Определение № 2577 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 620/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение на Благоевградски окръжен съд.

Ищецът М. Т. Ш. оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част относно уважената над размер от 2000 лв. до 7700 лв. част от предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание сключената от ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпили при пътно-транспортно произшествие травматични увреждания на ищеца.

За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на пострадалия ищец поради непоставяне на обезопасителен колан и неизползване на обезопасителен стол.

По отношение на основния спорен въпрос относно справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението съдът е приел, че в резултат на произшествието ищецът е получил многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в комоцио със загуба на съзнание и множество охлузвания и разкъсно-контузни рани по главата и тялото. Установил е, че в резултат на травмите ищецът е търпял физически и психо-емоционални болки и страдания с възстановяване в рамките на 2-3 седмици, а именно значителни през първата седмица болки, световъртеж, гадене, и загуба на ориентация. Отчел е възрастта на ищеца към момента на произшествието (13 г.), активния начин на живот до този момент и принудителния домашен престой след това с породените от това негативни последици за социалното развитие и образованието му, както и претърпените уплаха и стрес, довели до смущения в съня. Съобразил е и пълното възстановяване на здравето на ищеца, поради което, отчитайки и икономическите условия в страната, е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението от 9000 лв., обуславящ основателност на иска до размер на 7700 лв. с оглед платеното преди предявяване на иска обезщетение в размер на 1300 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението по отношение на определения размер на обезщетението с доводи за недоказаност на част от вредите и за несъобразяване, респ. неправилно приложение, на част от критериите по чл. 52 ЗЗД, имущественото състояние на самия ищец. Претендира се намаляването му до размера от 2000 лв., присъден с необжалваната част на първоинстанционното решение.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК се поддържа, че очевидната неправилност на решението се изразява в присъждането на високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане всички релевантни обективни критерии за справедливост. Така изложените общи формулировки не обосновават извод за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Съгласно установената последователна практика на ВКС очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Извън бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК изложените в касационната жалба оплаквания се свеждат до недоказаност на част от болките и страданията и тяхната продължителност, както и несъобразяване или неправилно приложение на установените в практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД критерии за определяне на размера на обезщетението - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП;

• при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; и

• релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

Първите два въпроса не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са включени в предмета на делото и да са обусловили правните изводи на въззивния съд.

Така първият въпрос за значението на имущественото състояние на пострадалия като критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се поставя едва в касационното производство, като доводи в тази насока не се съдържат нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба (в последната изрично е посочено, че в конкретния случай следва да бъдат съобразени характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление и обективно здравословно състояние на ищеца към настоящия момент). Поради това и съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК този въпрос е останал извън предмета на въззивното производство и съответно не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция.

По втория въпрос се поддържа, че въззивният съд не е посочил всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението, като някои от релевантните обстоятелства са посочени съвсем схематично, без да са анализирани и обсъдени във връзка с останалите критерии по чл. 52 ЗЗД, а именно не е съобразил реално получените телесни увреждания и тяхното отражение върху живота на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната, чийто обективен белег са лимитите на отговорност. С дадената аргументация въпросът не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото изложените доводи не съответстват на мотивите на въззивния съд, където са обсъдени както получените травми и тяхното отражение, така и икономическите условия в страната. В действителност тези доводи се свеждат до оспорване на направената от въззивния съд оценка на значението на тези обстоятелства за размера на обезщетението в конкретния случай, което, като въпрос от значение за правилността на решението, е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

По третия въпрос не е налице противоречие с трайно установената практика на ВКС, съгласно която икономическите условия в страната към момента на увреждането, индикатор за които са и нормативно установените задължителни лимити на застрахователното покритие, са релевантен критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Този критерий е съобразен от въззивния съд, като оспорването на извършената преценка, както във връзка с втория от поставените въпроси, е от значение за правилността на решението като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв.

С тези мотиви съдът