Определение № 3989 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8806/29.04.2026 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез инспектор В. И., срещу определение № 1532/26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 476/2026 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 15869/12.06.2025 г. срещу въззивно решение № 420/07.04.2025 г. по възз. гр. д. № 1358/2024 г. на Софийския апелативен съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. С определение № 3648/02.07.2026 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключването на конст. д. № 5/2026 г. на Конституционния съд на РБ. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Решение № 10/09.07.2026 г. по конст. д. № 5/2026 г. по описа на КС на РБ, обн. ДВ бр. 65/17.07.2026 г. и производството следва да се възобнови. С цитираното конституционно решение е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59/2007 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55/2026 г.) относно въведените с нея ограничения на допустимостта на касационното обжалване според паричната оценка на предмета и според рода на делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, III г. о., е приел, че подадената от жалбоподателя касационна жалба е недопустима за разглеждане, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Посочил е, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявените от жалбоподателя искове са с цени под 5 000 лв., съответно: искът по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ срещу Я. С. Я. е с цена 4 500 лв. (за отнемане в полза на държавата на 3 бр. леки автомобили); искът по чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл.141 ЗПКОНПИ срещу С. Б. П. е с цена 3 800 лв. (за отнемане в полза на държавата на 2 бр. леки автомобили). Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Според предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу всеки от ответниците искове, както следва: по чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ с цена 4 500 лв. срещу Я. Я.; и по чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл.141 ЗПКОНПИ с цена 3 800 лв. срещу С. П.. Налице е субективно съединяване на претенции, всяка с цена под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение