Определение № 50184 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1196/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С. срещу решение №24 от 31.01.2022 г. по в.гр.д.№328/2021 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №Р-71 от 16.06.2021 г. по т.д.№35/2020 г. на ОС Велико Търново, вкл. и в съответната част за разноските, са отхвърлени предявените от А. С. С. срещу „Дженерали застраховане“ АД: иск за сумата от 28 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. до окончателното изплащане; иск за сумата от 50 212.86 лв., разлика между сумата 715.46 лв. и претендираната сума от 50 928.32 лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от разликата между полученото обезщетение от НОИ и получаваното трудово възнаграждение по трудови правоотношения, ведно със законната лихва върху главницата от 05.04.2017 г. до окончателното й изплащане и иск за заплащане на лихва за забава върху главница от 715.46 лв. за периода от датата на ПТП – 05.04.2017 г. до подаване на писмената застрахователна претенция – 18.07.2018 г., като е разпределена отговорността за разноските пред въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалия, както и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. Сочи се, че въззивният съд неправилно е квалифицирал претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като такава за пропуснати ползи. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпроси: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. При предявен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което увреденият би получил и получаваното обезщетение от НОИ, претенцията следва ли да се определи като такава за претърпяна загуба, а не за пропуснати ползи. По отношение на формулираните въпроси се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се поддържа, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Дженерали застраховане” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и относно дължимостта на обезщетението за имуществени вреди. Установил е, че травмите, които ищецът е получил на лявата коленна става, могат да бъдат характеризирани като средна телесна повреда, съчетана с лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, кръвонасядания, охлузна рана и отоци. Посочил е, че ищецът е постъпил за болнично лечение на 06.04.2017 г. и е бил изписан на 10.04.2017 г./5 дни/, като след това е постъпвал за болнично лечение и рехабилитация в лечебни заведения за следните периоди: 09.05.2017 г. – 12.05.2017 г. /4 дни/; 30.05.2017 г. – 06.06.2017 г. /7 дни/; 26.06.2017 г. – 29.06.2017 г. /4 дни/; 14.12.2017 г. – 21.12.2017 г. /8 дни/, или общо болничен престой – 28 дни. Приел е, че тези травми са били придружени с болки и страдания, особено интензивни непосредствено след ПТП и при първоначалния болничен престой на ищеца в лечебно заведение, както и след направената операция на лявото коляно, които болки впоследствие са отшумели постепенно. Посочил е, че в рамките на лечението, ищецът е получил допълнителни усложнения, изразяващи се според вещото лице в частична контрактура в лява коленна става и хипотрофия на мускулатурата на ляв крак, което е удължило възстановителния процес, който е около шест месеца спрямо средната телесна повреда, което обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Установил е, че вследствие на получените травми временно се е променил начина на живот на пострадалия ищец, който е бил в отпуск по болест от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г., или общо 196 дни – малко повече от шест месеца, в който период му е правена и пластика на кръстна връзка. Като е взел предвид и: възрастта на пострадалия ищец – 36 годишен към момента на ПТП – сравнително млада възраст, при която възстановяването протича по-бързо; свидетелските показания на М. О., която съжителства с пострадалия ищец, от които се установява, че при физическо натоварване ищецът е изпитвал болки, а след операцията на коляното ищецът е бил с поставена шина, която за периода на носенето й е създавала неудобства в бита на ищеца и се е изменил обичайният му начин на живот; икономическите условия в страната към момента на ПТП – 05.04.2017 г., които намират отражение в нивото на застрахователно покритие – което за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, така и съдебната практика в подобни случаи, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25 000 лв., но тъй като по делото са налице данни, че ответното застрахователно дружество е изплатило по банковата сметка на ищеца сумата 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е счел, че искът за заплащане на обезщетение в размер на още 28 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди въззивният съд е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение по основния трудов договор преди ПТП и получаваното от НОИ обезщетение след ПТП за периода от 06.04.2017 г. до 08.11.2017 г. /но не и след тази дата, предвид обстоятелството, че отпускът по болест след нея не се е намирал в пряка причинна връзка с травмите получени при ПТП/, тъй като е налице пряка причинна връзка между ПТП и претендираните вреди – мястото на работа на ищеца по този трудов договор е [населено място], а времето за полагане – 8 часа на ден, като ищецът не е бил в състояние да се придвижва до местоработата си, с оглед на получените увреждания и усложнението на здравословното му състояние. По отношение на претендираните вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение по допълнителния трудов договор преди ПТП и получаваното от НОИ обезщетение след ПТП за процесния период е намерил, че липсва такава пряка причинна връзка между ПТП и претендираните вреди, по следните съображения: Преди ПТП ищецът е съвместявал трудовата си дейност по двата трудови договора, като е полагал труд по основния трудов договор с месторабота в [населено място], по осем часа на ден, пет дни в седмицата, като ръководител звено, което е видно от приложения по делото трудов договор. Същевременно ищецът е полагал труд по допълнителния трудов договор с Фондация „Помощ при ПТП“, по един час дневно, в качеството си на юрисконсулт, като с оглед длъжността която заема ищецът във фондацията – юрисконсулт, характерът на тази трудова дейност, изразяваща се основно в даване на правни съвети и изготвяне на книжа – съвместяването на работата по основното и допълнителното трудово правоотношение в едно населено място е било обективно възможно. След ПТП, макар ищецът и да е нямал възможност да полага труд по основния трудов договор, същият е имал възможност да полага труд по допълнителния трудов договор / бил е в състояние да си служи с ръцете и е имал възможност да полага труд по допълнителния трудов договор/, за процесния период от време, още повече че от направената от въззивния съд служебна справка в Регистър „Булстат“ е установено, че седалището и адресът на управление на фондацията се намират в [населено място], район „Витоша“, [улица] съвпадат с постоянния адрес на ищеца. В този смисъл е достигнал до извод, че исковата претенция за вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата между възнаграждението по допълнителния трудов договор и изплатеното обезщетение, е неоснователна и следва да се отхвърли. Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлена частично, не с оглед квалификацията й като претендирана пропусната полза, вместо претърпяна загуба, а с оглед обстоятелството, че през процесния период, независимо от претърпените телесни увреждания в резултат от ПТП, ищецът е имал възможност да полага труд по допълнителното трудово правоотношение /липсва причинна връзка между ПТП и неполагането на труд по допълнителното правоотношение/, а за периода след 08.11.2017 г., не е налице причинна връзка между травмите получени при ПТП и отпуска по болест. В този смисъл и предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК по отношение на втория от въпросите, решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че поставеният първи материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, доколкото решаването му е обусловило отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,