Определение № 967 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4971/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 12637/27.09.2024г., подадена от Маргарита С. Н., чрез процесуалния представител адвокат И. Д.-Н. от АК Б., срещу решение № 407/25.07.2024г. по в. гр. д. № 537/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №910/20.12.2023г. по гр. д. №537/2023г. на Благоевградския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от М. С. Н. срещу С. К. Я. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС в осъдителната му част, за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.12.2017г., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: [№], [№], [№], [№], [№]. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск бъде уважен изцяло със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1.Кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с Тълкувателно решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС, ОСГК; решение № 65 от 13.07.2018г. по гр. д. № 2424/2017г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 140 от 12.10.2017г. по гр. д. № 4536/2016г. на ВКС, І г.о., решение № 184 от 11.10.2016г. по гр. д. № 1147/2016г. на ВКС, І г.о. Посочва, че ищцата се легитимира, като собственик въз основа на нотариален акт, поради което неправилен се явява изводът на въззивния съд, че тя носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника. 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 222/27.03.2018г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 5 от 11.05.2020г. по гр. д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 60088 от 28.06.2021 г. по гр. д. №3948/2020г. на ВКС, І г.о., решение № 50002 от 12.06.2024г. по гр. д. № 2404/2022г. на ВКС, І г.о., решение № 13 от 24.02.2022г. по гр. д. № 2906/2021г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 07.01.2020г. по гр. д. № 4910/2018г. на ВКС, ІV г.о., и много други. Посочва, че при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства и всички доводи, твърдения и възражения на страните. 3.Може ли да бъде уважен ревандикационен иск за предаване владението върху целия имот, когато ищецът притежава идеална част от правото на собственост, а ответникът е трето за съсобствеността лице. Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 392 от 21.06.2024г. по гр. д. № 1259/2023г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 179 от 08.06.2012г. по гр. д. № 1241/2011г. на ВКС, решение № 149 от 29.04.2009г. по гр. д. № 668/2008г. на ВКС, І г.о. и др. Посочва, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд е приел, че искането за предаване на владението върху претендираната идеална част е неоснователно, тъй като съдът може да уважи искането за предаване владението, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. 4.При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците — за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 64 от 19.05.2017г. по гр. д. № 3346/2016г. на ВКС, І г.о., ТР № 3/29.11.2012г. по тьлк. д. № 3/2012г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от 30.06.1986г. по гр. д. № 185/1985г. на ОСГК на ВС, решение №326/14.12.2011г. по гр. д. № 1580/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 23 от 02.02.2011г. по гр. д. № 316/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 175 от 03.12.2018г. по гр. д. № 4852 /2017г. на ВКС, І г.о. 5.Касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителна практика на Върховния касационен съд и на практиката на Върховния касационен и по въпроса явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от коя момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната давност ( решение № 50068 от 26.10.2023г. по гр. д. №3238/2022г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 50094 от 21.10.2022г. по гр. д. № 4321/2021г., II г. о.) и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си ( решение № 145 от 14.06.2011г. по гр. д. № 627/2010г. на ВКС и решение №347 от 24.06.2010г. по гр. д. № 546/2009г. на ВКС). Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Светлана К. Я., чрез процесуалния си представител адвокат Р. К. от КАК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: М. С. Н. е предявила иск за признаване за установено в отношенията й с ответника С. К. Я., че ищцата е собственик по наследство от наследодателя си Л. К. П. (починал на 03.07.1949г.) и при условията на евентуалност въз основа на давностно владение, осъществявано от 19.02.1995г. до предявяването на иска (16.03.2023г.) на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място] и ответницата бъде осъдена да предаде владението върху 3/12 идеални части от имота, като бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота. Твърди, че през 1924г. нейният дядо Л. К. П. е придобил правото на собственост върху имота по договор за покупко-продажба. Починал през 1949г. и бил наследен от дъщеря си Е. Л. Х. и синовете си С. Л. К. (баща на ищцата) и З. Л. К.. С. Л. К. починал на 21.12.1984г., като след неговата смърт и след смъртта на съпругата му Вена Н. К. (майка на ищцата), ищцата се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от имота. Твърди, че по заместване след смъртта на своята леля Е. Л. Х. (починала на 19.02.1995г.) наследила по право на заместване на своя баща още 1/6 идеална част от имота и по наследяване се легитимира като собственик на общо 1/2 ( или 6/12) идеални части от имота. Поддържа, че законни наследници на нейния чичо З. Л. К. (починал на 07.02.1988г.) са преживялата му съпруга К. С. К. и синовете му К. З. К. и Л. З. К., като Л. К. се отказал от наследството на своя баща, а през 1996г. К. С. К. прехвърлила на сина си Л. З. К. своята 1/6 идеална част от имота. Освен това Л. З. К. притежавал и 1/12 идеална част то имота като наследник по заместване на Е. Х. или общо притежавал 3/12 (или 1/4 ) идеални част от имота. Поддържа, че собственици на останалите 3/12 идеални части са И. К. К. и К. К. К., деца на починалия през 2009г. К. З. К., бивш съпруг на ответницата. Посочва, че ответницата през 2021г. се снабдила с нотариален акт за удостоверяване на право на собственост, с който е призната за собственик на основание давностно владение на 3/12 идеални части от имота, като оспорва осъществяването на това придобивно основание с твърдението, че ответницата не е упражнявала владението постоянно и непрекъснато в период от 10 години, нито е владяла имота спокойно, явно и несъмнено и не е демонстрирала намерение да го свои. Твърди, че владее имота заедно с другите наследници от 1995г. и тъй като счита, че ответницата не притежава право на собственост върху посочените в нотариалния акт идеални части, т.е. не упражнява фактическа власт върху имота на правно основание, моли съдът да я осъди да предаде владението. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва така предявения иск с твърдението, че живее в имота от момента на сключването на гражданския й брак с К. З. К., винаги е владеела необезпокоявано своята идеална част от имота (повече от 10 години), демонстрирала е, че е изключителен собственик на тази идеална част по време на брака с К. К., както и след прекратяването на брака през 2005г. и след смъртта на К. К. до предявяването на иска. Наред с това твърди, че и децата й, наред с нея, притежават 3/12 идеални части от имота. Оспорва твърдението, че Л. З. К. е придобил по наследство от Е. Х. по право на заместване на баща си идеални части от имота, тъй като на 30.11.1988г. се е отказал от наследството на своя баща. Твърди, че ищцата никога не се е противопоставяла на осъществяваното владение, като посочва наличие на спор с Л. К. и неговата съпруга през 2023г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата М. С. Н. е наследник на Л. К. П., б.ж. на [населено място], починал на 03.07.1949г. и оставил за наследници М. С. Н., И. К. К., К. К. К. и Л. З. К.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, рег. № 1085, дело № 81/1924г. Л. К. П. е придобил недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV участък на [населено място]. С нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021г., ответникът Светлана К. Я. е призната за собственик на оригинерно основание давностно владение на идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно: 3/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: [№], квартал [№], парцел: [№], при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: [№], [№], [№],[№], [№]. Установено е, че имотът, описан в нотариален № 52, рег. № 1085, дело № 81 от 1924г., по действащия план на V-ти микрорайон Б., одобрен със заповед № 231/15.05.1981г. и заповед № 322/03.12.1984г., е записан като парцел [№], пл. [№], кв. [№], целия от 375 кв.м. Установено е, че имотът, описан в нотариален акт № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021г., по действащия регулационен план на V-ти микрорайон Б., одобрен със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, е имот с идентификатор [№], а по плана на Б., одобрен със заповед № 4244/30.07.1995г. представлява УПИ [№], кв. 130 по плана на V-ти микрорайон. Посочено е, че С. К. Я. сключила граждански брак с К. З. К., който е прекратен с решение от 04.01.1995г. на РС- Благоевград. Показанията на разпитаните по делото свидетели са възпроизведени от въззивния съд по следния начин: От показанията на свидетеля Л. К. е установено, че С. Я. е била съпруга на неговия брат, парцелът е купен от дядо му през 1924г., в парцела има построена къща и има дворно място, посочил, че е ползвал дворното място, има лозници. Заявил, че тази година не е ползвал дворното място, когато отишли да го чистят, С. ги изгонила и се оплакала в полицията, че са й оскубали цветята и босилека. Свидетелят кроил лозниците, но не си обрал гроздето. Сочи, че се отказал от наследството на баща си, а майка му през 1996г. му продала нейния дял от двора. Всички ползвали мястото, както си го били разделили, но преди две - три години С. казала, че това място е нейно и че свидетеля няма право нищо да сади. От 2000г. не е виждал С. да слиза в двора. Не е бил свидетел някой да оспорва собствеността на М., която е собственик на половината двор. Мястото, което С. оспорвала, било засадено от свидетеля с лозници. Спорът между свидетеля и С. бил по повод откъснати цветя от него и съпругата му. Свидетелят Т. Б. посочил, че познава М. Н. и С. Я., живеят на една улица. Ходил е на гости на М. и нейните деца — М. и Н.. Ходил е в двора, помагал е и при ремонтни работи. М. гледала кокошки в имота. В двора има мрежа, а от другата страна — ловджийски кучета, които са на сина на С. Когато е ходил в имота, никога не е виждал С. В имота е влизал през входа на М., но имало и друг вход, през който влиза сина на С. — И.. Многократно е виждал И. в неговата част от двора да си храни кучетата. Не е чувал някой да оспорва собствеността на М., включително и С. Не е чувал и да е имало пререкания за двора между Л. и С. Свидетелят Е. М. посочила, че живее в [населено място], на [улица]срещу процесния имот. В къщата живеели М., С., И., Л. и възрастните, които починали. В двора, по средата на парцела имало кокошарник, в който М. отглеждала кокошки, от дясно имало асма, която я гледал мъжът на С., а сега - синът на С., влизала в дясната страна на имота, С. й казвала, че е засадила цветя, лапад, от пътя нямало как да види дали С. е в двора, знаела за спор между С. и бившия й девер Л. и неговата съпруга за изчистването на част от двора, която според С., била нейна, не е била свидетел на демонстрация на собственост от страна на С. срещу М., била е свидетел на демонстрация от С. към Л.. Свидетелят А. Г. заявил, че знае, че една част от имота е на бившия съпруг на С., една част на неговия брат Л., а другата половина от имота е на М.. Пояснил, че на двора има гараж, стълбище и се слиза в нещо като дворче. В двора е виждал кокошарник и асми. Виждал е С. да сади билки, цветя под асмата, която е от лявата страна. Дъщерята на С. живеела в Гърция и С. често я посещавала, но живеела в Б. основно. Не знае дали С. е имала спорове относно ползването на имота. Доколкото знае, дворът не е разделен и да се знае коя част е на С., М. или Л., но мисли, че С. има част двора. Откакто е роден свидетеля, 40 години, С. си живеела в този имот и си ползвала част от имота. Виждал е и М. да ползва имота, тя ползвала кокошарника. Не е бил свидетел на разговор между М. и С., в който С. да е казвала на М., че има собственост от част от двора, не е чувал някой да оспорва правото на М. върху имота, знаел, че като наследник, М. притежава половината от имота, освен М., Л. също притежавал част от имота и К., който бил съпруг на С. Посочил, че частта, в която С. сади растения, е различна от частта, която ползва сина й и е около 30 кв.м. От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 11/2012г. от 21.03.2013г. на ВКС, ОСГК констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Взето е предвид, че с изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е указал на ищцата доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника. Прието е, че с ангажираните от ищцата гласни доказателства опровергаване на факта на владението на ответника върху процесния имот не е проведено. Изложени са мотиви, че от показанията на св. Б. е установено, че дворът е разделен с мрежа и се влиза от две страни, от едната страна влиза М., а от другата — И. (сина на ответницата). Едната част от двора се ползвала от М., а другата от И.. Свидетелят Л. К. е посочил, че знае, че С. има претенции за дворното място, както и му казала, че това място е нейно и свидетелят няма да сади нищо. В същата насока са и показанията на свидетеля М., която е посочила, че знае за спор на С. със свидетеля К. и неговата съпруга, който спор бил за място от двора, което било на С., както и е била свидетел на демонстрация на собственост от С. срещу Л.. Свидетелите М. и Г. са посочили, че С. засаждала растения в двора. Прието е, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020г. от 05.01.2022г. на ВКС, ОСГК при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Посочено е, че по делото не е доказано ответникът да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, поради което искането за предаване на владението е прието за неоснователно. За неоснователно е прието и искането за отмяна на констативния нотариален акт № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021г., тъй като съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, което не е сторено в конкретния казус. При така изложените от въззивния съд съображения и правни изводи, както и при съобразяване на естеството на правния спор и твърденията на насрещните страни, съдържащи се в исковата молба (че права върху имота освен ищцата притежават и Л. З. К., както и децата на К. З. К., като К. К. К. се е снабдила и с документ за собственост на основание наследствено правоприемство за 1/12 идеална част и при довода, че като се прибавят признатите с н.а. №99/2021г. права на ответницата, сборът от дяловете надвишава единица) и отговора към нея, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, а именно по въпроса кой носи доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид посочената в изложението практика на ВКС по поставения въпрос. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед наведените в изложението и касационната жалба доводи, че въззивният съд: 1) не е обсъдил нотариалните актове, с които: К. С. К. е продала на сина си Л. З. К. 1/6 идеална част от имота; Л. З. К. се легитимира като собственик върху 1/12 идеална част от имота, придобита по наследство от Е. Х.; К. К. К. се легитимира като собственик на 1/12 идеална част от имота; 2) не е обсъдил и съобразил част от показанията на свидетелите; 3) не е преценил чии права ответницата твърди, че е придобила по давност с оглед установеното по делото и представените нотариални актове. Касационно обжалване и по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената в изложението практика на ВКС. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по въпроса явно ли е владението на недвижим имот, ако собственикът не може да узнае кой точно упражнява фактическата власт и срещу кое конкретно лице да се защити и от коя момент в подобна хипотеза започва да тече придобивната и за необходимостта владелецът да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. И по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената в изложението практика на ВКС и предвид поддържаната от ответницата теза (изложена от нея и в отговора на исковата молба), че е установила фактическа власт върху имота от момента на сключване на граждански брак с К. З. К., владеела е необезпокоявано своята идеална част от имота повече от 10 години, демонстрирала е, че е изключителен собственик на своята идеална част по време на брака с К. З. К. до прекратяването на брака, както и след смъртта му до предявяването на иска, както и с оглед представените по делото писмени доказателства за правата на неучастващите в производството по делото наследници на Л. К. П.. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение