Определение № 708 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 2899/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. О. [населено място], приподписана от процесуалния пълномощник – адв. А., против решение № 624/30.03.2015 г., постановено по в.т.д.№ 95/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11 с-в, поправено с решение № 1199/08.06.2015 г., с което е потвърдено решение № 73 от 10.06.2014 г. по т.д.№ 75/2013 г. на Врачанския окръжен съд, поправено с решение № 129/02.12.2014 г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Г. В. Д. сумата 100 000 лв., представляваща част от паричната равностойност на дружествения му дял от капитала на ответното дружество, на основание чл.125 ал.3 ТЗ. Касаторът релевира основания по чл.281 т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Искането за допускане на касационно обжалване е основано следните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: 1. Как следва да се определи држественият дял на напусналия съдружник и следва ли да се включва преоценъчният резерв при определянето му; 2. Следва ли съдът да възприеме като абсолютно доказателство в процеса и съответно да обоснове решението си на вариант на назначената и приета по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза, без да обсъди същата в решението си; 3. При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник, при условията на чл.125 ал.3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството и в резултат на извършена преоценка на тези активи, стойността е завишена, респективно – занижена. Допълнителни основания за достъп за касация касаторът намира в разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. В. Д., чрез процесуалния си пълномощник адв. С. с писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията на закона за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да достигне до извод за основателност на частичния иск по чл.125 ал.3 ТЗ в предявения от ищеца размер, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна следното: Безспорно ищецът е имал качеството на съдружник в Р. О. като е притежавал 203 дружествени дяла от капитала на същото с номинална стойност 10 лв. всеки, или общо 16.49 % от капитала. С писмено предизвестие по чл.125 ал.2 ТЗ от 28.03.2013 г., връчено на същата дата, ищецът е уведомил ответното дружество, че прекратява участието си в него, с изтичане на тримесечния срок от връчването му. Съдът е коментирал годишния доклад за дейността на дружеството за 2012 г., доклада на независимия одитор и ГФО към 31.12.2012 г. В доклада на одитора е посочено, че дружеството е направило преоценка на земята и част от сградите към 31.12.2010 г. в нарушение на М. 16, изискващ при преоценка на Д. да се преоцени целият клас имоти, машини и съоръжения, към които принадлежи съответният актив, с оглед наличието на сгради, които не са били преоценени. Одиторът е направил и констатация, че преоценката на земя и сгради към 31.12.2010 г., в резултат на което отчетната стойност на активите е увеличена с 1.657 х. лв., е направена в условия на финансова криза и липса на активен пазар на недвижими имоти, респективно е заверил отчета с горните /и други/ забележки. За определяне стойността на дружествения дял на ищеца към 30.06.2013 г. съдът се е позовал на назначените по делото две съдебно-счетоводни експертизи, като е кредитирал заключението на тричленната ССЕ. Според вещите лица, чистата стойност на имуществото на въззивника към 30.06.2013 г., без да се взема предвид преоценъчният резерв на активите, възлиза на 279 022.60 лв., или делът на ищеца е в размер на 46 012.66 лв. Еспертите приемат междинния счетоводен баланс към горната дата, изготвен без включване на преоценъчния резерв на активите, т.к. той отговаря на изсикванията на ЗСч и е изготвен при спазване на всички законови изисквания. В този вариант на изчисление активите, собствения капитал и пасивите, приходите и разходите биват оценени и записани при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като историческата цена е тази, по която активите са отразени в счетоводството на Р. О. към момента на тяхното възникване /придобиване/. Междинният счетоводен баланс на дружеството към 30.06.2013 г. отразява вярно и честно имущественото му и финансово състояние. На следващо място обаче вещите лица са констатирали, че в междинния баланс липсва предходен период, с което е нарушен принципът на чл.4 ал.1 т.7 от ЗСч за стойностната връзка между начален и краен баланс. Не са спазени и изискванията на чл.54 от ТЗ – началният баланс за всяка година трябва да съответства на заключителния баланс на предходната. В междинните баланси към м. март и м.юни 2013 г. данните за предходната 2012 г. не съответстват на официалния одитиран баланс, защото не е включена преоценката от 2010 г. /разликата възлиза на 1 578 х. лв./. Вещите лица изразяват становище, че не се налага изготвяне на междинен баланс с включената преоценка от 2010 г., т.к. съставеният такъв от въззивника отговаря на всички законови изисквания, както и счетоводството на ответника е редовно водено. Във вариант на изчисление на равностойността на дела на ищеца на базата на чистата стойност на имуществото към 30.06.2013 г., без записване в пасива на баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат, експертизата изчислява дела на 271 625.38 лв. /при включена преоценка/. Вещите лица цитират в заключението си и § 14 от М. 8, съгласно който предприятието променя счетоводната си политика, само когато подобна промяна се изисква от конкретен стандарт или разяснение или води до представяне във финансови отчети на надеждна и по-уместна информация за ефекта на операциите и другите събития или условия върху финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на предприятието. Съобразени са обясненията на в.л. А., че преоценката на активите на дружеството през 2010 г. е извършена с оглед предоставяне на банков кредит и с цел показването чрез баланса на по-добро финансово състояние на дружеството. На вещите лица е била показана и заповед № 6-1 от 05.06.2013 г. на управителя на дружеството, с която е направен отказ от преоценка, като мотивите са свързани с препоръките в доклада на независимите одитори по ГФО от 2012 г. Заповедта не е представена по делото. От правна страна съдът е приел, че нормата на чл.125 ал.3 ТЗ е приложима в настоящата хипотеза /независимо от различната уредба в дружествения договор/, поради което на ищеца се дължи равностойността на дружествения му дял към 30.06.2013 г. По спорния въпрос относно определянето на тази равностойност съдът е отчел, че различията по двата варианта на тричленната ССЕ произтичат от извършената преоценка на част от активите на дружеството през 2010 г. и от значение е дали преоценената стойност следва да отпадне от баланса на дружеството към 31.06.2013 г. и има ли правно значение извършеният от ответника отказ от преоценката. Съдът е счел, че сама по себе си заповедта не може да бъде основание за това, доколкото липсват съответни счетоводни записвания на промени в преоценъчния резерв на ответника. Приел е, че тази заповед, издадена непосредствено преди прекратяването на участието на съдружника в дружеството буди основателно съмнение за съставянето й за целите на настоящото исково производство. Дружеството е декларирало пред данъчните органи промяна на отчетната стойност на активите си едва на 10.12.2013 г. От друга страна, промяната в счетоводната политика не е обоснована, съгласно § 14 на М. 8. Не са кредитирани доводите на ответника – настоящ касатор, че мотивите за отказа от преоценка са свързани с препоръки в доклада на независимите одитори по ГФО от 2012 г., поради това, че идентично мнение на одитора е давано в докладите и към предходните ГФО. Въз основа на това, съдът е възприел за меродавен вторият вариант за счетоводен междинен баланс на дружеството, изготвен от тричленната ССЕ, като същият отразява вярно и точно имущественото състояние на Р. О. към 30.06.2013 г., т.к. до този момент, както е посочено по-горе, отказът от преоценка не е бил извършен. Според него, стойността на дружествения дял на ищеца се равнява на 271 625.39 лв., следователно предявеният частичен иск с цена 100 000 лв. е изцяло основателен. Настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по третия формулиран от касатора материалноправен въпрос - При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник, при условията на чл.125 ал.3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството и в резултат на извършена преоценка на тези активи, стойността е завишена, респективно – занижена, обобщено отнасящ се до това, как следва да бъде определена равностойността на дружествения дял по чл.125 ал.3 ТЗ при данни за нередовност на счетоводните записвания относно балансовата стойност на активите на дружеството. Този въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващата воля на съда, видно от мотивите на обжалваното решение. По отношение на него са доказани и допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С оглед изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение