Определение № 109 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1863/21.02.2020 г. на Й. А. М., чрез процесуалния му представител адвокат Ю. Р., за изменение на определение № 33/21.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1869/2019 г. на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК в размер на 3 080 лева и се моли същите да бъдат намалени с оглед действителния материален интерес на делото и неговата фактическа и правна сложност. Ответникът по молбата – Сдружение с нестопанска цел „Български есперантски съюз“, чрез адвокат Х. М., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С посоченото определение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 173/2018 г., по гр. д. № 322/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив по касационната жалба на Й. А. М.. В отговора на касационната жалба ответникът по същата – Сдружение с нестопанска цел „Български есперантски съюз“, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. и платежен документ за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 080 лева. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а съобразно т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В конкретния случай предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 ЗС, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, 2 ГПК – данъчната оценка на имота, а ако такава липсва – пазарната цена на вещното право. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се определя при предявяването му, като въпросът може да се повдига от ответника или служебно от съда най – късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая към исковата молба е приложено удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, съгласно което същата възлиза на сумата 85 181.30 лева. В отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание пред първа инстанция въпросът за цената на иска не е поставян по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Поради това цената на предявения иск, определена с оглед удостоверението за данъчна оценка, е стабилизирана с посочения размер. Предвид изложеното, неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, основано на цената на иска. Освен това е осъществена защита чрез отговор по чл.287 ГПК с подробна обосновка на поставените от касатора многобройни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Размерът на дължимото възнаграждение следва да се съобрази с фазата на производството – по чл. 288 ГПК, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Неоснователни са доводите на молителя, че делото не разкрива фактическа и правна сложност. Ето защо молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,