Определение № 978 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 144/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (н.), ЕИК[ЕИК], против решение № 82/14.07.2025 г. по в.т.д. № 108/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 85/15.12.2017 г. по т.д. № 79/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявените от настоящия касатор искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за несъществуващи вземанията на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], от “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), ЕИК[ЕИК], включени под № 6 в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, а именно: главница от 12 527 840,42 щатски долара (22 135 942,35 лева), лихва до 06.07.2016 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на 4 090 219,48 щатски долара (7 227 172,41 лева), неустойка върху неплатена лихва в размер на 61 250,25 щатски долара (108 225,52 лева). Въззивното решение в останалата уважителна част не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се правните изводи на апелативния съд, че е налице завършен фактически състав на процесното заемно правоотношение – предоставянето на заемната сума от 15 000 000 щатски долара на длъжника, поради което последният дължи връщането й. Изтъква се, че в случая такава не се установява да е надлежно предадена, тъй като основанието за банковия превод е “по договор за заем”, а не по конкретния договор за заем от 11.07.2013 г. Изразява се несъгласие и с мотива в обжалваното решение, че щом преводите следват посочената дата на сключване на заемния договор, то следва да се приеме, че тези суми са предоставени именно на основание този договор. Поддържат се от касатора твърденията му за симулативност на сделката, във връзка с които е оспорена достоверността на датата на сключения между свързани лица договор. Същият представлява частен диспозитивен документ и има само формална доказателствена сила по отношение на направените в него изявления, но не и на посочената дата. В този контекст се определят като неправилни съображенията на въззивната инстанция, че “КТБ” АД (н.) няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. За обосноваване на противната теза се развиват подробни доводи, че ищецът се явява трето лице, което е увредено като кредитор на несъстоятелния длъжник “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, като с антидатирането на договора и неговата симулативност се генерират вземания на “Елит Петрол” АД, впоследствие прехвърлени на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, и последният в кредиторовото си качество може да влияе на развитието на производството по несъстоятелност. Подчертава се, че от обстоятелството, че по делото не е доказано наличието на друго заемно правоотношение между страните, което да е основание за извършения превод, не може да обоснове извод, че сумата е преведена именно по процесния договор за заем. Като неправилни се оспорват и мотивите на въззивния състав, че счетоводните записвания на страните по договора са доказателство за съществуването на процесното правоотношение. При недоказване достоверността на датата на разглежданото съглашение, както и предоставянето на заемната сума, извършените от страните по сделката счетоводни записвания се считат за документално необосновани. По тези аргументи се твърди, че процесният договор за заем не е валидно сключен и не е произвел правно действие поради незавършения си фактически състав – непредоставянето от заемодателя на заемателя на уговорената сума, което изключва възникването на задължение за връщането й, както и за плащането на предвидените възнаградителна лихва и неустойка. Заявява се, че с оглед липсата на вземане договорът за цесия не е произвел прехвърлителен ефект и “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД не е придобило релевираните права. При тези оплаквания се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявените отрицателни установителни искове за признаване несъществуването на горепосочените вземания по договора за заем, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции. При така въведени доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички възражения и доводи на страните?”. Твърди се, че съдебният акт е постановен в противоречие с трайната практика на касацията, обективирана в решение № 130/23.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 34/22.02.2016 г. по гр.д. № 4657/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на ВКС, I г.о., тъй като въззивният състав не е изложил собствени мотиви относно доводите на страната за нищожност на договора за цесия от 10.12.2014 г. и на договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г., а като е споделил изложените от първата инстанция, е препратил към тях съгласно чл. 272 ГПК. От ответника по касация “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за допускане на касационна проверка. Оспорва се подадената жалба като неоснователна по подробно изложени доводи по съществото на спора. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по касация - “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), както и от синдика на това дружество – М. И. Н.. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. В обжалваното решение апелативният съд, сезиран с жалби на ищеца “КТБ” АД (н.) и на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, е приел, че при извършената, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, проверка не се откриват пороци, водещи до нищожност или недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Намерил е за правилен извода на първата инстанция, че искът е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Определение № 629/18.11.2016 г. по ч.т.д. № 68/2016 г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по реда на чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ, е обявено в търговския регистър на 18.11.2016 г., а исковата молба е депозирана на 24.11.2015 г. Ищецът “КТБ” АД (н.) е легитимирано лице - кредитор по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, чието възражение срещу приетото вземане на друг кредитор не е уважено от съда. Надлежна е пасивната легитимация на ответниците- кредитора “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и длъжника “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.). В производството е участвал и синдикът на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност - чл. 694, ал. 4 ТЗ. Апелативният съд е констатирал, че страните не спорят по установените от първата инстанция факти. Отбелязал е, че спорът във въззивното производство е правен и е сведен до установяване валидността на правоотношенията между “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), с които първото дружество обосновава вземанията си в производството по несъстоятелност на второто, респективно до установяване основателността на направените от ищеца възражения за нищожност на договореностите в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а именно - абсолютни симулативни сделки, сключени между свързани лица, с оглед постигане на желаните правни последици - едновременно генериране на вземане на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД към несъстоятелния длъжник и отписване от счетоводните книги на последния на несъществуващи задължения към “Елит Петрол” АД, както и за нищожност поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Намерил е за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност поради липса на предмет на договор за заем № 26-00-ОД-26 от 11.07.2013 г.,сключен между заемодателя “Елит Петрол” АД и заемателя “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за временно и възмездно ползване парична сума от 15 000 000 щатски долара, която последният се задължава да върне на заемодателя в срок до 15.07.2014 г. За да формира този извод, въззивният състав се е позовал на приетата по делото СИЕ, чието заключение е кредитирал като обективно и изчерпателно. Въз основа на него е счел за установено, че “Елит Петрол” АД е превел в полза на “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД: на 15.07.2013 г. - сумата 5 450 00 щатски долара, на 18.07.2013 г. - 5 950 000 щатски долара и на 24.07.2013 г. - 3600000 щатски долара, или общо 15 млн. щатски долара. В счетоводството на заемателя това задължение е отразено в сметка 151 – “Краткосрочни заеми”. Отразени са и плащания по него за периода 30.07.2013 г. до 30.09.2013 г., като съгласно последното счетоводно записване на 21.12.2013 г. задължението възлиза на 14999146,36 щатски долара. По задължението са начислявани и плащани лихви общо в размер на 278 458,51 щатски долара, от които просрочени лихви - 227 772,40 щатски долара, текущи лихви - 48 747,23 щатски долара и неустойка върху просрочена лихва - 1 938,88 щатски долара, за периода 26.08.2014 г. до 10.12.2014 г. Въз основа на неоспореното от страните и прието заключение на СГЕ, решаващият състав е счел за установено, че договорът за заем от 11.07.2013 г. е подписан от посочените в него лица - изпълнителни директори и представляващи дружествата. Въззивната инстанция е изложила съображения, че според представените от ищеца и заверени “вярно с оригинала” банкови извлечения, преводите са осъществени чрез “КТБ” АД, където и двете дружества са имали сметки, с посочено основание “по договор за заем”. Оспорвайки реалното изпълнение (предаването на сумите), ищецът не е оспорил верността на собствените си счетоводни записвания, както и не е представил доказателства, че заверяването на сметките на посочените дати и с визираните суми касае друг, а не договора за заем от 11.07.2013 г. При тези данни апелативният съд е приел, че сметката на заемателя е заверена със сумата от 15 000 000 щатски долара. Формирал е краен извод, че доказването на този правно значим факт в съвкупност с обстоятелството, че плащанията следват по време сключването на процесния договор, както и надлежното отразяване на вземането/задължението по договора в счетоводството на дружествата заемодател и заемател, сочи на възникнало валидно задължение за заемателя “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД да върне получената сума на “Елит Петрол” АД, т.е. не е налице хипотезата на чл.26, ал. 2 ЗЗД - нищожност поради липса на предмет. Решаващият състав на апелацията е споделил като правилен извода на първата инстанция, че ищецът не е “трето лице” по смисъла на чл. 181 ГПК и спрямо него важи посочената в договора за заем дата – 11.07.2013 г. Спрямо “КТБ” АД (н.) не е необходимо договорът да има достоверна дата и може да му бъде противопоставен, тъй като банката не е участвала в съставянето на документа, не черпи права от издателите му и негови права не могат да бъдат увредени от антидатирането му. Не е възприел и възражението на ответника за нищожност на процесния договор за заем на основание чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД - т.нар. “симулация”. Аргументирал се е, че обвързаността на дружествата “Елит Петрол” АД и “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, като част от икономическата група “Петрол”, и това, че са “свързани лица” по смисъла на §1 ДР на ТЗ, не се оспорва от ответниците. Като е съобразил, че доколкото търговските договорености и икономическата обвързаност на дружества и участието в управлението на едни и същи лица, само по себе си не е забранено от закона, както и че по делото ищецът не е представил доказателства, обосноваващи категоричен извод за симулативност на уговореното, е приел, че договорът за заем е действителен и реално обвързва страните. Апелативният съд е отбелязал, че с въззивната си жалба ищецът не поддържа възраженията си за нищожност на договора за цесия 10.12.2014 г. и на договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г. Споделил е мотивите на първостепенния съд за валидност на същите и е анализирал породените от тях правоотношения. Установил е, че със споразумението от 29.09.2015 г. “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.) са се съгласили, че вземането на първото дружество към второто възлиза общо на 15 720 930,39 щатски долара или с равностойност на 27 443 242,14 лева, формирано от: главница - 12 527 840,42 щатски долара, лихви – 1245506,54 щатски долара, наказателна надбавка върху просрочена главница – 1885934,35 щатски долара и неустойка върху просрочена лихва - 61 649,08 щатски долара, която обща сума ще бъде заплатена от длъжника в срок до 02.10.2015 г. по банковата сметка на кредитора в “Първа Инвестиционна Банка” АД. За неизпълнението на поетото задължение в срок, кредиторът има право да получи неустойка в размер на 500 000 лева. Въззивният състав е преценил, че уговорената неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и е уважил като основателен искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за тази сума. Така мотивиран, апелативният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение. Настоящият състав намира, че не са налице основания за достъп до касационен контрол. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е обусловена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия спор и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставеното от касатора питане е относимо към задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора. Същото е процесуалноправно и покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационно обжалване. Въпросът за правомощията на въззивния съд е разяснен в задължителната практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и в константна такава, намерила израз в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60089/02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 83/11.07.2022 г. по т.д. № 859/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141/28.08.2024 г. по т.д. № 2052/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г.о., и др.). Приема се, че при формиране на собствените си фактически и правни изводи по спорното право въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти, както и да разгледа доводите, възраженията и оплакванията на страните при съблюдаване на пределите на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора на същата, като тези му действия следва да бъдат отразени в мотивите на решението съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Въззивният съд мотивира решение си, като съгласно чл. 272 ГПК може да препрати и към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава първоинстанционното решение. Тази възможност може да се ползва при съвпадане на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата му дейност, която е еднаква по обем при двете инстанции. В обжалваното решение апелативният съд, в съответствие с константната практика на ВКС и съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, е обсъдил събраните по делото доказателства, касаещи спорните във въззивното производство въпроси. Съобразил е обхвата на дължимата проверка по правилността на първоинстанционното решение, отчитайки, че с въззивната жалба ищецът не е поддържал възраженията си за нищожност на договора за цесия 10.12.2014 г. и на договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г., което е в разрез с доводите на страната за липсата на произнасяне по същите. Относно валидността на визираните две съглашения апелативният съд е споделил мотивите на първата инстанция, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК. във връзка с породените от тях правоотношение е изложил собствени фактически и правни изводи. Посочил е, че с договора от 10.12.2014 г. “Елит Петрол” АД прехвърля вземането си към “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД. Поради валидността на цедираното вземане по гореизложените мотиви е намерил за установени съществуващите насрещни престации по този договор. Въз основа на заключението на СГЕ е преценил, че същият е подписан от представителите на цедента и цесионера. Отбелязал е, че е постигнато съгласие, че прехвърлителният ефект настъпва с подписване на договора и е уговорена цената на придобитото вземане - 5 000 000 лева, платима съгласно чл. 4.1 в срок не по-късно от 31.01.2015 г. Изяснил е, че въпросите за цената по договора - дали е определена по размер, начина на плащането й, както и дали изобщо е платена, касаят единствено отношенията между цедента и цесионера. Счел е, че същата е надлежно съобщена на длъжника от цедента. Изтъкнал е, че не са събрани доказателства за симулативност на сделката. Въззивният съд е приел, че с договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г. “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД се съгласяват част от прехвърленото задължение в размер на 4 300 061,89 лева, равностойни на 2 494 510,35 щатски долара, се погасява чрез прехвърляне на правото на собственост върху движими вещи на длъжника, описани в Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора, като в ал. 2 констатират и размера на остатъчния дълг след така уговореното погашение. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (Приложения № 1 и № 2, приемо-предавателен протокол за предаване на владението върху движими вещи от 25.02.2015 г., фактура № [ЕГН]/ 25.02.2015 г.), гласните такива чрез разпит на св. С. Б., чиито показания въззивният съд е кредитирал като непосредствени и в унисон с останалия събран доказателствен материал, както и от заключението по СИЕ, съставът на апелацията е намерил за установено, че описаните вещи на стойност 4 300 061,89 лева са собственост на длъжника, на 25.02.2015 г. същите са реално предадени на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, като са вписани в баланса на дружеството, поради което е извършено частичното погасяване на задължението на длъжника в посочения размер. При това положение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос не се обосновава наличие на поддържаната от него допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Ето защо следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на решението на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваната част. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 77 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по чл. 18, ал.2, т. 1 ТДТССГПК, несъбрана предварително съгласно чл. 694, ал.7 ТЗ. На ответниците по касация разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.) не претендира такива, а “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД не представя доказателства в подкрепа на искането си по чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,