Определение № 3119 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 6577/28.06.2023 г., подадена от В. Л. В., чрез адвокат А. Ч., срещу решение № 234 от 18.05.2023 г. по в.гр.д.№ 236/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 252 от 15.02.2023 г. по гр.д.№ 2174/2022 г. на Районен съд-Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. В. срещу М. М. В. иск по чл. 34 ЗС, за допускане на съдебна делба на самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор *, представляващ апартамент с площ от 103.12 кв.м., състоящ се от дневна-столова-кухня, две спални, баня-тоалетна, мокро помещение, антре, входно антре и две тераси,, ведно със склад № * с площ от 6.00 кв. м. и котелно № * с площ от 14, 93 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, представляващ гараж № * с площ 21.59 кв. м., заедно с 3.8458 % идеални части от общите части на сградата, всички обекти находящи се в сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-1886/19.9.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [населено място], [улица]. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, както и по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Съделителят М. М. В., в депозиран отговор, чрез адвокат С. Б., излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 34 ЗС, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им, продължил в периода 23.07.2006 г. – 29.06.2022 г., е прекратен с развод с решение по гр.д.№ 236/2022 г. на Районен съд-Горна Оряховица. Ответникът М. М. В. и баща му М. Д. В. са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] с площ от 268 кв.м. по наследство от Б. Г. В., починала на 27. 11. 2006 г., която към смъртта си е била собственик на имота на основание наследяване на баща си Г. М. А. и сключен от последния, с н.а. № 11/14. 08. 1945 г., договор за покупко-продажба. М. В. и М. В. са били признати за собственици на имота на посочените основания с констативен нотариален акт № 358/26. 03. 2009 г. по описа на нотариус Д. Д.. С нотариален акт № 1643/18.09.2009 г. М. М. В. и М. Д. В., като собственици на поземления имот, са учредили на “Алком”ЕООД право на строеж върху имота за жилищна сграда с гаражи, съгласно одобрен инвестиционен проект, като са си запазили за себе си и взаимно са си учредили безвъзмездно прав на строеж върху самостоятелни обекти на собственост - М. В. върху процесния апартамент, ведно с прилежащия му склад и котелно, и върху гараж, а М. В. – върху друг апартамент и гараж. Приобретателят на правото на строеж “Алком”ЕООД се е задължил да построи обектите, върху които прехвърлителите запазват за себе си и взаимно си учредяват право на строеж, за своя сметка, със собствени средства и организация на труда, съгласно одобрения архитектурен проект, в срок до 30. 10. 2009 г. – в груб строеж и в срок до 30. 07. 2010 г. – въвеждане на сградата в експлоатация. От констативен акт за установяване годността за приемане на строеж е установено, че към 17.04.2013 г. обектът е напълно завършен и изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти.

От правна страна въззивният съд е приел, че процесният апартамент и гараж са лична собственост на М. М. В., който ги е придобил срещу лично вещно право на собственост върху 1/2 идеална част от поземления имот, по-конкретно: 1/2 ид.ч. от апартамента е придобил на основание безвъзмездно учредено от баща му и реализирано право на строеж, 1/2 ид.ч. по приращение (чл. 92 ЗЗД), а построяването на апартамента е извършено от трето лице, изцяло с негови средства, като насрещна престация по договора за учредяване в полза на това трето лице на право на строеж на жилищна сграда с гаражи и без никаква допълнителна парична престация от ищеца. Стойността на учреденото на третото лице право на строеж върху 1/2 идеална част от поземления имот, изцяло лична собственост на ищеца, е възмездена със собственост върху процесните новопостроени обекти – апартамент, с прилежащите му складово помещение и котелно, и гараж. Прието е, че е налице е пълна трансформация по смисъла на чл. 23, ал.1 СК, имотът не е съсобствен и искът за делба следва да бъде отхвърлен.

В изложението към касационната жалба на В. Л. В. се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Възмездна сделка ли е учредено право на строеж с уговорката учредителите на правото на строеж да придобиват собственост върху недвижимите имоти, след като бъдат построени.

2. Допустимо ли е чрез сключването на възмездна сделка от единия съпруг в режим на СИО да се придобиват недвижими имоти, които да са изключителна собственост на единия съпруг.

3. Налице ли са всички предпоставки за включване на построеното в съпружеската имуществена общност при извършен строеж от съпрузи, спрямо които се прилага режимът на съпружеската имуществена общност, в съсобствен между единия съпруг и трето лице поземлен имот, когато другият съпруг е участвал пряко или косвено в строителството.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. по тълк.д.№ 4/2019 г. на ВКС, ОСГК, както и че обсъждането им ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

На първо място, въпросите не обуславят решаващите изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на делото, поради което не представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставящо допускане до касационен контрол на въззивното решение. От значение в случая е дали имущество, придобито от единия съпруг, през време на брака, на възмездно основание, се придобива от двамата съпрузи в режим на СИО, ако насрещната престация на съпруга по възмездния договор е прехвърляне на вещно право на собственост/ограничено вещно право, което е лична собственост на съпруга, без никаква допълнителна парична или друга престация.

Дори да се приеме, че въпросите отговарят на изискванията на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като обжалваното решение е съобразено със съдебната практика ( т.ІІІ от ППВС № 5/1972 г., р ешение № 239/05.08.2011 г. по гр. д. № 754/2010 г. І гр. о., решение № 145 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о. и цитираните в него решения на ВКС), с която се приема, че когато срещу индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот, макар това да е станало по време на брака, собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг. Това е така защото по силата на чл. 23 СК едно имущество (право), което е лично на някое от посочените в този текст основания, запазва този си характер, дори и да се превърне в друг обект. Може да се касае за договор за замяна или продажба на една лична вещ и придобиване на друга със средствата, получени от първата или пък заместване на идеалните части от наследствен имот с реален обект в резултат на делба или договор за строителство, но независимо от конкретния правен способ, законът приема, че новата вещ е придобита с лично имущество изцяло и затова я включва обхвата на личното имущество на съответния съпруг.

Разясненията, дадени с т. ІV от ППВС № 5/1972 г., са неприложими по настоящото дело, тъй като касаят различна хипотеза, при която през време на брака е построена сграда с общи средства на съпрузите, върху земя индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.

Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Ответникът по касационната жалба М. М. В. не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, нито представя доказателства такива да са извършени.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,