Определение № 3507 от 27.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 542/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ, [населено място], представляван от ректора И. И., чрез адв. Х. К. обжалва решение № 659 от 31.10.2023 г. по в.т.д 436/23 г., Софийски апелативен съд, с което е изцяло потвърдено решение № 260501 от 26.07.2022 г. по т.д. 2087/20 г., СГС, VI – 7 състав, с което са отхвърлени исковете на Лесотехнически институт срещу ИА по горите, към МЗХГ за заплащане на сумата от 31 142 лв, представляваща възнаграждение по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 28.10.2020 г. до окончателно плащане на сумата, както и задържане на гаранция в размер на 1 164,00 лв, по същия договор. Излага съображения по съществото на спора.

Сочи като основание за отмяна на решението на въззивния съд допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и необоснованост на въззивното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗГ Изпълнителната агенция по горите следва ли да заплати възложената от нея обществена поръчка, за инвентаризация на горските територии, изработване на стопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите за опазване от пожари или не следва да направи такова плащане от бюджета си?

2. За чия сметка са всички останали проектантски дейности, които съпътстват изготвянето на стопанските планове /ЛУП/, извън тези посочени във въпрос № 1 (съответно посочени в чл.16, ал. 1 от ЗГ)

3. Правно допустимо ли е различни съдебни инстанции на територията на Р България, сезирани с един и същи предмет на спор, а именно – дължимо възнаграждение по Договор № 4 от 21.06.2010 г., да тълкуват по различен начин едни и същи писмени доказателства, които са приложени по тези дела и въз основа на тях да постановяват противоречащи си съдебни актове?

Ответникът не е депозирал отговор в предвидения в чл. 287 от ГПК срок.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано лице, в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.

За да се произнесе по въззивната жалба на Лесотехническия университет, въззивният съд е приел, че Лесотехническият университет е предявил срещу Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и горите, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата 31 142,00 лв, представляваща възнаграждение по договор № 4 от 21.06.2010 г., която сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1164 лв, възнаграждение, задържано от ответника като гаранция по договора. Приети са изложените от ищеца обстоятелства, че е сключен договор между ищеца и Държавно горско стопанство (ДГС) „Пампорово“. С оглед на приетата работа от Южноцентрално горско стопанско признава задължение за плащане на 10 304 лв, за останалата част отказва плащане, като посочва, че следва да се заплати от Изпълнителна агенция по горите. Възприети са изложените обстоятелства, че правоприемникът на възложителя по договора се е позовал на писмо от ИАГ, с което е посочено, че разходите за инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и дейностите по опазване на пожари се финансират от държавния бюджет. Разпоредител със средствата е агенцията и поради това тя дължи, но е отказала плащане, на основание § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗГ от 2011 г., тъй като не е правоприемник на териториалните поделения, в частност на възложителя по договора ДГС „Пампорово“.

Въззивният съд е приел, че с оглед извършена реорганизация със заповед на Министъра на земеделието и храните, считано от 01.07.2012 г. (в хода на действие на договора) ТП „Държавно горско стопанство – Пампорово“ на Южноцентрално държавно предприятие, било закрито като дейността му се разпределя между ТП „ДГС – Смолян“ и ТП „ДГ Широка лъка“, а съгласно чл. Х от заповедта ТП „Държавно горско стопанство Смолян“ е правоприемник на всички активи и пасиви на закритото ТП „Държавно горско стопанство – Пампорово“.

Прието е, че с протокол от Второ лесоустройствено съвещание за приемане на извършена инвентаризация на горските територии, изработеният горскостопански план за държавните гори в границите на ДГС „Пампорово“, протокол от заседание на ЕРИК при ИАД и приемо-предавателен протокол на ДГС и писмо от ДГС Смолян до ректора на Лесотехнически университет, било установено, че проектът е изработен, коригиран, утвърден и приет. Така е направен извод, че Лесотехническият университет е изпълнил точно задълженията си и е изработил възложените му проекти точно и съответно на уговореното.

Въззивният съд е обсъдил всички изпратени писма по повод изпълнение на задълженията за заплащане на възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Посочил е, че спорен по делото е въпросът кой следва да заплати договореното между Лесотехническия университет „Научно-изследователски сектор“ и ДГС „Пампорово“, респ. неговия правоприемник възнаграждение, предвид действието на заповед № РД 46-342 от 18.04.2012 г. и действието на Закона за горите от 2011 г.

Въззивният съд е приел, че договорът от 10.06.2010 г е сключен при действието на Закона за горите (Обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г., отменен със Закона за горите (2011 г.), Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и ловностопанските райони в Република България (обн., ДВ, бр. 27 от 2004 г.; изм., бр. 80 от 2005 г., отменена, за кратко надолу Наредба № 6) и Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча Приет с ПМС № 151 от 13.06.2001 г., отм., обн., ДВ, бр. 58 от 29.06.2001 г., в сила от 29.06.2001 г.). Приел е, че съгласно чл. 25, ал.1 от ЗГ (1997 г.), горите и земите от горския фонд се устройват, управляват и ползват по лесоустройствени проекти, планове и програми. В § 1, ал.1 от ДР на ЗГ (1997 г.) е посочено, че лесоустройствените проекти за горите и земите от горския фонд съдържат проучвания и решения за териториалното устройство, инвентаризацията на горския фонд, комплекс от горскостопански мероприятия за осигуряване на оптимален режим на ползване и възпроизводство на горите и дивеча, опазване на биологичното разнообразие и на биотичните компоненти на природния комплекс, рекреационното ползване на горите, обосновка на икономическия, екологичния и социалния ефект от изпълнението на проекта, а съгласно ал. 4 на същата разпоредба, лесоустройствените проекти, планове и програми се изготвят за различните видове собственост. В чл. 94, т. 2 от ЗГ (1997 г.) е предвидено ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България да се осигуряват средства чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните в Изпълнителната агенция по горите за инвентаризация на горите и земите от горския фонд, както и устройство на горите и земите от държавния горски фонд и на горите и земите от горския фонд с площ над 500 декара, чиито собственици са се обединили за съвместно управление, а в чл.95, ал.1 от ЗГ (1997 г.) е предвидено за какво се разходват средствата от бюджета на Изпълнителната агенция по горите, сред които и дейностите за инвентаризация на горите и земите от горския фонд и изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми за държавния горски фонд и за горите и земите от горския фонд с площ над 500 дка, чиито собственици са се обединили за съвместно управление (т.19 от ЗГ) и за изготвяне на ловоустройствени проекти (т.38). В чл. 25, ал.4 от ЗГ (1997 г.) било посочено ясно, че инвентаризацията на горите и земите от горския фонд е за сметка на държавния бюджет. Закона за горите (1997 г.) предвижда управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд да се осъществява от Изпълнителната агенция по горите като юридическо лице на бюджетна издръжка. Предвидено било създаването на регионални дирекции по горите, които да осъществяват управлението на държавния горски фонд, контрола по изпълнение на дейностите на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, както и контрола по изпълнение на дейностите в горския фонд - собственост на физически, юридически лица и общини, които регионални дирекции по горите са юридически лица - структури на Изпълнителната агенция по горите, третостепенни разпоредители с бюджетни кредити. (чл.22 и чл.23 от ЗГ (1997 г.)). В чл.24, ал.1 от ЗГ (1997 г.) било предвидено, че за осъществяване стопанисването на държавния горски фонд и охрана на горите и земите от горския фонд се създават държавни горски стопанства. Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като устройството и дейността на държавните горски стопанства се определят с правилник, утвърден от министъра на земеделието и храните. В чл. 24а от ЗГ (1997 г.) бил определен основния предмет на дейност на държавните горски стопанства, като в т.1 е посочено изпълнение на лесоустройствените проекти в държавния горски фонд и на ловоустройствените проекти в дивечовъдните участъци. Същото било предвидено и в чл.8, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на държавните горски стопанства-държавни предприятия към Държавна агенция по горите, действащ към момента на сключване на процесния договор от 21.06.2010 г. Със ЗГ от 2011 г. в чл.7 било предвидено, че за установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии. В чл.13, ал.1 било посочено, че за горските територии - държавна и общинска собственост, се изработват горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната, а според ал.2 от същата разпоредба, горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163 се изработват съобразно границите на горските териториални единици и включват горските територии - държавна собственост, предоставени им за управление. Съгласно ал.7 на чл. 13 от ЗГ (2011 г.) изработването на горскостопанските планове и програми се финансирало от техните собственици, а за горските територии - държавна собственост - от държавните предприятия по чл. 163. Предвидено било, че изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари може да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии, като в тези случаи изработването се възлага от регионалната дирекция по горите и/или от съответното държавно предприятие по чл. 163. В чл.16 от ЗГ (2011 г.) било посочено, че Изпълнителната агенция по горите възлага извършването на инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, при съобразяване с границите на горските териториални единици, като тези дейности се финансират от държавния бюджет. В Глава девета от ЗГ (2011 г.) била уредена структурата на ИАГ, като в чл. 158, ал.2 било посочено, че Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите, като те осъществяват функциите на Изпълнителната агенция по горите в определения им район на дейност, с изключение на посочените в чл. 156, ал. 1, т. 10. Уредено било още, че за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които предприятия са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. (чл.163 от ЗГ (2011 г.). В чл. 173, ал.1 от ЗГ (2011 г.) било посочено, че държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл. 163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. С оглед на последното е прието, че държавните предприятия за управление на горските територии по смисъла на ЗГ от 2011 г. са юридически лица със статут на държавни предприятия по см. на чл. 62, ал. 3 ТЗ (чл. 163 от Закона за горите ). Държавните предприятия имат двустепенна структура - централно управление и териториални поделения (чл. 164 ЗГ). Държавните горски стопанства са териториални поделения на държавните предприятия и съгласно чл. 174 ЗГ сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори; водят самостоятелно счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; имат собствени банкови сметки и свой печат; работодатели са по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ; от свое име и за своя сметка участват в съдебни и арбитражни дела. Обобщен е извод, че макар да не е предвидено изрично в ЗГ (1997 г) и Наредба № 6, ДГС и ДЛС като самостоятелни ЮЛ, държавни предприятия по смисъла на чл. 62 ТЗ, на които е предоставено за стопанисване и управление държавно имущество, също имат право да възлагат изготвяне на лесо- и ловоустройствени проекти за имотите, попадащи в техния район на дейност. Такава възможност била предвидена изрично в ЗГ от 2011 г. – чл.13, ал.7 -изработването на горскостопанските планове и програми се финансирало от техните собственици, а за горските територии - държавна собственост - от държавните предприятия по чл. 163. Прието е, че е регламентирана законова възможност изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии, като в тези случаи изработването се възлага от регионалната дирекция по горите и/или от съответното държавно предприятие по чл. 163. С оглед осъщественото договаряне и посочените правни норми, въззивният съд е обобщил извод, че именно съответното държавно предприятие може да възлага изработването на планове. Когато държавното предприятие е възложител той отговаря за изплащане на възнаграждение с оглед сключения договор.

Направен е извод, че Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, управляващо държавния горски фонд, предвид промяната в ЗГ от 2011 г., не може да стане страна в правоотношението. Независимо от обстоятелството, че в чл.16, ал.2 от ЗГ от 2011 г. било предвидено, че средствата за инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари се финансира от държавния бюджет, то Агенцията не ставала насрещна страна по възникналото правоотношение, доколкото нито е правоприемник на възложителя ( ДГС Пампорово), нито с изрично волеизявление е заместила същия или е встъпила в правоотношението.

Направен е извод, че Изпълнителна агенция по горите не може да е възложител, като е прието, че съгласно чл.13, ал. 7 от ЗГ (2011 г.) изработването на горскостопанските планове и програми се финансира от техните собственици, а за горските територии - държавна собственост - от държавните предприятия по чл. 163, като в случай, че изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии, задължен по правоотношението е възложителят, респ. неговият правоприемник, т.е. за негова сметка е изработването на горскостопанските планове и плановете за ловностопански дейности и за дейности по опазване от пожари, частта досежно дейността по инвентаризация е за сметка на държавния бюджет, но заплащането е дължимо от възложителя независимо от финансирането от второстепенния разпоредител с бюджетни средства.

Посочено е, че в писмото на ИАГ не се съдържа признание на задължението за заплащане на възнаграждението по договора, предмет на производството, доколкото в него не се посочва основанието, още по-малко същото било адресирано до кредитора.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за служебно допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. В случая в исковата молба са изложени обстоятелства за дължимо възнаграждение на основание сключен договор за изработка и претендиране заплащането на дължимата сума на посоченото основание. Изложените обстоятелства във връзка с писмо, изпратено от ИАГ до ищеца, не може да се свърже с претенция на различно основание от посочения договор. Само издаването на писмото не е свързано с обстоятелства относно различно основание за отправяне на претенцията за заплащане на възнаграждение, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

С формулираните първи и втори въпроси в изложението, на основание чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси са свързани с тезата на касатора, че Изпълнителна агенция по горите е възложител. Това обстоятелството не е прието за доказано в процеса, прието е, че държавното предприятие, като универсален правоприемник на възложителя, съответно встъпващ в правата и задълженията по договора, отговаря за заплащане на възнаграждение. Поставеният въпрос е свързан с изводите на въззивния съд, съответно правилността на съдебното решение. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. С поставените правни въпроси, касаторът оспорва изводите на въззивния съд досежно установеното относно наличието на договор, предмет на иска, предмета и страните. Отговорността относно заплащане на възнаграждение е определена от въззивния съд именно с оглед приетото основание на иска и установеното относно дължимостта на възнаграждение от страна на универсалния правоприемник на ответника, с оглед предмета на договора. Въззивният съд е посочил, че дори и да има дейности, които се финансират от държавния бюджет, то липсва основание ответникът да бъде осъден, тъй като със сключения договор тези дейности са възложени от възложителя и изпълнени на основание сключения договор. С оглед предмета на делото, следва да се приеме, че поставеният въпрос не е правен въпрос, свързан е с действието на закона и с него не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.

Посоченият трети правен въпрос не е правен и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд