Определение № 395 от 07.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1897/2022 г.
ВКСII търговско отделение07.09.2022 г.докладчик Татяна Върбанова
Диспозитив
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 494 от 11.07.2022 г. по в.т.д. № 286/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Препис от определението да се издаде незабавно на молителя „3Д Зона“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „3Д Зона“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за спиране изпълнението на обжалваното от дружеството въззивно решение № 494 от 11.07.2022 г. по в.т.д. № 286/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 261610 от 17.12.2021 г. по т.д. № 1106/2020 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, като краен резултат дружеството е осъдено да заплати на „ЛТТ – 91“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]: на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД сумата от 151 502.83 лв. (сто петдесет и една хиляди петстотин и два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща заплатено възнаграждение по Договор за проектиране Дв/Из 04.2018.005 от 12.10.2018 г., развален от „ЛТТ – 91“ ООД с нотариална покана от 25.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 208.75 лв. (четири хиляди двеста и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 151 502.83 лв. за периода от 09.03.2020 г. до 16.06.2020 г., както и сумата от общо 14 382.74 лв. (четиринадесет хиляди триста осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща разноски за производството по делото пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 18381/25.08.2022 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на връчване на препис от въззивното решение – 26.07.2022 г. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от съдържащите се в кориците на делото документи, от молителя са представени: касационна жалба с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК; платежни нареждания от 05.09.2022 г. за внесено обезпечение по набирателната сметка на ВКС в общ размер на 155 711.58 лв., както и платежно нареждане от 26.08.2022 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото са приложени и удостоверения от счетоводител при ВКС от 07.09.2022 г., от които е видно, че внесеното от молителя обезпечение в общ размер на 155 711.58 лв. (два броя платежни нареждания от 05.09.2022 г. за суми съответно от 97 000 лв. и 58 711.58 лв.), представляващо сбор от уважените осъдителни искове – съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение, чието спиране на изпълнението се иска, е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване. Дължимото надлежно обезпечение, съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случая е съизмеримо с присъдените конкретни суми – главница и акцесорно вземане за лихви, изтекли преди предявяване на иска, и е в размер на общо 155 711.58 лв. Невлезлите в сила осъдителни въззивни решение не се ползват с изпълнителна сила в частта относно разноските, поради което и присъдените разноски не се включват в размера на надлежното обезпечение и внесеното от молителя обезпечение не следва да ги покрива. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 280, ал. 3 ГПК
- чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК
- чл. 282, ал. 2 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 18, ал. 2, т. 1
- чл. 284, ал. 3, т. 1
- чл. 55, ал. 1