Определение № 407 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 19/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото К. Ц. А. срещу решение № 11688/24.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 5144/2019 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5214/10.07.2019 г. по гр. дело № 2231/2017 г. на Софийския градски съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу М. И. Б. (починала в хода на въззивното производство и заместена от правоприемниците ѝ Р. В. Б. и В. Р. Б.) и Р. И. П.-Т. (правоприемници на починалата в хода на първоинстанционното производство ответница С. Г. Г.), иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 21.11.2016 г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 2 (подробно описан ведно с принадлежностите му); в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя А., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) поставянето на отпечатък от палец върху частен документ, вместо подпис от грамотно лице, което се намира във влошено здравословно състояние, представлява ли липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД; 2) длъжни ли са съдилищата да обсъждат всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да се произнесат по всички заявени във въззивната жалба основания; и 3) в правомощията на съда ли е да преценява, дали е правилно решението на лицето, което въпреки, че е грамотно, избира да положи отпечатък от палец, вместо подпис поради заболяване. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 708/16.07.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 69/09.07.2015 г. по гр. д. № 1582/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Ответниците Р. П.-Т., Р. Б. и В. Б. в отговорите си излагат становище и съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно трайно установената практика на ВКС, израз на която е и посоченото от касатора решение № 69/09.07.2015 г. по гр. д. № 1582/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (както и цитираните в същото, много други решения на ВКС), отговорът на втория – процесуалноправен въпрос е положителен, а именно: Въззивният съд, в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на правния спор, е длъжен – в рамките, очертани с исковата молба, с въззивната жалба и с отговорите на същите, да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните по спора, като по този начин достига до свои фактически констатации относно правно-релевантните обстоятелства по делото и ги подвежда под приложимите правни норми, като обосновава свои собствени правни изводи по делото. Въззивната инстанция не е контролно-отменителна, поради което не извършва пряка проверка по оплакванията във въззивната жалба относно правилността на първоинстанционното решение, а съпоставя крайния си извод по спора с този на първата инстанция, при което преценката му относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от неговата решаваща правораздавателна дейност по спора. Именно чрез решението си, което постатновява по съществото на правния спор между страните, въззивният съд дава отговор и на оплакванията, наведени с въззивната жалба. В случая обжалваното въззивно решение е постановено в пълно съответствие с тази константна практика на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос, формулиран от касатора. Именно въз основа подробния анализ на доказателствата по делото, апелативният съд е приел за установено, че приживе първоначалната ответница С. Г. е била грамотна и високо образована жена, която три месеца преди датата на процесния предварителен договор от 21.11.2016 г. се е подписвала и е изписвала четливо трите си имена пред нотариус. Съдът е установил също, че след преживения от нея мозъчен инфаркт на 09.11.2016 г. Г. е имала двигателен дефицит единствено в лявата си ръка, като за дясната липсват такива данни в медицинската документация и в заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза по делото. Предвид тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че доказателствата по делото изключват към датата на процесния предварителен договор, поради последиците от заболяването си С. Г. да е била във фактическа (физиологическа) невъзможност да положи подпис в договора, при положение, че е била грамотна и двигателен дефицит е установен единствено в левите ѝ крайници. Поради това, апелативният съд е приел и че не са били налице предпоставките по чл. 189, във вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК за поставяне на отпечатък от десния ѝ палец, вместо подпис в процесния предварителен договор, както и че формалната доказателствена сила на последния, като частен документ е оборена, т.е. – той е неподписан от нея документ. Отделно от горното, също въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото (включително – обсъждайки противоречията между тях, и подробно мотивирайки се – в отговор на доводите на въззивника-ищец (сега касатор), защо дава вяра на експертното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, основана на медицинската документация, а не на двамата свидетели, присъствали на полагането на отпечатъка от палеца от страна на първоначалната ответница), въззивният съд е приел за установено и че претърпеният от Г. мозъчен инфаркт по своя медико-биологичен характер представлява тежък съдово-мозъчен инцидент, който наред с останалите придружаващи заболявания е довел до флуктуиращи нарушения на съзнанието, влошен вербален контакт, неадекватност, с левостранен двигателен дефицит и тежко общо състояние. Съдът е установил, че такова е било състоянието на Г. и на 21.11.2016 г. – вещите лица по делото са категорични, че на тази дата (датата на процесния предварителен договор) тя не е могла да извършва каквито и да било целенасочени действия и да осъществява словесен и несловесен контакт, като съгласно записаното в медицинската документация е била в тежко общо състояние, неадекватна, неконтактна, с паталогично дишане. Предвид и тези обстоятелства САС е намерил за неустановено по делото, обещателката сама, в присъствието на свидетелите да е положила отпечатъка от своя десен палец, предвид което също е приел, че процесният предварителен договор не свидетелства за изразено от нея съгласие във форма, която законът приравнява на писмена; респ. – приел е за недоказано, първоначалната ответница съзнателно да е положила палец върху документа, което действие, извършено пред свидетели, да засвидетелства нейно безпорочно волеизявление за договорна обвързаност. По тези съображения, и като е приел, че фактическият състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена или когато изявяването ѝ следва да се приравни към липса на воля, или в случаи, в които воля има, но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват, въззивният съд е намерил, че процесният предварителен договор е нищожен поради липса на съгласие, поради което не следва да бъде обявяван за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. От гореизложеното е видно, че апелативният съд не е формирал правни изводи, каквито се сочат във формулировките на двата материалноправни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателя. Съдът нито е приел, че поставянето на отпечатък от палец, вместо подпис върху частен документ от грамотно лице, намиращо се във влошено здравословно състояние, обуславя липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, каквато е постановката на първия въпрос; нито е извършвал преценка, „дали е правилно решението на лицето, което въпреки, че е грамотно, избира да положи отпечатък от палец, вместо подпис поради заболяване“, каквато е постановката на третия правен въпрос в изложението. С оглед на това, двата материалноправни въпроса не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото, поради което и не съставляват основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата Р. П.-Т., претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ в касационното производство, а именно – сумата 800 лв. Останалите двама ответници не са претендирали присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение