Определение № 1348 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 49/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева и до претендираните 100 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон: чл. 52 ЗЗД – предвид изключително занижен и крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение, спрямо действително установените болки и страдания от причиненото на ищцата увреждане, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неправилно прието съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Счита, че нарушението на материалния закон е резултат от недостатъчния анализ на установените и само формално възпроизведени факти и обстоятелства. Акцентира на: 1/ многокомпонентния характер на трамватичните увреждания / травма в областта на дясно око, оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб, кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то дясно ребро, контузия на белия дроб двустранна /Л 1/, фрактура на 12-ти гръден /Тх12/ и 1-ви поясен прешлен /Л 1/, фрактура на процесдус трансверзи в дясно на С7, Тх2, ТхЗ, Тх4, и Тхб и фрактура на средна трета на лява ключица /; 2/ извършена тежка транспедикуларна шествинтова стабилизация на гръбначния сегмент и оперативно лечение на фрактурата на носните кости; 3/ продължителния и неприключил възстановителен период – 12 месеца за най-тежката гръбначна травма, с окончателен хоризонт на възстановяване между 18 до 24 месеца; 4/ дискомфорта от използването на чужда помощ за хигиенно - битови нужди по време на възстановяването в домашни условия; 5/ ненастъпило пълно възстановяване, резултиращо в продължаващи и към настоящия момент болки и затруднения в ежедневните битови дейности, болки при стоеж и продължително движение; 6/ остатъчни белези – леко изкривен нос с белег от зараснала рана 1см. на 2 см., видима деформация с изпъкналост напред на ключицата, оперативен 15 см. белег в гръдно-поясната област. Подчертава се, че ПТП е довело до емоционално-психични промени у пострадалата, установени от приета по делото СПЕ и изразяващи се в клинични изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство, обусловило интервенция от психиатър и психотерапевт. Касаторът счита, че обезщетението не е съобразено и с икономическата конюнктура към момента на увреждането. Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с извод на съда, почиващ на предположения, а не на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, в причинност с вредоносния резултат. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, а следва да бъдат събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието е бил поставен предпазен колан, каквито доказателства, според касатора, не са били ангажирани. Ответната страна - ЗАД „ОЗК - Застраховане„ АД – не е депозирала становище. Отговор на касационната жалба е постъпил от третото лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи по съществото на спора и за правилността на въззивното решение, като се оспорва касационната жалба на ищцата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал. 8 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: Ищцата Д. К. П. е предявила срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“АД [населено място] иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 18.09.2022г., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получилa фрактури на прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна рана на долен клепач до мигления ръб, субконюнктивна хеморагия, счупване на зъби. Сочи, че състоянието й наложило провеждане на две тежки операции и било съпроводено със силни болки, затруднения в движенията, дишането и храненето и обезобразяване. Твърди, че и към момента на подаване на иска - 22.02.2023г. – все още не може да се обслужва самостоятелно, поради което се нуждае от чужда помощ в ежедневието си, като болките продължават. Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от заключението на КСМАТЕ, работила върху представената по делото медицинска документация, след личен преглед на пострадалата и съобразявайки свидетелските показания. Вследствие ПТП ищцата е получила съчетана травма - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорно-двигателния апарат, вклчюваща следните травматични увреждания: травма в областта на дясно око, с оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; открита фрактура на носните кости, с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане; контузия на гръден кош; фрактура на трето дясно ребро; контузия на бял дроб двустранно върхово; фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен; фрактура на процесус трансверзи вдясно на С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6; фрактура в средна трета на лява ключица. След произшествието е приета в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г..Претърпява транспедикуларна шествинтова стабилизация на увредения гръбначен сегмент. Извършена е и мануална репозиция на носните кости и двустранна тампонада, както и външна имобилизация на лявото рамо, предвид фрактура на ключицата, с предписан постелен режим. В заключението е посочено, че възстановителният период за различните увреждания е бил съпроводен с болки и страдания, които са били интензивни до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на носните кости е с възстановителен период до 30 дни, съпроводен с болки и страдания. Гръдната травма е с възстановителен период до 2 месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен прешлен е довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до момента. Фрактурата на страничните израстъци С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 са довели до трайно затруднение на движенията на снагата, съпроводени с интензивни болки до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на лявата ключица е довела до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок от месец и половина – два месеца, при интензивни болки през първите 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на дясното око е предизвикала болки и страдания за срок до 15–20 дни. Ищцата е провела два курса по физиотерапия. При извършения личен преглед от вещите лица се установява, че е в добро общо състояние, без двигателен, сетивен или рефлекторен дефицит, със съхранена походка. Носът е леко изкривен надясно и с видим белег от зараснала рана с неправилна звездовидна форма, бледорозов цвят и размери 1см. на 2 см..В гръдно-поясната област е видим 15 см. оперативен белег. Вещите лица са посочили, че възстановителният период при гръбначни травми от типа на процесната продължава поне 12 месеца, при липса на усложнения, а пълна ксонсолидация на увредения гръбначен сегмент настъпва след 18 - 24 месеца. В заключението на КСМАТЕ се посочва, че самокатастрофиралият автомобил, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни колани за всички места. При реализирания удар, телата в купето се придвижват от инерционните сили напред и надясно. Травмите на лицето и ключицата са резултат от достигане до вертикалната част на дясната предна седалка. Травмата на върховата част на белите дробове е в резултат на рязкото спиране движението на тялото след удара, от удар отвътре към гръдната стена. Счупването на 12-ти гръден, първи поясен прешлен, фрактура на трето дясно ребро и на страничните израстъци на шиен и гръдни прешлени се сочи като увреждане от компресионен тип – при натоварване по оста на тялото, съчетано с ротация. Няма данни за настъпили деформации на автомобила в зоната на дясна задна седалка, за да се приеме, че травмите са причинени от притискане на тялото при такива деформации. При разпит в открито съдебно заседание вещите лица уточняват, че, според характеристиката на уврежданията, лицевата и травмата на ключицата са в безспорна причинност с непоставен предпазен колан. Сочат, че уврежданията на гръдния и поясния прешлени / най-тежката травма / са с компресионна характеристика – от натоварване по оста на гръбначния стълб / хиперфлексия / и могат да се получат и с поставен предпазен колан. При разпит в открито съдебно заседание експертите заявяват, че и това увреждане по-скоро би настъпило при непоставен предпазен колан. В обобщение: налице е категоричност в заключението на експертите, че част от травмите са в причинност с непоставен от пострадалата предпазен колан, а друга част са могли да настъпят и с поставен, и без поставен предпазен колан. От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява актуално и към момента на прегледа тревожно-депресивно състояние на пострадалата. Произшествието е отключило разстройство в адаптацията, усложнило се в смесена тревожно-депресивна реакция, достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство / класификация F 41.2 /, без данни за посттравматично стресово разстройство. Смесеното тревожно-депресивно разстройство изисква по-дълъг период за възстановяване и необходимост от регулярни прегледи и терапевтични намеси на психиатър и психотерапевт. Разпитаната по делото свидетелка Б. И. заявява, че в резултат на травмите Д. била напълно обездвижена, на легло – около 2-3 седмици след изписване от болницата. След произшествието била стресирана, много уплашена, с разпран нос, изпитвала затруднения в дишането, както и с дефекацията. Свидетелката я обслужвала през цялото време – хранене, преобличане, тоалет, смяна на памперси и пр. Имала силни болки и не можела да движи дясната си ръка поради фрактура на ключицата и предвид обездвижването й. Ограничени били и движенията й в кръста и гърба. Силните болки наложили приема на обезболяващи. Свидетелката споделя впечатления за отрицателни емоционално-психични преживявания на ищцата, вследствие произшествието - не можела да спи, избухвала в плач при определени обстоятелства, започнала прием на антидепресанти. Твърди, че междувременно се отключили проблеми с бъбреци, очи, кардиологични, но причинната им връзка с увреждането при ПТП не е изследвана. Твърди, че продължава проблема със затрудненото дишане / разпит на 19.06.2023 г./. Потвърждава наличието на загрозяващ, ясно забележим белег на носа. Свидетелят И. Д., управлявал самокатастрофиралия автомобил, твърди че ищцата е пътувала на задната дясна седалка, но не му е известно дали е била с предпазен колан.Твърди, че след удара Д. била на седалката и останала на нея до последно. Не мърдала, била уплашена, цялата в кръв. Пътувалият на задна лява седалка В. И. потвърждава местоположението на Д., като твърди, че била с поставен, но издърпан - така че да не й убива - предпазен колан. Не помни как са били разположени презрамките на колана. За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 63 000 лева, въззивният съд е съобразил, като релеватни за определяне на размера, следните критерии съгласно ППВС № 4/1968г.: възрастта на пострадалата към момента на инцидента - 21 години; характера, броя и вида на причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в първите месеци след инцидента, проведеното оперативно лечение на гръбначния стълб и отделно проведеното оперативно лечение на носните кости; продължителността на лечението и възстановителния период на уврежданията – до 30 дни за лицевата травма, до два месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за счупването на лява ключица; фрактурата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, причинила болки и страдания, проявяващи се интензивно до шестия месец от катастрофата и умерено до осмия месец; двата проведени курса на физиотерапия; обстоятелството, че пълно възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило; дестабилизацията в психичното й състояние, резултирало в смесено тревожно-депресивно разстройство; обстоятелството, че е била изцяло зависима от чужди грижи и помощ в ежедневието си в продължение на месец, създало й дълбок емоционален дискомфорт. Съобразявайки стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на увреждането, респективно нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в качеството на ориентир за икономическата конюнктура, както и практиката на съдилищата в други подобни случаи / непосочена /, въззивният състав е формирал извод за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лева. Същото е намалено с 10%, поради доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, с непоставянето на предпазен колан. За този извод е кредитирано заключението на вещите лица от КСТМЕ, вкл. поясненията им в съдебно заседание пред СГС на 07.12.2023 г., че при правилно поставен предпазен колан ищцата е могла да избегне счупването на ключицата вляво, счупването на 12 гръден прешлен и страничните израстъци на поясните прешлени, като последните две травматични увреждания са обусловили най-дълъг възстановителен период и най-интензивни постоперативни болки. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът не формулира конкретен въпрос. Прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради произнасяне на въззивния съд в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не кореспондира с действително претърпените и търпими неимуществени вреди и се явява крайно занижено. Излага съображения, че принципът на справедливост се прилага изключително противоречиво от съдилищата, което обуславя необходимост от произнасяне на настоящия състав по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика и за допринасяне за развитието на правото. Отделно счита, че при постановяване на решението е допуснато и известно отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 749/05.12.2008г. на ТК на ВКС, относно прилагане критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, в съответствие с общественото възприемане на справедливостта на етапа от развитието на обществото към момента на увреждането, респ. съобразно икономическата конюнктура в страната към този момент. С посоченото решение, както и се обосновава допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изрично се посочва и прилагане на чл.52 ЗЗД в разрив със задлжителните указания в т.11 от ППВС № 4/1968 г.. Въпреки, че не е формулиран изричен правен въпрос, от обстоятелствената част на изложението е ясно и непротиворечиво изводим въпроса „за приложение критерия за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД„,, с което е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, както и допълнителния - с ППВС № 4/1968г.. Макар въззивното решение да посочва всички относими критерии и да съдържа анализ на изводими от доказателствата, релевантни за приложението им, факти и обстоятелства, недостатъчно е спазено изискването на ППВС № 4/1968г. за съобразяване тежестта на всеки един при комплексната им преценка, за определяне общ справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не се обосновава допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с решение № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС, което е постановено по чужд на настоящото производство правен въпрос: допустимо ли е в производство по иск за обезщетяване неимуществени вреди от деликт, да се определя чрез вещи лица процент трайна неработоспособност, независимо от наличието на експертно решение на компетентен за определянето й орган, съгласно Наредба за медицинската експертиза на работоспособността / ДВ бр. 47/ 2005 г. /. В каузалната си част липсва преценимо сходство с вида и последиците на уврежданията в конкретния случай и съдържанието и обхвата на търпимите болки и страдания, при съществено различен от настоящия и момент на увреждането – към 2003 г.. Наличето на задължителна съдебна практика по правния въпрос обективно изключва обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне, като настоящият състав съобрази, че освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса е постановено единствено за първоинстанционното производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение