Определение № 9 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2/2025 г.
ВАССмесен петчленен състав26.03.2025 г.докладчик Любомир Гайдов
Диспозитив
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба на Сдружение „Информа“ срещу Агенцията по заетостта за сума в размер на 21 420 лева, представляваща възнаграждение, съгласно уговореното в Споразумение № ДОб-2-537#2/09.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата, на която е следвало сумата да бъде заплатена до окончателно плащане, е Административен съд - София-град. ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - София-град. Препис от определението да се изпрати за сведение на Софийски районен съд. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ секретар: Членове: /п/ КАМЕЛИЯ МАРИНОВА /п/ ВЕСЕЛКА МАРЕВА /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - София-град и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа исковата молба на Сдружение „Информа“ с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 от Споразумение № ДОб-2- 537#2/09.03.2017 г. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Пред Софийски районен съд е предявена искова молба от Сдружение „Информа“срещу Агенция по заетостта с искане да се осъди ответникът да заплати сума в размер на 21 420 лева, представляваща възнаграждение, съгласно уговореното в Споразумение № ДОб-2-537#2/09.03.2017 г., за проведен курс по „Оперативно счетоводство - 3 СПК, ДОб-ВЗЛ-01-04-691“, ведно със законната лихва от датата, на която е следвало сумата да бъде заплатена, а именно 19.08.2018 г., до окончателното плащане на сумата. С определение № 43787 от 28.10.2024 г., постановено по гр. дело № 29573/2022 г., Софийски районен съд е приел, че към исковата молба е приложено Споразумение № ДОб-2-537#2/09.03.2017 г., от което е видно, че същото е сключено на основание чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетна ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ПМС № 280/2015 г. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. е стратегически документ, който е рамка за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европейския социален фонд и националния бюджет за програмния период 2014 - 2020 г. при условията на осигурено финансиране от Европейския социален фонд, поради което възникналите правоотношения се уреждат от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В мотивите на определението е посочено, че законът регламентира националната институционална рамка за управлението на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като такива са и средствата, предоставяни от Европейския социален фонд (чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ) и този тип договори са административни. Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, предвиждаща, че споровете, възникнали по повод изпълнението на административен договор са подведомствени на административните съдилища, то с посоченото определение процесното производство по предявения иск за реално изпълнение на договора (заплащане на възнаграждението за осъщественото обучение срещу ваучери), е прекратено и е изпратено за разглеждане на Административен съд - София- град. С определение № 528 от 07.01.2025 г. по адм. дело № 12373/2024 г., Административен съд - София-град също е прекратил образуваното пред него производство и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд. Изложил е мотиви, че между страните е сключено Споразумение № ДОб-2- 537#2/09.03.2017 г. за провеждане на професионално обучение срещу ваучери на представители на целеви групи за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирана по Приоритетна ос 1 - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като уредбата на това обучение се съдържа в ПМС № 280/15.10.2015 г. В цитираното постановление са регламентирани задълженията на доставчика на обучение и на възложителя на същото, като последният предоставя безвъзмездна финансова помощ от Европейските фондове за споделено управление. Административен съд - София-град е посочил, че в случая безвъзмездната финансова помощ е по отношение на лицата, които ще се обучават и които получават съответните ваучери, а не се предоставя на извършващия обучението, поради което спорът е гражданскоправен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) в относимата редакция, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, предоставени по програми на Република България, включително и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Осъществяването на дейностите по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014- 2020 г., се съфинансира със средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕФСУ решението на ръководителя на Управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по, ал. 1, т. 1 и т. 2 се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Задължението за сключване на споразумения с доставчиците на обучение произтича също от разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, съгласно която финансирането с безвъзмездна финансова помощ се прекратява едностранно от ръководителя на Управляващия орган, когато бенефициентът не сключи договор с изпълнител до 12 месеца от изтичането на срока, предвиден за неговото сключване, както и от характера на задължението за предоставяне на обучение и осъществяването естеството на проекта в тази част. Съгласно чл. 19а, ал. 1 АПК (обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в редакция към момента на сключване на споразумението) в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон, а след изменението от 01.01.2019 г. (ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.), само когато е предвидено в специален закон. Съществените белези, характеризиращи договора като административен по смисъла на чл. 19а - чл. 19ж от АПК, са следните: 1/ договорът да бъде сключен в производство пред административните органи или една от страните да бъде административен орган, респективно орган на изпълнителната власт; 2/ договорът се сключва в обществен интерес; 3/ сключването на такъв договор да е предвидено в закон. От приложеното към делото на Софийски районен съд споразумение е видно, че между Агенцията по заетостта, представлявана от главен директор на главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти“, съгласно заповед на изпълнителния директор на Агенцията, и Сдружение „Информа“ е постигнато съгласие за възлагане на сдружението на обучение срещу ваучери на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 1 на ОП „Развитие на човешките ресурси“. По отношение на процесното Споразумение № Д05-2-537#2/09.03.2017 г. са налице основните елементи на административния договор. Агенцията е публичноправен субект, част от системата на институциите на изпълнителната власт, които осъществяват управлението на държавата, и в това качество тя изпълнява активни политики по заетостта, прилагайки националното и европейското законодателство. Публичната цел, с която се предоставя безвъзмездната финансова помощ от ЕСИФ и се осъществява обучението по горепосочения проект по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., е една от приоритетните оси на програмата, а следователно и на приетата от Европейската комисия Стратегия "Европа 2020". Доставчиците на обучение, които могат да предоставят обучение срещу ваучери са обучаващи институции, които отговарят на условията, посочени в чл. 9 от ПМС № 280 от 15.10.2015 г. (чл. 7, ал. 1) и са включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл. 7, ал. 2). Предвиденото в обществен интерес обучение се финансира с публични средства - безвъзмездна финансова помощ. В българското законодателство има създадена обща правна рамка, насочена към кодифициране на правилата, по които се управляват и разходват предоставените от Европейския съюз публични средства и това е ЗУСЕФСУ. Ето защо ЗУСЕФСУ е приложимият закон относно правното регламентиране на иска за реалното изпълнение на договора - заплащане на възнаграждението за осъщественото обучение срещу ваучери в рамките на процедурата за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, административните актове по тази глава се оспорват пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт. Родовата подсъдност на споровете между страните по процесното споразумение се определя по горепосочения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 74 от 2016 г.; изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. В чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК също е предвидено, че спорове, възникнали във връзка с изпълнението на административни договори, са подсъдни на административните съдилища, доколкото не е предвидено друго в специален закон. С оглед изложеното, компетентен да разгледа исковата молба на Сдружение „Информа“ против Агенция по заетостта, е Административен съд - София-град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, петчленният състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,
Цитирани разпоредби
20- чл. 19, ал. 1 АПК
- чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК
- чл. 135, ал. 5 АПК
- чл. 19 АПК
- чл. 86 ЗЗД
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ
- чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 37, ал. 3 ЗУСЕФСУ
- чл. 45, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 48, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 7, ал. 7 ПМС
- чл. 9 ПМС
- чл. 1
- чл. 135, ал. 5
- чл. 19
- чл. 3, ал. 2, т. 2
- чл. 7, ал. 1
- чл. 7, ал. 2
- чл. 79, ал. 1