Определение № 4 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. С. Иванова, срещу въззивното решение № 26 от 23.02.2010 г. по в. гр. д. № 765/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Средно общообразователно училище “Отец Паисий” [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1109 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 578/2008 г. на Районния съд [населено място], с което е отхвърлен предявен от жалбоподателката иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на С. И. ., б. ж. на [населено място], към образуването на ТКЗС върху нива с площ 5.185 дка, представляваща част от нива с обща площ 10.000 дка в местността “Ормана” в землището на [населено място], при съседи: П. С., К. С., А. С. и вада, а за останалата част от 4.815 дка производството е прекратено поради недопустимост на иска. Въззивният съд приел, че въведеното от ищцата придобивно основание - давностно владение на наследодателя й, не е доказано по безспорен начин, както и не е доказано спорният по делото имот да е част от възстановения на ответника имот и да е налице спор за материално право към релевантния момент. Изводите се основават на анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на техническа експертиза, според които теренът е претърпял промени и старите имотни граници не съществуват на място, като не е възможно да бъде установено на място местоположението на заявената нива от 10.000 дка, част от която е възстановената, тъй като няма запазена оземлителна карта и липсва разписен лист към картата на Воден синдикат. Липсата на посочени граници и съседи в данъчната декларация също препятства идентификацията на спорния имот и дали същият съставлява част от възстановения на ответника. Свидетелските показания безспорно установяват, че страните са обработвали имоти в местността “Ормана”, но не могат да обосноват извод, че именно спорното място, възстановено на училището, е част от терена, за който ищцата претендира. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че разглеждането на казуса от касационната инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като счита, че превратно, очевидно несъответно на фактите по делото - заключението на приетата експертиза и свидетелските показания, за пълна идентичност, въззивната инстанция, непозовавайки се на нито един конкретен доказателствен довод, прави извод в обратната насока. Сочи, че това на практика съставлява отказ от правосъдие. При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Според разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, обективирана в решението, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В разглеждания случай такъв принципен въпрос, който да е обусловил изхода на спора, разрешен с обжалваното решение, не е поставен. Развитите от жалбоподателката съображения са за неправилно възприемане на събраните по делото доказателства, в резултат на което били формирани неправилни фактически и правни изводи. Те по същество се покриват с основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и имат отношение към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Не са налице и допълнителните предпоставки, свързани със специалните основания за допускане на касационно обжалване. В случая жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Преди всичко то не е обосновано и аргументирано, тъй като се основава само на възпроизвеждане на текста на закона, докато съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да се свърже с липсата на съдебна практика или с необходимост от промяна във възприетата съдебна практика, каквито твърдения в изложението не се поддържат. В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.