Определение № 60278 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. К. Б., чрез адв. Б. К., срещу въззивно решение №184/09.07.2021г. постановено от Бургаски окръжен съд по в.г.д.№ 665/2021г. Със същото съдът е отменил решение №43/05.02.2021г. по г.д.№5552/2020г. на Районен съд – Бургас и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Л. К. Б. иск за приемане за установено по отношение на Р. Х. Т., че Б. не му дължи сумата от 11 441,86лв., за която е издаден изпълнителен лист по г.д.№1088/2005г. на Апелативен съд – Бургас и сумата от 250лв., за която е издаден изпълнителен лист по г.д.№8879/2010г. на Районен съд – Бургас, за който е образувано изпълнително дело №20107030400241 по описа на ЧСИ Г. П., с рег.№.... в КЧСИ. Осъдил е Л. К. Б. да заплати на Р.Х. Т. направените пред двете инстанции разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, която е постановена по предявения от Л. К. Б. срещу Р. Х. Т. иск за приемане за установено по отношение на Р. Х. Т., че Б. не му дължи сумата от 250лв., за която е издаден изпълнителен лист по г.д.№8879/2010г. на Районен съд – Бургас, за който е образувано изпълнително дело №20107030400241 по описа на ЧСИ Г. П., с рег.№..... в КЧСИ. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящото производство, цената на иска се определя от търсената сума. Посоченият по-горе иск е с цена от 250 лева, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол по отношение на този иск. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената против тази му част на решението касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. В останалата ѝ част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по отношение на останалите длъжници - като произнесен в противоречие с решение № 83/11.04.2018г. по г.д.№1667/2017г. на ВКС, ІV г.о. и решение №48/14.07.2016г. по т.д.№404/2015г. на ВКС, ІІ т.о. Насрещната страна Р. Х. Т., чрез адвокат А. Т., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, изразява становище за недопустимост на постановеното въззивно решение, доколкото със същото е разгледан недопустим иск. За ищцата липсва правен интерес от предявената претенция с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК при твърдения за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че искът е недопустим и поради наличие на друг процесуален ред за защита срещу твърдените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Извън изложеното се сочи и недопустимост на решението постановено от Районен съд Бургас, поради излизането му извън предмета на иска, с който е бил сезиран. В случай, че съдът допусне касационното разглеждане на делото по същество, са развити доводи за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е следвало да приложи най – новата съдебна практика, обективирана в решение по г.д.№2917/2018г. на ВКС, ІV г.о., с която е прието, че отмяната на ППВС 3/18.11.1980г. има действие занапред, поради което и давността по конкретното дело не тече поне от 26.05.2015г. и не е изтекла към датата на предявяване на иска. Претендира разноски за инстанцията. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е допустим. Посочил е, че позоваването на настъпилата в изпълнителното производство перемпция е направено в хода исковото производство, тъй като постановление за прекратяване на изпълнителното дело не е съставено. Приел е, че съществуването на стабилизирано постановление за прекратяване на изпълнението би било пречка за завеждане на иска по чл.439, ал.1 от ГПК, но процесния случай не е такъв. Съдът е намерил още, че възражението за произнасяне свръх петитум също е неоснователно. Приел е, че независимо че искът е докладван като такъв за недължимост на процесните суми, а е постановен диспозитив, с който е прието за установено несъществуване на правото на принудително изпълнение върху тези суми, съдът е очертал правилно и ясно предмета на делото, дал е правилна квалификация на иска и се е произнесъл по същата. Съдът е изложил съображения, че решението е неправилно, а предявеният иск е неоснователен, тъй като от представените по делото доказателства е установено, че в периода от 13.08.2014г. до 13.08.2016г. не са извършвани принудителни действия спрямо ищцата Б., но на 30.09.2015г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Г. Б.. Приел е, че извършването на изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници прекъсва 2-годишния срок и има действие по отношение на останалите длъжници, за разлика от относителното действие на прекъсването на давността /по чл.125 вр. чл.148 от ЗЗД/. Приел е, че съобразно чл.122, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, а съобразно чл.123, ал.1 от ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Въз основа на това е направил извод, че при пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но тези правоотношения са свързани помежду си от обща цел – да се удовлетвори вземането на кредитора. Именно единството на престацията съдът е приел като решаващ фактор за абсолютното действие на прекъсването на срока на перемпцията. Направил е извод, че като е поискал налагане на запор върху трудовото правоотношение на солидарния длъжник Г. Б. през 2015г., взискателят е прекъснал течението на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е предотвратил настъпването на неблагоприятните за него последици от перемпцията – обезсилване по право на всички изпълнителни действия. Приел е още, че след като не са настъпили последиците на прекратяване на изпълнителното производство по право, не е изтекла и давността за погасяване на вземанията, на която се позовава ищцата. По тези съображения намерил отрицателният установителен иск, предявен от длъжника, за неоснователен. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 20.02.2020г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос за началния момент на действие на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. С оглед предметните предели на настоящото производство и включения в предмета на разглеждане въпрос за действието на отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с т.10 от ТР №2/15 г. по т.д. №2/13 г. ОСГТК на ВКС и приложението му за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, както и обстоятелството, че същият е обуславящ за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение