Определение № 753 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1273/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 469 / 10.12.2012 год. по гр.д.№ 903 / 2012 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 5432 / 03.07.2012 год. по гр.д.№ 2983 / 11 год. на Районен съд – Благоевград, с което е уважен предявеният против касатора от [фирма] иск / частичен /, за сумата от 15 000 лева / от вземане в общ размер от 42 270 лева /, съставляваща дължима цена за присъединяване на обект на касатора към електроразпределителната мрежа, ведно с обезщетение за забава в издължаването й, предявено с иск по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 4 848,64 лева, съгласно Договор № Р200008016 / 09.12.2008 год.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон / непосочено и неизводимо от изложението нарушение на конкретна правна норма / и като необосновано. Касаторът счита, че съдът необосновано е възприел характеристиката на последващо сключения между страните договор № Р200013652 / 09.09.2009 год. за същия обект, като самостоятелен договор за допълнително предоставена мощност, който не преустановява действието на сключения на 09.12.2008 год. договор, на основание който се претендира вземането ,неоснователно отхвърляйки и възражението на ответника, че договорът от 09.12.2008 год. е прекратен и на основание клаузата на чл.17 от същия - със сключване на договор за продажба на електрическа енергия. Сочи основание за допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като счита че касаторът не формулира ясен и точен въпрос, още по-малко свързан с тълкуването на конкретна правна норма, нито предпоставки по смисъла на т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС за допускане касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Спорът между страните е концентриран относно дължимостта и размера на цената, за присъединяването към електроразпределителната мрежа на обект на ответника – асфалтова база, завод за бетонови изделия, КПП, автомобилна везна и масивна ограда в поземлен имот № 0200228, м. „ Полето „, землището на [населено място], [община], съгласно описанието му в договор № Р[ЕИК] / 09.12.2008 год., на основание който е предявена претенцията. Предвид наличието на последващи сключването му предварителен договор № от 02.09.2008, споразумение от 16.05.2009 год. и последващ окончателен договор № Р[ЕИК] / 09.09.2009 год., съдържащи различни стойности относно спорните параметри – „предоставена” и „присъединявана” мощност - отговорът относно цената по необходимост е предпоставял отговор на въпроса за предмета на всеки от тези договори, по отношение който твърденията на страните са както следва: Ищецът твърди, че договорът от 09.09.2009 год. действително обобщава параметрите на присъединяването, досежно предоставена и присъединявана мощност, но предмет на същия е само допълнително предоставяна такава - над първоначално договорените - 950 kW предоставена и 1 140 kW – присъединявана мощност, т.е. за 1810 kW предоставена допълнително мощност / която ведно с първоначалната от 950 kW формира общата от 2 750 kW, съгласно договора от 09.09.2009 год. /, като не се сочи допълнителния предмет на „присъединявана „ мощност, където съответствие на упоменатите общи 3 312 kW, със сбора на първоначалните 1140 kW и последващо предвидените в предварителния договор от 02.09.2008 год., в съответствие с промяната в инвестиционните намерения на ответника - 2 000 kW, няма. Ответникът твърди, че с окончателния договор от 09.09.2009 год. е заместен първоначално сключения, неизпълнен в съответствие с предмета му / чл.2 / договор, макар за присъединяване на един и същ обект, наложило се вследствие промяна в необходимата за осигуряване на ответника мощност. Ищецът не е оспорвал, че съоръжения, осигуряващи самостоятелно мощност от 950 kW, съгласно възложеното с чл.2 от договора от 09.12.2008 год., не са изпълнени и въведени в експлоатация, установено и от заключението на техническата експертиза. Доколкото, обаче, общо достигнатата, чрез изпълнение предмета на договора от 09.09.2009 год. – за допълнителна мощност от 1810 кW, покрива и първоначално договорените 950 kW, с оглед общо осигурената мощност от 2750 kW, ищецът твърди изпълнение на договора. Въззивният съд, препращайки към фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, е възприел за основателна тезата на ищеца, че всеки от договорите - от 09.12.2008 и от 09.09.2009 год. – има самостоятелно действие, че предметът на договора от 09.12.2008 год. е изпълнен / макар ответникът, а и заключението на техническата експертиза да сочат, респ. установяват противното – съоръжение, самостоятелно осигуряващо мощност от 950 kW няма изградено /, както и че договорената цена е в съответствие с Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия / обн. ДВ бр.17 от 02.03.2004 год. / и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране, респ. се дължи ,предвид доказаното изпълнение. Самостоятелна цена относно „ допълнително предоставяна мощност „, договорът от 09.09.2009 год. не съдържа. Решението не дава отговор на въпроса с какъв самостоятелен предмет / различен от предмета в чл.2 от първоначалния договор /, предпоставящ и самостоятелно договорена цена, различна от претендираната / липсваща в окончателния договор /, е сключен договора от 09.09.2009 год. и защо дължимата съгласно преждепосочената Наредба и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране цена следва да бъде раздробена на две самостоятелни - за 950 kW и 1810 kW, а не в съответствие с реалното изпълнение на предмет, осигуряващ обща мощност над 1000 kW - съгласно „ индивидуален проект „ ,каквото е и твърдението на ответника. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния за непрекратено действие на договора от 09.12.2008 год., с оглед сключването на договор за продажба на електрическа енергия, изхождайки от датата на последния, предхождаща сключването на процесния и правеща обективно неприложим към действието на спорната клауза на чл. 17, факта на сключването на договор за продажба, както и по допълнителни съображения, наведени от ищеца. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен въпрос, най - общо сочейки разрешени от въззивния съд, от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, въпроси относно: начина на определяне групата потребители, към които се отнася присъединявания обект / с оглед обстоятелствената част на изложението, очевидно визиращ изводите на въззивния съд относно приложимата цена /; за съдържанието и действието на чл.17 от сключения договор от 09.12.2008 год. и за окончателния договор от 09.09.2009 година. От обстоятелствената част на изложението е видно, че касаторът изхожда от конкретиката на спора - характеристиката на договора от 09.09.2009 год. и действието му спрямо този от 09.12.2008 год., с оглед различните тези на страните за предмета и действието на договора от 09.12.2008 год. и приложимата цена, съгласно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия / обн. ДВ бр.17 от 02.03.2004 год. / и Решение № Ц – 002 / 29.03.2002 год. на Държавна комисия за енергийно регулиране. Липсва формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Дори да би бил формулиран такъв, относим към съществуването, предмета, изпълнението и цената на сключения договор от 09.12.2008 год., за да би обусловил основание за допускане на касационното обжалване в сочената хипотеза на чл.280 ал.3 ГПК, същият не следва да предпоставя отговор по фактите на конкретния спор. Въпросът трябва да визира приложението на конкретна правна норма / не договорна клауза /, непълна или противоречива по съдържание и като такава предпоставила противоречиво тълкуване или непротиворечиво, но неправилно, подлежащо на преодоляване, с оглед изменение в законодателството или обществените условия, тълкуване, предвид което и отговорът на правния въпрос, касаещ тълкуването й да би се явил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение