Определение № 722 от 14.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3336/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 22882 от 02.12.2013г., постановено по ч.гр.д. № 15502/13г. на СГС, ГК, І ГО, с което е потвърдено разпореждане от 15.10.2013г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 18.03.2013г. по ч.гр.д. № 10956/2013г.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Обосновава допускането на касационно обжалване на определението по формулирани в изложението правни въпроси, като поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба В. Г. Д. не представя писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима. Съгласно т.8 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на въззивните определения по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /с които се оставя без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд/. Въззивното определение е постановено по частна жалба срещу акт по чл.415, ал.2 ГПК, като жалбата е разгледана и определението на заповедния съд е потвърдено. Следователно обжалваното определение е от категорията на посочените в тълкувателното решение необжалваеми въззивни актове. Поради това подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,