Следователно за касационните жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба. Съгласно чл.55, ал.1 б.”а” от ГПК/отм/, размерът на цената на иска по спорове за собственост е ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава –от пазарната цена на вещното право, а по искове за парични вземания – претендираната сума. Предвид непосредствено действие на процесуалните норми, те преуреждат процесуалните правоотношения, освен ако изрично не е предвидено отлагането на действието им по отношение на заварените висящи производства. Не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Или в обобщение, щом цената на предявения иск е под 5 000 лв. и касационната жалба е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 от ГПК, тя е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея с отговора срещу жабата деловодни разноски за настоящата инстанция в доказания размер 1200 лв. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение