Решение № 5421 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 959/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Стефи Експрес" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат К. Атанасова, срещу решение № 1623/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1068/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалба против предписания, основани на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2505234 от 03.09.2025 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област и е осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда - София област разноски по делото. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон изразяващо се в неправилно приложение на чл.404 ал.3 от КТ и необоснованост, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените твърдения са в насока, че предписанията на отговарят на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, ДИТ не е изпълнила задължението си по чл.35 от АПК за изясняване на фактите по случая, както и че няма правомощия да се произнася по въпроси от компетентността на общия съд. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, се представлява от старши юрисконсулт В. Ганчева, като счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на „Стефи Експрес" ЕООД, издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда – София област и представляваща предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2505234 от 03.09.2025 г., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. От фактическа страна по делото се е установило, че в качеството му на работодател „Стефи Експрес“ ЕООД, е начислил във ведомостите за заплати за съответните месеци трудовите възнаграждения на посочените в отделните предписания лица на длъжност „куриер“. За изясняване на действително отработените от всеки един служител дни за периода от м.февруари 2020 г. до момента на извършване на проверката, от „Еконт Експрес“АД, (чийто търговски представител е дружеството – жалбоподател, което е извършвало дейност като лицензиран куриер на определени обекти, собственост на „Еконт Експрес“АД) е била изискана справка от електронната система за обработване на пратки. Контролните органи на Д“ИТ“ – София област извършващи проверката са приели, че именно така изготвената и получена електронна справка от „Еконт Експрес“ АД отразява действително положения труд от персонала, работещ в офисите на „Еконт Експрес“ АД, а не представените графици за работа и заповеди за ползване на платен и неплатен годишен отпуск на служителите от страна на работодателя им – „Стефи Експрес“ ЕООД. При извършената проверка са установени следните нарушения на чл. 128, т.1 КТ, работодателят не е начислил в съответната ведомост за заплати отработените от служители работни дни и нарушение на чл. 128, т.2 КТ, работодателят не е изплатил на посочените работници уговореното трудово възнаграждение за съответния месец според отработеиите дни. За всяка от констатациите са дадени 40 предписания на дружеството - жалбоподател, както следва - в т. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 9, 11, 13, 14. 16, 17, 18, 20, 22, 23, 25, 26, 27, 28, 30, 32, 34, 36, 39 за начисляване на възнаграждения на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022, 2023г. и 2024г. и в т. 6, 8, 10, 12, 15, 19, 21, 24, 29, 31, 33, 35, 37, 40 за изплащане на възнаграждения отново на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022, 2023г. и 2024г. с Протокола за извършена проверка с изх. № ПР2505234 от 03.09.2025 г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция инспекция по труда, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, ал.1 т.1 и т. 12 от КТ и не приел твърденията, че ДИТ не е компетентна да дава предписания относно начисляване на трудово възнаграждение. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението им да начисляват и изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения, се споделят и от касационния съд. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неначисляването според отработените дни и неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т.1 и т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Пред контролните органи и в съдебното производство, от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите съобразно установените като отработени дни. Предвид изложеното по-горе правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване и изплащане на процесните заплати е реализирано при установеното наличие на материално-правните предпоставки по чл. 404, ал. 1 ,т.1 и т. 12 от КТ. Решението на Административния - съд София област е правилно и изложените в мотивите съждения и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция, като обосновани и законосъобразни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 КТ. Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях се решават въпроси от компетентността на общия съд. Съгласно чл.404 ал.3 от КТ когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът, може да бъде решен само от съда. В настоящият случай, не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това. Несъмнено след като обществените отношения относно които са дадени предписанията от ДИТ и биха могли да бъдат предмет на разглеждане от съда, то същите касаят трудово-правен спор, от което следва и предоставената възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на трудовото законодателства, да представят своето становище по този въпрос. Нормата на чл.404, ал.3 от КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на ДИТ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. В тази връзка е и разпоредбата на чл.404 ал.4 от КТ според която когато в случаите по ал. 3 по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Именно от тази норма следва да се направи извода, че липсва законова пречка един и същи въпрос да бъда предмет на дадено задължително предписание или на съдебно решение. (В този смисъл са Решение № 11915 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2023 г., VI о., Решение № 12572 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2023 г., VI о., Решение № 4560 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2023 г., VI о. Решение № 4096 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2024 г., VI о. и др.). В касационната жалба не се сочат конкретни обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за законосъобразност на оспорените предписания. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административният съд София област е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това, на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро съгл. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което е административният орган - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,