Определение № 157 от 23.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1168/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Векта“ ООД /н./, [населено място] против решение № 260009 от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 495/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 606 от 19.06.2020 г. по гр. д. № 558/2018 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу „Бургойл БГ“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за обявяване за недействителна публичната продан по изп. д. № 20118260400567 на ЧСИ А. А., рег. № 826 при КЧСИ по отношение на описания в исковата молба поземлен имот и находящите се в него сгради. Касаторът счита въззивното решение за неправилно, като изразява несъгласие с извода, че не е налице поддържаното от него основание за недействителност на процесната публична продан – неплащане цената на имота. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред предходните съдебни инстанции своя теза, че не е доказано качеството на кредитор и съответно взискател на „Бургойл БГ“ ООД по изп. д. № 20118260400567 на ЧСИ А. А., даващо му право да участва в проданта и да иска възлагане на имота, доколкото представените доказателства не установяват плащане цената по договора за цесия, сключен между него и първоначалния кредитор „УниКредит Булбанк“. Като съществено процесуално нарушение касаторът преценява отказа на въззивната инстанция да допусне поисканата от него повторна експертиза за изясняване на въпроса дали цената по договора за цесия е заплатена. Освен това, в касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода, че извършеното от взискателя „Бургойл БГ“ ООД прихващане на задължението му за плащане на цената на имота с част от вземането му към длъжника „Векта“ ООД е допустимо, независимо от липсата на предварително разпределение по чл. 495 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че „от изключително значение за развитието на правото“ е да бъде даден отговор на въпросите: „ 1. Допустимо ли е цесионер, който не е заплатил цената на цесията, което е условие между страните по договора за цесия за пораждане на действието на договора, да встъпи в праната на цедента по изпълнителното дело срещу длъжника; 2. Встъпва ли цесионерът в правата на цедента по публична продан, в която цедентът е направил наддавателно предложение. С договора за цесия не се ли прехвърлят само вземания, евентуално ведно с обезпечения. Възможно ли е с договора за цесия да се прехвърлят права по участие в публична продан, които права са свързани с вече направено от цедента волеизявление за участие в публичната продан чрез депозиране на наддавателно предложение. В такъв случай, не следва ли съдебният изпълнител да обяви за купувач цедента с редовно наддавателно предложение, защото то изразява неговата воля да закупи имот, въпреки че цедентът е продал вземанията си. Възможно ли е продаване или друг вид прехвърляне на правото да бъдеш обявен за купувач по направено редовно наддавателно предложение; 3. При обявяване за купувач на публична продан взискател с обезпечено с първа по ред ипотека, последвано от указания от съдебния изпълнител да внесе суми разпределение с привилегии, изпреварващи тази на ипотеката – вземания за такси по изпълнението и вземания на общината за данъци на продадения имот, допустимо ли е взискателят-ипотекарен кредитор, който е обявен за купувач, да направи прихващане от своите вземания на целия размер на сумата по своето наддавателно предложение, като по този начин не плати и една стотинка, въпреки наличието на вземания с привилегии, изпреварващи тази на ипотеката – вземания за такси по изпълнението и вземания на общината за данъци на продадения имот. Може ли да се счита подобен опит за прихващане за заплащане на цената, предложена с наддавателното предложение, при указания от съдебния изпълнител да внесе суми разпределение с привилегии, изпреварващи тази на ипотеката – вземания за такси по изпълнението и вземания на общината за данъци на продадения имот; 4. При искано и недопуснато второ заключение на вещи лица в първоинстанционното производство, следва ли въззивната инстанция да уважи направено пред нея искане за повторно заключение“. Ответникът по касация – „Бургойл БГ“ ООД, [населено място] и третото лице-помагач на същия – „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в депозираните по делото писмени отговори, съответно – от 27.04.2021 г. (на ответника „Бургойл БГ“ ООД) и от 14.05.2021 г. (на третото лице-помагач „УниКредит Булбанк“ АД). Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 29.05.2015 г. по изп. д. № 567/2011 г. на ЧСИ А., длъжник по което е „Векта“ ООД, [населено място], е съставен Протокол за публична продан на собствения на това дружество поземлен имот с построените в него сгради, находящи се в [населено място], [улица], с начална тръжна цена 2 700 400 лв., като при три наддавателни предложения е обявил за купувач предложилият най-високата цена; С решение № 19 от 14.01.2016 г. по т. д. № 455/2015 г. на Пловдивски окръжен съд по отношение на длъжника „Векта“ ООД е открито производство по несъстоятелност; С определение № 1153 от 26.05.2016 г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на посоченото дружество, сред които са и вземанията на „Бургойл БГ“ ООД и „УниКредит Булбанк“ АД, възлизащи съответно: необезпечените вземания на „Бургойл БГ“ ООД, произтичащи от договори за доставка на горива – на сумата 2 468 381 лв., а обезпечените с две първи по ред ипотеки вземания на „УниКредит Булбанк“ АД, произтичащи от два договора за банков кредит – на сумата 3 259 618 лв.; С определение № 266 от 01.02.16 г., по молба на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, съдът по несъстоятелността е разрешил продължаване производството по изп. д. № 557/2011 г. и присъединеното към него изп. д. № 666/2012 г. на ЧСИ А. по отношение на имота и сградите в него, за които е съставен протоколът за публична продан от 29.05.2015 г.; На 27.07.2017 г. между кредиторите „УниКредит Булбанк“ АД и „Бургойл БГ“ ООД е сключен договор за цесия, с който банката е прехвърлила на „Бургойл“ ООД вземанията си към „Векта“ ООД /н./, заедно с обезпеченията и привилегиите, в т. ч. и двете договорни ипотеки върху процесния поземлен имот и сградите в него, както и всички права и задължения по повод и във връзка с участието на цедента като наддавач в публичната продан, по която е направил валидно наддавателно предложение при цена, равна на началната тръжна цена; Страните по договора за цесия са уговорили цена в размер на 2 004 000 лв., която е заплатена към датата на сключването на договора, което е отразено изрично в раздел II, чл. 1 от същия; С оглед предвиденото в чл. 6 от договора условие за влизането му в сила, на 27.07.2017 г. е извършена и нотариална заверка на подписите на страните; Цесията е съобщена надлежно на длъжниците „Векта“ ООД и П. Н.; Предвид невнасянето на цената от първите двама наддавачи, за купувач на процесния имот и сградите в него е обявен „Бургойл БГ“ ООД, конституиран като взискател на мястото на цедента „УниКредит Булбанк“ АД; С молба от 01.09.2017 г. до ЧСИ „Бургойл БГ“ ООД е заявил, че прихваща дължимата цена за възложените му имоти в размер на 2 700 400 лв. със съответната част от вземанията си към длъжника; Постановлението за възлагане е влязло в сила на 14.01.2018г. При така установената фактическа обстановка, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Векта“ ООД /н./, [населено място] срещу „Бургойл БГ“ ООД, [населено място] иск за обявяване недействителността на публичната продан, извършена в производството по изп. д. № 20118260400567 на ЧСИ А. А., рег. № 826 при КЧСИ, въззивният съд е приел, че в случая не е налице поддържаното в исковата молба основание по чл. 496, ал. 3 ГПК – неплащане цената на продадения имот. На първо място, решаващият състав е счел за неоснователно съображението на ищеца, че цената не е внесена от купувача, тъй като плащането не е могло да се извърши чрез прихващане предвид обстоятелството, че при наличието на множество взискатели, някои от които с привилегии, преди тези на ипотекарния кредитор, ЧСИ не е изготвил предварително разпределение. Приел е, че в случая такова предварително разпределение изобщо не е било необходимо, доколкото съдът по несъстоятелността не е разрешил продължаване на двете съединени изпълнителни дела въобще, а само продължаването на изпълнителните действия в полза на обезпечения кредитор-банката, в резултат на което при извършването им само този кредитор може да бъде удовлетворен. По отношение на втория довод, свързан с плащането на цената на цесията, въззивният съд е аргументирал неоснователността му с това, че въпросът, дали цената е платена или не, касае единствено страните по договора, но е ирелевантен за действието му спрямо длъжника и третите лица, тъй като по отношение на тях е от значение само надлежното съобщаване на цесията, каквото в случая е извършено. Отделно от това, решаващият състав е посочил, че фактът на плащането на цената по договора за цесия е категорично установен – освен, че е отразено в самия договор, плащането е удостоверено и в представените по делото доказателства – платежно нареждане и удостоверения от БНБ и „ДСК“ ЕАД, а така също и в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Преди всичко, следва да се посочи, че поставените от касатора въпроси не покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да са обуславящи за изхода на конкретното дело. По отношение на първия въпрос този извод следва от обстоятелството, че същият не кореспондира с мотивите на обжалвания акт. Въпросът съдържа твърдението на самия касатор, че цесионерът “не е заплатил цената на по цесията“, което обаче е в противоречие с направените от въззивния съд изводи – освен, че плащането на цената е счетено за категорично доказано, съдът е преценил същото за ирелевантно за действието на договора за цесия спрямо длъжника и всички трети лица. Въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението нямат характер на обуславящи, тъй като изобщо не са обсъждани във въззивното решение поради неотносимостта им към иска по чл. 496, ал. 3 ГПК, който е предмет на настоящото дело. Ето защо, тези въпроси нямат отношение към решаването на конкретния правен спор. Що се отнася до последния въпрос, свързан с допускането на поисканата с въззивната жалба нова експертиза за установяване плащането на цената по договора за цесия, същият е относим изцяло към правилността на обжалвания акт и поради това, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде преценен като правен въпрос. Освен поради отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване е и ненадлежното заявяване на поддържаното за всички въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е указано в т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол. В случая, с твърдението, че поставените въпроси са от значение само за развитие на правото, но не и за точното прилагане на закона, касаторът е заявил само част от посоченото основание, при това без изобщо да аргументира наличието му. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК