Определение № 647 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 630/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Г. К. П., П. К. П. и К. Г. П. са подали частна жалба срещу определение № 356 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 622 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е върната касационната им жалба като недопустима. В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на определението защото е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се сочи, че пазарната оценка на спорното материално право, което е сервитут “право на преминаване” е 5 040 лв. и материалния интерес надхвърля границата, определена в чл.280, ал.2 ГПК от 5 000 лв. Считат, че в касираното определение неправилно е определен предмета на спора като възстановяване на нарушено владение, въпреки че предявеният иск е за защита на сервитута “правото на преминаване”. Подържа, че касираният съдебен акт е постановен в противоречие с указанията, дадени с т.1 от мотивите на решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, че при нищожност или недопустимост на решението, то следва служебно да се допусне до касационно разглеждане. В конкретния случай смятат, че е налице недопустимо решение, тъй като съдът се е произнесъл по спор, който не е предявен и не е постановил решение по предявеният спор. Представят пазарна оценка, изготвена от лицензиран оценител. Ответника Т. Б. Б. е представил отговор, в който излага разбирането, че подадената частна жалба е неоснователна и необоснована. Предявеният владелчески иск е оценяем и цената му е в размер на 3 890 лв. Приетата цена в първата инстанция не е оспорена в срока по чл.70, ал.1 ГПК. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е допустима, защото е депозирана от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е неоснователна. С определение № 356 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 622 от 2012 г. на ВКС, Второ отделение е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. К. П., П. К. П. и К. Г. П. срещу решение № 51 от 2.03.2012 г. по гр.д. № 611 от 2010 г. на Старозагорския окръжен съд зареди забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Определението на ВКС за връщане на касационната жалба защото е налице условието по чл.280, ал.2 ГПК обуславящо недопустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска по гражданско правен спор в размер на 5000 лв. е правилно. С определение от 10.02.2009 г. Казанлъшкия районен съд е посочил, че са предявени два вещни иска- иск по чл.109 ЗС и по чл.75 ЗС. Квалификацията на исковете е извършена въз основа на фактическите основания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания в петитума й. Предявени са в обективно съединение два иска, като всеки един от тях има цена и за всеки се дължи държавна такса- чл.71, ал.1 ГПК. Цената на исковете е определена от лицензиран специалист и тя е 3 890 лв. Правилно е становището на ответника, че касаторите, които са имали качеството ответници по предявените главни искове в първата инстанция са можели в рамките до първото заседание да оспорят цената – чл.70, ал.1, изр.2 ГПК. Правото им е било преклудирано и то не може да се заяви в касационната инстанция. Освен това цената на иска не може да се определи в касационната инстанция. Цената на иска определя и родовата подсъдност. Освен това задължението за служебно допускане до касационна проверка на нищожните или недопустими решения касае само тези за които не съществува пречката по чл.280, ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,