Определение № 4704 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3846/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 6004/16.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 2263/2026 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 45232/30.10.2025 г. по гр. д. № 57208/2023 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от Г. Н. С., Й. И. С., Б. И. С. и Р. Й. С. срещу В. С., заместена от наследниците си М. Й. С. и Р. И. С.; срещу В. С. И., С. С. П., С. И. П. и З. С. А., починала, заместена от наследника си С. И. П., иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС вр. чл.341 ГПК за делба на поземлен имот с идентификатор [№] в [населено място].

Въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба ответникът С. С. П. е представил нотариален акт №16/18.01.2023 г., издаден по нот. д. № 13/2023 г. на нотариус И. И. И. – Ж., по силата на който Г. Н. К. е придобила чрез покупко-прдоажба от „Л. кетъринг“ ЕООД процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор [№]. Видно от представена по делото скица, като собственик на имота отново е вписана Г. Н. К.. Посочено е, че с разпореждане № 158098/14.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да насочат иска за делба и срещу Г. Н. К., като представят за нея и препис от исковата молба и всички уточняващи молби. С разпореждането ищците са предупредени, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната. С молба от 27.10.2025 г. ищците са посочили, че нямат основание да насочат иска си за делба Г. Н. К., доколкото същата не е собственик и не владее имота.

Прието е, че задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС № 4/1964г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че са налице доказателства, легитимиращи лице, неучастващо в процеса, като собственик на делбения имот или на част от него, процесуално задължения на съда е да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу него /с оглед необходимостта от участието на всички необходими другари/, като последица от неизпълнението на това задължение е прекратяване на производството като процесуално недопустимо /чл.130 ГПК/. В конкретния случай е представен документ /нотариален акт/, легитимиращ неучастващо в спора лице - Г. Н. К., като собственик на имота. Обстоятелството кой владее имота е без значение за процесуалната легитимация на страните, а въпросът кой действително е собственик на имота и при какви квоти следва да се разреши именно във фазата по допускането на делбата. Ирелевантно за спора е какви са твърденията на ищците по отношения на това кои са останалите съсобственици на имота, доколкото при наличието на доказателства, легитимиращи трети лица като собственици на имота, съдът следва да даде указания на ищцовата страна да насочи иска си и срещу тях. С разпореждане № 158098/14.10.2025 г. на ищците са дадени ясни и конкретни указания да насочат иска си срещу Г. Н. К., като ясно са указани и последиците от неизпълнение. В указания срок указанията не са изпълнени, като с молба от 27.10.2025 г. същите на практика са оспорени като неправилни от страна на ищците. С оглед неизпълнението на дадените указания, искът като за делба не е бил насочен срещу всички необходими задължителни другари, респ. налице са били предпоставките за прекратяване на делото като процесуално недопустимо на основание чл.130 ГПК.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Р. Й. С..

Жалбоподателката поддържа, че съдът некоректно е цитирал практика на ВС и ВКС, която не урежда процесния случай. Счита, че производството следва да се развива при участие само на тези ответници, които са конституирани с исковата молба. Нямало основание искът за делба да се насочи срещу Г. Н. К., тъй като тя не била съсобственик на имота, чиято делба се иска. Не можело в рамките на делбения процес да се предявява и отрицателен установителен иск за собственост срещу това лице. Ищците владеели имота необезпокоявано. Нямало процедура, по която искът за делба да се насочи срещу лице, което не е собственик на имота. Считат, че при неучастие на Д. К. в процеса, тя може да оспори делбата, тъй като тя би била относително недействителна спрямо нея.

В изложението към жалбата са формулирани следните правни въпроси:

1. Вярно ли е, че е „процесуално задължение на съда е да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу него /трето лице/“;

Въпросът бил зададен, тъй като първоинстанционният съд не правел разлика между конституиране и предявяване на иск.

2. Без значение ли е обстоятелството кой владее имота;

Това обстоятелство не можело да е без значение, защото това бил предметът на иска, респ. основанието, за да се допусне имота по делба при съответните квоти;

3. Вярно ли е посоченото в мотивите, че „Ирелевантно за спора е какви са твърденията на ищците“;

Ако твърденията нямали значение, тогава не можело да има правна квалификация по иска и инидивидуализация по кой закон ще правораздава съдът.

4. Каква е разликата между конституиране на страна и насочване на иска?

В единия случай съдът конституирал без да пита страните, а в другия случай изземвал волята на ищците. Това противоречало на практиката на ВКС по термините „необходимо другарство“ и „задължително другарство“. Така определението на СГС, което счита за законосъобразно „указанието на СРС“ било процесуално недопустимо и порочно като акт, тъй като противоречало на процесуалния закон - ГПК.

5. Допустимо ли е в специално исково делбено производство като необходим другар да може да участва лице, което не е собственик и няма делбена квота.

6. Делбата при неучастие на съделител /К. не е съделител/ не е ли единствено относително недействителна, което значи, че само ощетеното лице може да я оспори;

7. След като третото лице К. не е съделител и не е встъпила в делбения процес, то може ли да бъде отрицателна процесуална предпоставка, респ. на това основание да се прекрати делото;

8. Има ли правомощие съдът само при посочване нотариален акт, без данни владение и ползване или искане, служебно да конституира или ангажира процесуално трето лице;

9. Недопустими доказателствени искания преди прекратителното определение на СРС не ограничават ли процеса относно лицата и предмета на спора?

Сочи се, че за да изяснят спорния въпрос, че нямат документ за собственост за част от имота, ищците направили доказателствено искане за вещо лице и поддържат това искане.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 5, който се състои в това дали трето лице, което се легитимира като изключителен собственик на делбения имот, трябва да участва в делото за делба като задължителен необходим другар. По този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВС и ВКС - решение № 1051 от 21.X.1991 г. по гр. д. № 849/91 г., I г. о., определение № 328 от 3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4300/2014 г., II г. о. е др.

В посоченото решение е прието, че въпросът дали един имот, на който е поискана делба, е съсобствен на съделителите или е собствен на трето по делото лице, се решава в делбеното производство. Без направено искане за привличане или за встъпване на третото лице, съдът не може да го конституира като страна по делото. В същото решение е прието, че ако спорният имот бъде допуснат до делба, това засяга отношенията между страните, а не отношенията с техния син /третото лице/ и ако той е действителният собственик, евентуалният получател на етажа ще бъде съдебно отстранен и правата му ще се уредят съобразно чл.73 ЗН. Ако пък вторият етаж бъде изключен от делбата, това не означава, че ако собственик на този етаж е някой от двамата съделители, действителният собственик не може да ревандикира вещта от нейния владетел, който не е бил страна в делбеното производство.

В определение № 328 от 3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4300/2014 г., II г. о, което е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, е даден отговор на въпроса за предпоставките за допустимост на предявения иск за съдебна делба в хипотезата на възражение на ответника, че делбеният имот е изключителна собственост на трето лице и дали последното се явява задължителен необходим другар в делбата, с оглед приложението на чл.75, ал.2 ЗН. Съставът на ВКС е дал отрицателен отговор на този въпрос, като е посочил, че третото лице разполага с други процесуални средства да защити правата си, ако счита същите да са накърнени, но не е необходим задължителен другар в делбеното производство.

Въззивното определение не е съобразено с тази практика на ВС и ВКС, която се споделя от настоящия състав и която следва да се приложи и по настоящото дело. Това налага отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него преграждащо определение на въззивния съд и връщане на делото за разглеждане на предявения иск за делба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,