Определение № 437 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2790/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано e по касационната жалба с вх. № 4970 от 5.ІХ.2019 г. на „Ем Би Агро” ЕООД-гр. Сливо поле, обл. Русе, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Силистра против решение № 182 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 19.VІІ.2019 г., постановено по т. д. № 319/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 39/18.ІІІ.2019 г. на ОС-Добрич, ТК, по т. дело № 113/2018 г.: за отхвърлянето на осъдителния иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен срещу ответната „Земеделска кооперация „Възраждане”-село Паскалено, обл. Добрич, чийто предмет е било присъждането на неплатена от последната цена по сделката в размер на исковата сума от 21 000 лева по издадената данъчна фактура № 95/2.ІІ.2018 г. за доставени й от дружеството 500 кг. киноа от реколта `2017 г.

Поддържайки оплаквания за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното въззивно решение, търговецът настоящ касатор претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск срещу ответната кооперация с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ да бъдел уважен в пълния предявен по делото негов размер, а също и да му се присъдят всички направени по водене на делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса, явяващи се от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. / „При наличието на многобройни доказателства, дори и косвени такива, за извършена търговска продажба, може ли решаващият съд да приеме, че такава не се е осъществила само въз основа на недоказано правоизключващо възражение /за което не се сочат никакви доказателства/?”;

2. / „При положение, че съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за това кой е бил правопораждащият факт в отношенията между страните по спора, следва ли съдът да посочи въз основа на какво са се развили те и може ли да остави това обстоятелство без отговор в мотивите си?”;

3. / „Може ли, без да бъде извършено главно и пълно доказване, а само въз основа на сочено от ответника правоизключващо възражение, съдът да приеме, че то е оборило доводите на ищеца?”

Същевременно наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване се поддържа без формулиране на друг правен въпрос – с посочване на противоречие между обжалваното решение на Варненския апелативен съд с две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от търговската и гражданската колегии на ВКС, както следва: а .) Р. № 159/22.ІІ.2016 г. на с-в на ІІ-ро т. о. по т. дело № 1871/2014 г.; б .) Р. № 92/9.VІІ.2015 г. на с-в на І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 7177/2014 г.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация /и по иска/ „Земеделска кооперация „Възраждане” - [населено място], обл. Добрич, писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Добрич както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждането на разноски в размер на сумата от 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща изплатен адвокатски хонорар: съгласно приложените договор за правна защита и съдействие № Д-033394 от 22.V.2020 г. и пълномощно от същата дата. Инвокирани са доводи, че „изложението се състои от фрагментарни и смислово незавършени изречения, в които липсва ясно формулиран въпрос”, както и че в него „се споменава решаване на въпрос противоречиво от съдилищата, при условие че от повече от две години ГПК не предвижда подобно основание за допускане на касационно обжалване”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на „Ем Би Агро” ЕООД-гр. Сливо поле, обл. Русе, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, въззивната инстанция е могла да констатира, че процесното количество киноа е било реално получено от ответната земеделска кооперация, но издадената от търговеца настоящ касатор данъчна фактура № 95/2.ІІ.2018 г. не е била подписана от получателя на стоката, липсват дори доказателства сочената като купувач кооперация да я е получавала, както и няма данни същата да е била осчетоводена от „купувача” или включена в дневника за покупки на субекта по чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ. В тази връзка като единствен спорен по делото правен въпрос Варненският апелативен съд е могъл да идентифицира този „относно съществуването на договор за продажба на 500 кг. киноа”, реколта `2017 г., на стойност 21 000 лв. Така, при надлежно съобразяване и на процесуалния запрет по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивният съд е изградил решаващите си правни изводи както за недоказаност на исковата претенция, основана върху този вид търговска сделка, но също и за ирелевантността дали защитата на ответната кооперация се ограничава до отричането на такъв правопораждащ факт или се позовава на съществуването на някакво друго договорно правоотношение /като приемане на стоката за съхранение по договор за влог и пр./.

Съгласно т. 1 от задължителните съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият правен въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, щом с последното категорично се прима не наличие на многобройни доказателства /вкл. и косвени такива/ в подкрепа на тезата за съществуването на договор за търговска продажба, а – напротив, липса на каквито и да било годни доказателства по ГПК за сключване на точно такъв вид договор между страните по спора. Съответно останалите два процесуалноправни въпроса в изложението на касатора към жалбата му се отнасят изцяло до правилността на атакуваното с нея въззивно решение, доколкото при неуспешното пълно, главно доказване на факта на съществуване на обвързващ страните по спора договор за търговска продажба, проведеното от ответната кооперация насрещно доказване може да се задоволи да бъде непълно, т.е. достатъчно, за да разруши сигурността, че претендираният факт се е осъществил и по този начин да осуети пълното му доказване. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е която и да било от релевираните от дружеството настоящ касатор допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на същия законов текст.

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация „Земеделска кооперация „Възраждане” искане за това с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, дружеството касатор ще следва да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Добрич.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение