Определение № 901 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2296/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. Л. против решение № 1699/01.07.2022 г. по т.д.№ 12223/2021 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 20156161/13.07.2021 г. по гр.д.№ 75245/2019 г. на Софийски районен съд, уважило иска, е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от касатора против ЗАД „Армеец„АД иск, с правно основание чл. 405 КЗ, за заплащане на сумата от 12 883,50 лева / предявен като частичен от вземане в общ размер 30 000 лева /, претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „ Каско „ / полица № 0307К6009799378 /, за вреди, настъпили върху застрахования автомобил марка „Тойота“, модел „Корола„, с рег. [рег.номер на МПС], вследствие реализиран на 12.10.2019г. застрахователен риск - ПТП. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване с всички доводи и възражения на страната и с всички събрани по делото доказателства и отказ за кредитирането им в съвкупност. Счита, че неправилно въззивният съд не е указал на ищеца нуждата от доказването на факти, възприети като значими за правния спор и счетени за установени от първоинстанционния съд, уважил иска, без указване в доклада по делото необходимостта от доказването им. Въззивният съд е следвало да съобрази тази непълнота на доклада и едва след предоставяне възможност на страната за защита, с попълване на доказателствения материал относно тези релевантни факти, да се произнесе относно тяхното възникване, респ. да приложи последиците от тяхното недоказване от страната, носеща тежестта за това. Споделяйки за правилни съображенията на въззивния съд, че застрахователят носи доказателствената тежест, за установяване пълно и главно причиняването на вредите върху застрахования автомобил, при условията на груба небрежност от водача на същия, касаторът намира, че необосновано от събраните доказателства съдът е достигнал до извода за наличието й, приемайки за доказани два релевантни факта: че автомобилът е навлязъл на железопътния прелез на червена забранителна светлина на сигналната уредба и че водачът на същия – Н. А. – не е спряла / предходно на навлизането / на отстояние не по-малко от 2 метра преди първата релса на прелеза, съгласно чл. 51 ал. 4 ЗДвП. Страната намира, че неправилно съдът е обосновал груба небрежност във всяка хипотеза на преминаване на железопътен прелез на червена сигнализираща светлина, независимо от конкретните обстоятелства – в случая прилошаване на водача, предвид което изгубен контрол върху спирачната система на иначе спрелия преди прелеза лек автомобил, поради което същият е навлязъл в габаритите на преминаващия локомотив, с което е предизвикано ПТП. Ответната страна – ЗАД „Армеец„АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, но само със съображения по правилността на въззивния акт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Л. И. Л., в качеството на ползвател по договор за финансов лизинг на пострадалия автомобил, застрахован по имуществена застраховка „Каско„ при ответното дружество, твърди, че при управлението му от Н. А. е реализирано ПТП на 12.10.2019г., при което същият е претърпял вреди, застрахователно обезщетение за отстраняване на които претендира от ЗАД „Армеец„АД. Описва обстоятелствата по реализирането на ПТП, както следва: при наближаване на неосигурен с бариера, а единствено със светофарна уредба железопътен прелез, управляващата автомобила Н. А. спряла, независимо от наличието на разрешителен за преминаване светлинен сигнал, за да прецени безопасността на преминаването, поради недостатъчна видимост. Ищецът твърди, че в този момент на същата й прилошало, обяснено с бременността й, при което очевидно е отпуснала педала на спирачката и тъй като е с автоматична скоростна кутия автомобилът се придвижил напред, навлязъл в обсега на преминаващия през железопътния прелез локомотив и настъпил удар между двете превозни средства. При удара били засегнати предната и странична дясна части на автомобила. Ищецът твърди, че застрахователят отказва изплащането на застрахователно обезщетение, с което обосновава правен интерес от предявяването на иска. Няма спор относно процесуалноправната легитимация на ищеца, като ползвател на автомобила и съгласно клаузи от ОУ, приложими по договора за финансов лизинг, във връзка с разпределението на риска от увреждане на лизингования автомобил. В отговора на исковата молба ЗАД „Армеец„ АД е оспорило иска, позовавайки се на увреждане, настъпило при условията на изключен риск, съгласно т.14.11 от раздел ІV на ОУ. Ответникът счита, че разпоредбата е приложима към всяка хипотеза на причиняване на вреда при нарушение на въведени със ЗДвП забрани, визирайки преминаването на железопътния прелез при подаден забранителен червен сигнал от светофарната уредба. Оспорва обстоятелствата, при които се твърди навлизане в железопътния прелез - рязко прилошаване на водача, вследствие бременност. Позовава се и на клаузите на т.50.3 и т.50.5 от ОУ и предвидените в т. 50.9 от ОУ последици, при неизпълнение на предписанията в тези разпоредби, във връзка с нарушения на чл.51 - чл.53 от Раздел ХІІ на ЗДвП, според които водачът е длъжен, при наближаване на железопътен прелез, независимо от състояние на бариерите, светлинната или звуковата сигнализация, да се убеди, че няма приближаващо релсово превозно средство и че преминаването е безопасно. Тъй като посочените разпоредби изискват особено повишено внимание от водача на МПС, то тяхното нарушение следва да се третира като поведение в условия на груба небрежност. В тази връзка страната се позовава на т.14.5 от ОУ на застраховката, според която клауза вреди по застрахования автомобил, причинени от умишлени или с груба небрежност действия на застрахования или водача на МПС, е изрично изключен от застрахователно покритие риск. В съставения, от неочевидци на ПТП съставители, протокол за същото е посочено, че причина е навлизане на пострадалия автомобил в железопътния прелез при червена забранителна светлина. Протоколът е подписан без възражения от управлявалата автомобила Н. А.. Същата е разпитана като свидетел и потвърждава заявеното в исковата молба. Като свидетели са разпитани машинистът и помощник машиниста на влаковата композиция. Първият - св. Г. – споделя ,че е възприел автомобила като спрял преди прелеза, към който момент подал и предупредителен сигнал с локомотивната свирка. Автомобилът се придвижил леко надолу, тъй като прелезът се намирал на нанадолнище и спрял, с което навлязъл в габаритите на локомотива, при което е реализиран удар в предната и странична дясна част на автомобила. Св. Г. двукратно упоменава действие на водача „превключване на задна„, при което се е осъществило лекото придвижване на автомобила след спирането му, очевидно визирайки предприет от водача опит за връщане на автомобила назад, макар да е останало неизяснено как това обстоятелство е възприето или узнато от свидетеля. Св.Меданов заявява, че не е имал пряка видимост към автомобила, но безпротиворечиво с показанията на св. Г. потвърждава, че предвид отстояние на прелеза от гарата по-малко от необходимия спирачен път на локомотива, изходен семафор, разрешаващ потеглянето му, се подава едва след включване на червената забранителна светлина на сигналната уредба на прелеза, респ. към момента на удара сигналът следва да е бил червен, макар машинистите да нямат пряка видимост към светофарната уредба. Назначената съдебно- техническа експертиза, работила въз основа данните в протокола за ПТП и свидетелските показания, посочва че е възможен описания в исковата молба механизъм на ПТП, като не допълва значими за установяване на фактическата обстановка обстоятелства, освен че при навлизане в прелеза автомобилът се е движил със скорост между 5 – 7 км./ч. / ниска /, изхождайки и от причинените на автомобила увреждания. Първоинстанционният съд е уважил иска, основавайки се на съвпадащите показания на св. А. и св. Г., относно факта, че преди самия прелез водачът е бил спрял на знака „стоп“. Приема за установено от показанията на А., че причина за внезапното потегляне е изгубен контрол върху спирачката, поради рязко прилошаване, кредитирайки и самия начин на последващо придвижване на автомобила, споделен от св. Г. – леко напред. Това състояние на водача на автомобила, според съда, изключва наличието на умисъл или груба небрежност при навлизане на железопътния прелез, обективно извършено на вече включен забранителен червен сигнал. Следователно, не е налице хипотезата на изключен риск, съгласно т. 14.5 от ОУ на застраховката. При липса на съзнателно нарушаване правилата за движение съдът е отрекъл и наличие на „грубо нарушаване„ на технически и технологични правила или неспазване предписания на компетентни органи, съгласно т.14.11 от ОУ. Въззивният съд е променил правния резултат. Позовал се е на описаната в протокола за ПТП причина за настъпването му – навлизане на застрахования автомобил в железопътния прелез на червена забранителна светлина. Като е съобразил съставянето му последващо от лица, които не са очевидци на механизма на ПТП, съдът е придал обвързваща материална доказателствена сила на протокола, предвид подписването му от водача на МПС Н. А. без възражения и тъй като визира неизгодни за същата обстоятелства: „местоположение на участниците„, „настъпилите увреждания„ и че „сигнализиращото устройство е светело с червена светлина при преминаването на автомобила през прелеза„. Съдът приема, че поведението на водач на МПС представлява поведение при „груба небрежност„ „ в случай на неспазване на основни правила за безопасност“, съответно – „неспазването на комплекс от правила, регулиращи правилата за движение по пътищата и несъобразяване с пътната обстановка “, „съзнателно, виновно противоправно поведение, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнание на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество„. Съответно, съдът е приел, че конкретният водач на пострадалото МПС е управлявал същото при груба небрежност, тъй като е нарушил чл. 51 ЗДвП, задължаващ всеки участник в движението да проявява особено внимание при приближаване на железопътен прелез и преминаване през него / ал.1 /, както и да спре преди прелез, неохраняван с бариера / ал. 2 /, на отстояние не по-малко от 2 м. от първата релса / ал. 4 /. Позовал се е и на нарушение на чл. 53 ЗДвП, според който участниците в движението са задължени, преди преминаване през железопътен прелез, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убедят, че не приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно. Съдът е приел, че по делото е останало недоказано обстоятелството, че Н. А. е била бременна, нито е доказано твърдяното й рязко прилошаване, като причина за изгубен контрол върху автомобила. Като е приел, че същата и ищеца са съпрузи, съдът е кредитирал показанията й с резервата на чл. 172 ГПК. Установената груба небрежност, предвид неспиране на нужното отстояние от първата релса, съгласно чл. 51 ал. 4 ЗДвП и предприето пресичане на червен забранителен сигнал, съдът приема за доказващи наличието на изключен застрахователен риск и оттук – неоснователност на иска. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с решения по т.д.№ 425/2015 г., т.д.№ 34/2013 г., т.д. № 1106/2010 г. и т.д.№ 505/2017 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да се позовава на правни последици, произтичащи от факти, за които не се сочат и не са събрани по делото доказателства ?; 4/ Следва ли въззивният съд да даде указания на страните, за кои релевантни по делото факти не сочат доказателства, в случай че приема за недоказан благоприятен за страната факт, който е бил приет за доказан от първоинстанционния съд и в доклада по чл. 146 ГПК не е направено подобно указване ? – допълнителния селективен критерий по всеки от двата въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; 5/ Какъв е обхвата на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП и има ли значение отстоянието във времето при съставянето му ? Последният освобождава ли въззивния съд от преценка на останалите събрани по делото доказателства, когато те всяват съмнение в достоверността на отразените в протокола факти? Обусловена ли е материалната доказателствена сила на протокола за ПТП от съставянето му в присъствието на свидетели и техния подпис ? – въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с решение по т.д.№ 1506/2013 г. на І т.о. на ВКС; 6/ Преминаването на червен светофар във всички случаи ли следва да се квалифицира като груба небрежност на водача ? Временното влошаване на здравословното състояние изключва ли грубата небрежност или същото не подлежи на преценка, а от значение са само външно проявените и обективно настъпили факти, независимо от причините, които са ги обусловили ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с приетото в решение по гр.д.№ 1145/2012 г. на ІІІ г.о. ВКС. Видно от обстоятелствената част към същия и кореспондиращ му касационен довод, първият от въпросите е предпоставен от несъобразено от въззивния съд доказателство по делото - отмяната на наказателното постановление, за налагане на административно наказание на водача на увреденото МПС - Н. А., съгласно съставения й акт за установяване на административно нарушение, решението за която отмяна е влязло в сила. Очевидно касаторът счита, че с постановяването му е отречено, с обвързваща гражданския съд сила, извършено от водача нарушение на ЗДвП и в частност на чл. 51 ЗДвП. Въззивният съд действително не е коментирал така представеното решение от 02.03.2020 г. по нахд № 1329/2019 г. на Ловешки районен съд, оставено в сила с решение от 29.06.2020 г. по анхд № 97/2020 г. на Административен съд Ловеч. Видно от мотивите на това решение, обаче, наказателното постановление е отменено поради установена липса на единство между словесното описание на нарушението, цифровата му квалификация и приложима съобразно същата санкционна норма, т.е. се касае за отмяна поради съществено процесуално нарушение при изготвяне на НП, което е довело до неговата незаконосъобразност и предпоставило отмяната му. С това решение нито се признава, нито се отрича извършено от Н. А. нарушение на ЗДвП, в причинност с процесното ПТП. Поради това, липсата на коментар на същото, като доказателство по делото, не е от естество да промени правния резултат, респ. не съставлява съществено процесуално нарушение. Предвид това, така поставеният въпрос не удовлетворява изискването за правен - отговор на същия, в относимост към визираното от касатора конкретно доказателство, не е от естество да промени правния резултат. Що се касае до второто обстоятелство – че автомобилът е автоматик – от същото, само по себе си също не следва установеност на значим за спора факт. Съдът не е приел, че навлизането на автомобила в прелеза е с подаване на газ, а от неподаването на такава касаторът не извежда установеност на конкретен факт за механизма на навлизането, а хипотетична възможност това да е станало по описания от него начин, което отново не е от естество да промени правния резултат, дори да би било съобразено, респ. съобразен вида на автомобила – с автоматична скоростна кутия. Вторият въпрос касаторът е обосновал с довода, че въззивният съд е кредитирал основно протокола за ПТП и заключението на САТЕ, работило въз основа данните в същия, но не и останалите доказателства по делото – свидетелски показания, съответно е отказал да съпостави установените с тях обстоятелства с отразеното в протокола. Така св. Г. е посочил, че автомобилът бил спрял преди прелеза, след което се придвижил много леко напред. По същество се оспорва отказа на съда, да приеме, че съгласно посоченото от свидетеля, е обосновано да се приеме за установено, че придвижването се е случило поради изтъкнатата единствена причина - изгубен контрол върху автомобила поради внезапно прилошаване, както и че е успешно оспорена истинността на протокола за ПТП относно навлизането на МПС на червен сигнал на светофарната уредба. Доколкото при произнасянето си съдът дължи преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий, обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съдът е обсъдил всички посочени от касатора доказателства, вкл. установеното от свидетеля спиране на автомобила преди прелеза и лекото му придвижване напред, с което е влязъл в обсега на габаритите на автомобила. От тези факти, обаче, е отказал да изведе доказаност на причината за последващото му придвижване – несъзнавано, неволево действие върху спирачната уредба на автомобила от страна на водача, като резултат от внезапно прилошаване. Навлизането на червен сигнал е обосновал именно с непротиворечивите показания на свидетелите за съществуващата зависимост между подаден за потеглянето на локомотива разрешителен сигнал, при вече задействан червен забранителен за намиращите се на прелеза автомобили. Впрочем, последното обстоятелство – навлизане в прелеза на червен забранителен сигнал - е напълно ирелевантно за тезата на ищеца, който твърди, че придвижването е резултат от неволева дейност, случайно събитие, при което е без значение осъществяването му при забранителен сигнал.Видно е, че касаторът изразява несъгласие с интерпретацията на доказателствата от съда и изведените за установени, значими за изхода на спора факти. В случай на установяване на факти, в разрив със съдържанието на доказателствата, поради нарушение правилата на логиката, опита и научните правила, не се касае за процесуално нарушение от вида, визиран във въпроса, а за необоснованост, по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК. Третият от въпросите е предпоставен от довода на страната, че съдът неоснователно е приел, че водачът на МПС - Н. А. и ищеца Л. И. са съпрузи, предвид което отказал да кредитира показанията й, съгласно чл. 172 ГПК, както и неоснователно е приел за установен факта, че автомобилът е спрял преди прелеза на отстояние по-малко от дължимото, съгласно чл. 51 ал. 4 ЗДвП. Формулировката на въпроса предполага съобразени от съда, значими за правния спор, но недоказани, факти и обстоятелства, а в случая - приетото от съда качество съпрузи касаторът обвързва с неправилно приложение на чл. 172 ГПК – кредитиране показанията на св.А. с резерва, без наличие на доказани обстоятелства, обуславящи съобразяването им с оглед възможна заинтересованост от изхода на спора. Впрочем, такава би следвало да се предполага само от факта, че вредите върху автомобила са причинени при управлението му от нея и от възможността претенция за обезщетяването им да бъде насочена срещу нея, в случай на неудовлетворяване от застрахователя. Видно е, че в тази му част обосновката на въпроса не кореспондира със съдържанието му, отнасящо се до съществено процесуално нарушение, свързано с мотивирането на съдебния акт. Само от прилагането на чл. 172 ГПК, дори да би било неправилно, не се обосновава възможен различен правен резултат. По същество, съдът е отказал да приеме за установено единствено с показанията на Н. А., че причина за придвижването на автомобила, след спирането му преди прелеза, е прилошаването й, поради бременност и изгубен контрол върху превозното средство. За това обстоятелство други доказателства няма събрани. Втората част от обосновката на въпроса, обаче, кореспондира с формулировката му. Въззивният съд е приел, че спирането преди прелеза е било на отстояние по-малко от дължимото, съгласно чл. 51 ал. 4 от ЗДвП. Вероятно, макар да не го е посочил изрично в решаващите си мотиви, но упоменавайки го при анализа на свидетелските показания, съдът се е позовал на посоченото от св. Г. обстоятелство, че придвижването е било в резултат на задействане на задна скорост, каквото обективно би било предприето при преценка за недостатъчно безопасно отстояние. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са положили усилие да установят обективно съществуващото противоречие относно причината за придвижването след първоначалното спиране, съществуващо между показанията на св. А. и на св. Г., както и обстоятелствата, при които последният е възприел за предприето подобно действие от водача. В този смисъл, макар да е събрано някакво, но недостатъчно доказателство, изводът на въззивния съд за това обстоятелство остава немотивиран. Предвид това, въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Необоснован, обаче, е допълнителния такъв, за който страната единствено формално сочи чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предполага посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, значима за отговор на въпроса, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика, съответно посочена, евентуално – обосноваване на причини за изоставяне на формирана еднозначна съдебна практика по приложението на такава, значима за отговор на въпроса норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. В случая се касае за немотивираност на акта, в аспект на решаващ мотив за изхода на правния спор или за процесуално нарушение на чл. 236 ал. 2 ГПК, която разпоредба е напълно ясна и по приложението й е формирана изобилна съдебна практика. Четвъртият въпрос касаторът обосновава с довода, че въззивният съд е възприел за недоказани факти, приети за установени от първоинстанционния съд, постановил благоприятно за него решение, поради което е променил правния резултат, без да му укаже, че не сочи доказателства за тези факти, а именно: причината за придвижването на автомобила, след първоначалното му спиране пред железопътния прелез – поради прилошаване на св.А., в причинност с бременността й към този момент. Сама по себе си възможната причина за прилошаването е ирелевантна, стига да е доказано самото то. Въпросът, обаче, не кореспондира с процесуалните действия на страната по спора. С исковата молба ищецът е посочил доказателства за установяване на това обстоятелство / показанията на св.А. /, счетени от първоинстанционния съд за достатъчни, а от въззивния – за недостатъчни. Съдът, обаче, няма задължение да указва на страната, че сочените доказателства – при очевидно съзнавано от нея носене на доказателствената тежест в процеса за тези факти, демонстрирано с ангажирането на някакви доказателства – са недостатъчни. Дори да би бил обоснован общия, необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима за отговор на въпроса, предпоставила противоречива съдебна практика или еднозначна такава, но подлежаща на преодоляване като неправилна практика, поради изменение на обществените условия или промяна на законодателството. Относно задълженията на въззивния съд, при непълнота на доклада на първоинстанционния съд, вкл. в хипотеза на препятствана поради това защита на страна, която не е имала интерес от обжалване на първоинстанционното решение, е формирана еднозначна практика на касационна инстанция / решения по т.д.№ 971/2012 г., т.д. № 1282/2011 г. на ІІ т.о. и др. вр. с т.2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. Въпросите по п. 5 не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото възприетата от съда доказателствена сила на съставения за ПТП протокол от съставители – неочевидци, е без значение за формираните решаващи изводи. Съдът е приел, че като съставен от неочевидци протоколът има обвързваща за подписалата го страна – водача на увреденото МПС А. – доказателствена сила относно удостоверени в същия неизгодни обстоятелства, а именно: местоположение на участниците към момента на увреждането и вида на уврежданията върху автомобила - факти, за които между страните не е повдиган спор, както и относно обстоятелството, че към момента на удара светлинното устройство на прелеза е подавало червен забранителен сигнал - факт, който се твърди от самия ищец и се установява безпротиворечиво от съобразените от съда свидетелски показания. С оглед други констатации протоколът за ПТП не е кредитиран от съда. В този смисъл, въпрос относим към доказателствената му стойност се явява без значение за решаващите мотиви на въззивния акт. Групата въпроси по п.6 са формулирани в разрив с решаващите мотиви на въззивния съд, който не е приел, че конкретното състояние на водача на МПС е ирелевантно за квалифициране на поведението му като груба небрежност, нито че преминаването на червен светофар на железопътен прелез винаги съставлява поведение при груба небрежност, а е приел, че твърдяното от ищеца конкретно състояние на водача на МПС към момента на реализиране на застрахователния риск е останало недоказано. Поради това въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд първо търговско отделение