Определение № 323 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3089/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Н. М. Н., чрез повереника му адв. Н. М. частна жалба срещу определение № 11836 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 9251/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.03.2012 г. по гр. д. № 19008/2011 г. на СРС, ГО, 30 с-в, с което е прекратено производството по делото в частта му по предявения иск против Д.. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но срещу неподлежащо на обжалване въззивно определение, поради което е недопустима. Съображенията за това са следните. Касаторът е предявил срещу Д. и П. и В. В., частичен осъдителен иск за сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на действия на нейн орган и длъжностно лице. С определение от 12.03.2012 г. по гр. д. № 19008/2011 г. СРС е прекратил производството по делото в частта по предявения иск срещу Д.. С определението, предмет на касационно обжалване, въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Установеният критерий за селекция на касационното обжалване на решенията намира приложение и по отношения на определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на производството по иск с цена под 5000 лв. В случая цената на предявения като частичен осъдителен иск, производството по който е било прекратено, е под 5000 лв., поради което частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното производство по нея. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.