Определение № 175 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3467/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. Т.-Пашкурова, В. В. Т. – М. и Б. В. Т. срещу решение №.260127/27.04.21г. по г.д.№.797/20 на Софийски Окръжен съд-с което е потвърдено решение №.96/14.08.20 по г.д.№.1023/19 на РС Елин Пелин за обявяване за действителен сключения между Н. Г. П. в качеството му на дарител и Б. Г. П. в качеството му на дарен договор за дарение, обективиран в нот. акт №...,т.І, рег.№., д.№.107/15.02.07 на нотариус Л. Х. с район на действие Елин Пелин, вписан в службата за вписвания с вх.№.408/15.02.07, акт №..., т.ІІ, д.263/07. Ответната страна Б. Г. П. оспорва жалбата и претендира разноски; И. Г. П. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено от фактическа страна, че с решение №.159/4.11.16 по г.д.№.150/16 на РС Елин Пелин по иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.02.07, сключен между Н. Г. П. в качеството му на продавач и Б. Г. П. в качеството му на купувач, обективиран в горепосочения нот. акт №. /за покупко-продажба на ½ ид.ч. от УПИ с площ 860кв.м. в [населено място] хан, общ. Елин Пелин, обл.Софийска, съставляващ имот пл.№., за който е отреден парцел ІІ в кв. по плана на селото, утвърден със Заповед №.03873/64 при граници улица, УПИ ІІІ-, УПИІV-, УПИ VІ-, УПИ ХV-, УПИ І-, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда/ като привиден, прикриващ дарение; със същото решение е обявен за действителен на основание чл.17 ал.1 ЗЗД сключеният между Н. П., като дарител, и Б. П., като дарен, договор за дарение на гореописания недвижим имот; с решение №.313/1.09.17 по г.д.№.120/17 на СОС първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която горепосоченият договор е обявен за действителен; с реш.№.283/2.12.19 по г.д.№.347/18 на ВКС решенията са обезсилени с мотиви, че е налице произнасяне по иск по чл.17 ал.1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен от ответника – т.е. налице е произнасяне в отклонение от принципа за диспозитивното начало в гражданския процес; десет дни след решението на ВКС е предявен самостоятелен иск по чл.17 ЗЗД, предмет на настоящото производство. Възражението, че същият е недопустим /тъй като е следвало да се заведе като насрещен и сега срокът за това е пропуснат/, е намерено за неоснователно. Изложени са мотиви, че преценка на страната е дали да предяви иск като насрещен във вече образувано производство или да го предяви в отделно производство; по принцип при предявяване на насрещен иск е налице обективно съединяване на искове, а определението, с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане насрещния иск, не подлежи на обжалване, тъй като не се прегражда пътя за съдебна защита на страната - тя може да си го предяви в отделно производство; съединяването на исковете цели процесуална икономия, а не представлява задължение за страната. За неоснователно е намерено и възражението, че нищожен е не само договорът, но и нотариалният акт, в който е инкорпориран, тъй като са едно цяло. Посочено е, че в чл.576 ГПК са изброени изчерпателно случаите, в които нотариалният акт е нищожен, и разпоредбата не може да се тълкува разширително; тези основания са три групи: 1/ недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка с неговата компетентност /чл.569, чл.570 ал.1, чл.73 ал.1 и чл.575 ГПК/, 2/ недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката /чл.574 ГПК/, 3/ недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнението на поставените от закона условия за извършване на нотариални удостоверявания /чл.578 ал.4 ГПК, чл.579, чл.580 т.1, 3, 4 и 6, чл.582, чл.583, чл.589 ал.2 ГПК/; в ТР 3/12 е предвидено, че на отмяна подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Въззивната инстанция е приела, че ако страните прикриват сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата на прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно прикритата сделка е действителната сделка, но страните не желаят узнаването от трети лица на нейните правни последици; самите страни създават по своя воля тази двойнственост, като симулацията е насочена към трети лица. За да е налице относителна симулация между страните, трябва да са сключени две сделки – едната, оформена в нотариална форма – привидна /защото страните не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред трети лица/, и втората – прикрита, която отразява действителната им воля и желание. В случая с влязло в сила съдебно решение е обявена привидността на гореописания договор за продажба на недвижим имот като привиден, прикриващ договор за дарение.. Същевременно, тъй като договорът за дарение е сключен в предвидената от закона форма-нотариален акт, съдът е приел, че прикритата сделка е валидна, поради което следва да потвърди първоинстанционното решение за обявяването й за действителна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.1, 2 и 3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Спазена ли е императивната материалноправна норма на чл.18 ЗЗД, когато обявеният за действителен договор за дарение на недвижим имот е обективиран от съда в нищожна, несъществуваща нотариална форма, която е такава по силата на решение по предходно гражданско дело, обявяващо за нищожен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот?“; 2.“Нищожен ли е нотариален акт, ако е нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в този нотариален акт?“; 3.“Съществува ли в правния мир като самостоятелна писмена правна форма нотариален акт, който обективира нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, прогласен за такъв с решение на граждански съд и юридически възможно ли е да облече, да обективира, да материализира друга правна сделка за дарение на същия недвижим имот в съдебно решение по друго гражданско дело?“; 4.“Явява ли се нищожен по смисъла на чл.574 ГПК нотариален акт в случая, в който към момента на завеждане на настоящото гражданско дело договорът за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в този нотариален акт, вече е бил обявен за нищожен по предходно гражданско дело и като нищожен и несъществуващ нотариален акт може ли на основание чл.17 ал.1 ЗЗД да обективира друга сделка – договор за дарение на недвижим имот по настоящото гражданско дело?“; 5.“Не се ли нарушава правната норма на чл.131 вр. с чл.133 ГПК, не се ли нарушава законът, ако искът по чл.17 ал.1 ГПК е заведен самостоятелно, а не като насрещен иск или заедно с иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, за да се получи целения по чл.17 ал.1 ГПК правен резултат?“; 6.“Нищожно или неправилно е решението на първоинстанционния съд по чл.17 ал.1 ЗЗД за обявяване на действителен на прикрит договор за дарение на недвижим имот, ако съдът в диспозитива на решението си е обективирал прикрития договор за дарение на недвижим с нищожна, несъществуваща писмена нотариална форма, за да изпълни изискването на чл.18 ЗЗД?“; 7.“Недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд по чл.17 ал.1 ЗЗД за обявяване за действителен на прикрит договор за дарение на недвижим имот, ако съдът в диспозитива на решението си е обективирал прикрития договор за дарение на недвижим имот с нищожна, несъществуваща писмена нотариална форма, за да изпълни изискването на чл.18 ЗЗД?“; 8. „Нищожно, недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, потвърдил нищожно, недопустимо или неправилно решение на първоинстанционен съд?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Въпроси №.1 и №.4 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите съдържат условие, каквото не е било прието от съда – въззивната инстанция не е приемала, че е налице обективиране в нищожна, несъществуваща нотариална форма – напротив, изрично е посочила, че нотариалния акт не е нищожен, доколкото основанията за това са изрично изброени в закона и не е налице никое от тях. Предвид изложеното въпросите са неотносими към решаващата воля на съда, не удовлетворяват изискването на чл.280 ал.1 ГПК за годно общо основание и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване. Във връзка с втория въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /т.4 ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС/. В случая са налице ясни законови разпоредби, установяващи случаите, в които нотариалното удостоверяване е нищожно-цитирани и във въззивното решение. Те са изчерпателно изброени, разширителното им тълкуване е недопустимо и въззивната инстанция ги е съобразила при произнасянето си. Третият въпрос е фактически, конкретен, свързан с обстоятелствата по делото. Освен това не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. Предвид изложеното същият не би могъл да обуслови наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за петия въпрос. Съдът не е обсъждат изрично съответствие с нормата на чл.131 ГПК и чл.133 ГПК, но е изложил ясни мотиви относно възможността да се заяви претенция като насрещен иск във вече образувано производство и отделно в самостоятелно такова, които не са произволни и са съобразени с относимите разпоредби и формираната задължителна практика /т.7 ТР 1/13 от 9.12.13, ОСГТК/. Шести, седми и осми въпрос също не притежават характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, посочени по-горе. Разпоредбата предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а не на въпрос към касационната инстанция подлежи ли на отмяна въззивно решение във връзка с определени пороци. Отделно от изложеното съдът не е приемал, че е налице нищожна, несъществуваща писмена нотариална форма, респективно че първоинстанционното решение е нищожно, недопустимо или неправилно -т.е., въпросите предполагат наличие на условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция. Същевременно, оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК - което има за цел селектиране на касационните жалби по законоустановени критерии. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното въпросите са неотносими, не е налице годно общо основание за допускане на касационно обжалване и съответно твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед позоваването на основанията на чл.280 ал.2 пр.1 и пр.2 ГПК, следва да се има предвид следното: Нищожно е решението, в което липсва надлежно волеизявление: направено е от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване. В случая не се излагат твърдения за относими към горецитираните хипотези пороци, нито една от тях не е налице и съответно атакуваното решение не е нищожно. То не е и недопустимо. Недопустимо е решение, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран /т.е. при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка/. Въззивното решение не е постановено в никоя от изброените хипотези, в това число доколкото право на страната е да прецени дали да предяви една претенция /вкл. процесната-законът не предвижда ограничения/ в рамките на вече образувано производство с насрещен иск или в отделно такова. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна Б. Г. П. се дължат направените разноски в размер на 900лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,