Определение № 201 от 18.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2418/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 335/30.11.12г., постановено по гр.д.№ 353/12г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 268/23.12.12г. по т.д.№ 2261/11г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] и Ж. С. Ж., [населено място] иск за признаване за установено на съществуването на вземане за сума за разликата над уважената част на иска от 186.63 евро и предявения размер от 25666.22 евро на вземането по два броя записи на заповед с падежи на 01.09.08г. и на 01.09.09г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1295/01.02.10г. от Варненския районен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че издадените два броя записи на заповед обезпечават изпълнението на задълженията на лизингополучателя по договор за лизинг №[ЕИК], но само тези от тях, които са с настъпил падеж към 01.09.08г. и 01.09.09г., съвпадащи с падежите по записите на заповед. Касаторът поставя два въпроса относно обезпечителната функция на записа на заповед за изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, като сочи решения на други съдилища, в които са дадени противоречиви отговори на идентични въпроси. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В приложените с изложението към касационната жалба решения /някои, от които са влезли в сила като необжалваеми/ са дадени противоречи разрешения на въпроса за обезпечителната функция на записа на заповед по договори за лизинг, като по всички представени решения лизингодател е настоящият касатор. Съставът на ВКС констатира, че формулираните от касатора правни въпроси изискват тълкуване на клаузите на конкретния договор, поради което уточнява въпроса в смисъл: за връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 996.67 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд