Определение № 138 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. П. ,чрез адв.Н. от ВТАК срещу решение №49 от 13.05.2021г по в.гр.дело №112/2021г. на Габровски окръжен съд,с което в обжалваната част е потвърдено решение № 434/07.01.2021г., по гр.д. No 512/2020г.на Габровски районен съд В трудов спор са отхвърляни искове на касатора по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението на ищеца извършено със Заповед No 1/17.02.2020г от управителя на работодателя „Мания- Колев. и син“ ЕООД за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“;за заплащане на обезщетение за времето в което ищецът е останал без работа и за заплащане на претърпени имуществени вреди, по чл. 226, ал.1,т.1 КТ и за заплащане на нощен труд. Решението е обжалвано,съответно потвърдено от въззивния съд в частта по исковете с правно основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 КТ Ищецът е поддържал и съдът е приел за безпротиворечиво установено, че страните са били в трудово правоотношение от 29.01.2020г до 17.02.2020г, като тринадесет дни ищецът П. е полагал труд като готвач в заведение на работодателя.Оспорена е законосъобразност на уволнението, извършено на основание чл. 70, ал.1 КТ със заповед No 1/17.02.2020г,на управителя на дружеството, изявила прекратяването му считано от същата дата.На тази дата ,в същия документ е оформен и отказа заповедта бъде получена.Уволнението е оспорвано от ищеца с твърдение, че заповедта не е подписана от управителя и не е била надлежно връчена. На свой ред въззивният съд е приел ,че тези твърдения са опровергани.Ответникът е представил подписана от него заповед, а връчване на заповедта е установено при отказ на работника да я получи лично,за което ответникът е ангажирал гласни докадателства.Отказът е бил удостоверен с подписа на двама свидетели, които не са били индивидуализирани с имена след положения върху заповедта подпис, но ответникът е довел в качеството на свидетел единият от тях- салонният управител на пицарията Ю. К.,който под страх от наказателна отговорност е удостоверил, че положеният върху заповедта подпис е негов.Индиция за обстоятелствата, при които е осъществено връчването, е хронологията на засвидетелстваните факти.След отказа да се подпише за връчването на заповедта, ищецът се заканил че ще създаде неприятности на дружеството и напуснал работното си място.От него е подаден писмен сигнал за нарушения на трудовото законодателство в местната Инспекция по труда – Габрово, като входящият номер на сигнала е от същата дата. Според касатора,въввизният съд е следвало да направи извод,че исковете са основателни и да ги уважи, тъй като работодателят не е доказал датата и факта на връчване на заповед за уволнение и въобще да е довел до знанието на работника тази заповед, като неправилно и незаконосъобразно е прието обратното. В изложение се изтъква противоречие с практика на ВКС в решение№386/2011г на 4-то г.-о и реш. № 429/2016г на 4-то г.-о, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК Не е формулиран правен въпрос. Изтъква се,че според цитираната практика на ВКС при невъзможност заповедта да се връчи лично,следва да се изпрати по пощата. Ответникът не е доказал ,че е бил в невъзможност да връчи заповедта и че работникът не е открит на адреса си. Основание по чл.280 ал.1, т.3 ГПК се сочи по въпроси може ли да се приеме връчване при условията на отказ ,удостоверен с подпис на двама свидетели, когато по делото е доведено да свидетелства трето, различно лице, което не е сред посочените в отговора на исковата молба. Приложими ли са последиците на достигнало писмено изявление до рабтника ,когато изявлението на свидетеля за негов личен подпис не съответства на действителното фактическо положение. Изтъква се и очевидна неправилност на решението, основание по чл. 280, ал.2,предл. трето ГПК. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е формулиран правен въпрос, по която да е налице противоречие с изтъкнатата практика на ВКС, поради това в първата част на изложението не е отговорено на общо изискване за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.1 ГПК.Доводите на защитата извеждат неприложимото в случая разяснение за връчване по пощата на известен адрес, при положение че отказът е удостоверен при лично, с присъствено връчване, на работното място. Формулираните два въпроса в последния раздел от изложението нямат правно съдържание и не отговарят на общото селективно изискване в чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като преформулират оспорване на възприетата от съда фактическа обстановка. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС касационно обжалване се допуска по въпос, разрешен с обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както доводите за неправилност на решението ,така и формулираните въпроси не кореспондират с изискването отговорът им да е обуславящ за изхода на спора по делото, който спор е за законосъобразност на уволнението. Поставените въпроси акцентират доказване на връчването, като не засягат разрешението, произтичащо от релевантните факти - трудовият договор е прекратен на датата на издаване на заповедта,като работодателят е имал и упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение на основанието,посочено в тази заповед, за съществуването на която ищецът е узнал. Не е налице основание по чл. 280, ал.2, предл трето ГПК .Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения,при които законът е приложен в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила ,или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически ,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда,а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.