Определение № 2835 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2177/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1322/20.02.2023 година, подадена по пощата на 17.02.2023 година, от „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място], против решение № 21/16.01.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 453/2022 година. С постановеното от него решение съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 15/15.04.2022 година на Окръжен съд Търговище, постановено по гр. д. № 72/2021 година с което „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД е осъдено да заплати на Н. Н. В. сумата от 50 000.00 лева, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за претърпени от него вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.09.2017 година в [населено място], [община] от водача на лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, с рег. [рег.номер на МПС], нови неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска-25.08.2021 година до окончателното плащане. В подадената от „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Н. Н. В. против дружеството иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Н. Н. В. е подал отговор с вх. № 3547/11.05.2023 година, изпратен по пощата на 10.05.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 21/16.01.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 453/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 17.02.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1322/20.02.2023 година, като е подадена по пощата на 17.02.2023 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Варна е изложил мотиви, че предмет на въззивното производство било решение по уважен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от Н. Н. В. срещу „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] за сумата 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на получените вследствие на ПТП, реализирано на 24.09.2017 година увреждания (ексцес), заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска. С влязло в сила решение № 3513/15.05.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 23-ти състав, постановено по гр.дело № 3480/2019 година „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] бела осъдено да заплати на Н. Н. В. сумата 65 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано на 24.09.2017 година, причинено от виновно от водача на лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Отчетено било от съда и изплатено застрахователно обезщетение преди предявяване на иска в размер на 15 000.00 лева. В мотивите на съда изрично били посочени получените от В. увреждания, сред които и посттравматично усложнение от увреждането на лява подбедрица – флеботромбоза на ляв долен крайник, изразяваща се във възпаление на вена и тромбоза на дълбоки венозни съдове, което се проявявало с оток на засегнатия долен крайник, който започвал от глезена и обхващал крака нагоре до нивото на запушване на съда, който оток се увеличавал в изправено положение и намалявал в легнало. Посочено било в мотивите на първоинстанционното решение, че към 11.09.2018 година лявата подбедрица била силно увредена от напреднала флеботромбоза, което водело до ограничения в движенията и болезненост. Прието било от съда че при съвременните методи на лечение на флеботромбозата било малко вероятно да настъпи подобряване на състоянието на В.. От приетата от въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание при изслушването му, въззивният съд приемал за установено, че към момента на прегледа на В. на 16.02.2022 година били установени късни последици от получената травма при пътния инцидент-хронична периферна венозна инсуфициенция-постфлебитен синдром и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници, които били в причинно-следствена връзка с първоначално получените от В. увреждания-счупване на костите на лява подбедрица. Посочено било от вещото лице, че острата исхемия на крайниците била свързана с артериален проблем-резултат от внезапното намаляване на перфузията (оросяването) на долните крайници, което застрашавало жизненоспособноста им и често изисквало спешна реваскуларизация. Също така недостатъчния приток на кръв към долните крайници водел до бърза умора и поява на болки в мускулите, а в напреднали случай и до възможност за развитие на гангрена. Установената от вещото лице венозна съдова патология била свързана със субективни оплаквания-болка, тежест, парене, сърбеж, мускулни крампи и има обективни признаци-оток, варикозни вени, кожни промени, които с напредването на стадия на заболяването влошавали качеството на живот на пострадалия. Диагнозите били констатирани, съответно както следва: флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долни крайници през февруари 2018 година; емболия и тромбоза на артериите на долните крайници била поставена при хоспитализацията на В. в УМБАЛ „М. Русе“ за периода 27–29.11.2019 година, а диагнозата артериит и хронична венозна недостатъчност през февруари 2022 година. Вещото лице–специалист обща хирургия и съдов хирург в съдебно заседание на 17.03.2022 година пред първоинстанционния съд било посочило, че заболяването на В. към момента-хронична венозна недостатъчност било непосредствено свързано с травмата от ПТП и било в последен шести стадий, което влошавало качеството на живот и водело до инвалидизация. Заболяването водело до рани, които в момента на прегледа били активни. Същото имало шест стадия, които преминавали един след друг със съответната клиника, като Н. Н. В. бил преминал през всички и към момента бил в последен стадий с незарастваща активна рана. Установено било от вещото лице, че В. постоянно бил лекуван и консултиран, но въпреки, лечението, което било проведено, тази недостатъчност се била развила. От показанията на разпитаните от първата инстанция свидетели Г. Н. В., съпруга на В., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирано от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приемал, за установено че след приключване на първото дело, кракът на В. бил започнал да става все по-зле, посещавали били различни специалисти, които го лекували и са му казвали различни неща, включително и че била възможна ампутация. Постоянно се оплакнал от болки в крака, не можел да стъпва на него, не можел да спи, бил изнервен и избухлив. Също така не можел да върви сам, а се придвижвал само с помощта на патерици. Съобразно разрешението, дадено в т.10 на ППВС № 4/30.10.1975 година ако здравословното състояние на пострадалия бъдело влошено в сравнение със състоянието, при което било присъдено обезщетението, нему се дължало ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намирало в причинна връзка с увреждането, а не се дължало на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определяло по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублирало с вече присъденото за първоначалното страдание. С оглед на установеното по делото, съставът на въззивния съд намирал, че след влизане в сила на постановяване на решение № 3513/15.05.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 23-ти състав, постановено по гр.дело № 3480/2019 година състоянието на В. се било влошило. Към момента били установени късни последици от получената травма при пътния инцидент-хронична периферна венозна инсуфициенция-постфлебитен синдром и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници, които били в причинно-следствена връзка с първоначално получените от В. увреждания-счупване на костите на лява подбедрица. Установената към момента венозна съдова патология била свързана с болка, тежест, парене, сърбеж, мускулни крампи, оток, варикозни вени, кожни промени, наличие на активни незарастващи рани. Предвид на това въззивният съд намирал, че по делото било доказано настъпването на влошаване на състоянието на В., непредвидено от съда, присъдил обезщетението за неимуществени вреди и необхванато от определения тогава размер на същото. Поради това предявеният иск бил доказан. При определяне по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди от установения по делото ексцес, въззивният съд отчитал характера и тежестта на новите уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определял сумата от 50 0000.00 лева, като паричен еквивалент на новите болки и страдания, понесени от В., в резултат на влошаването на състоянието му. За да определи този размер въззивният съд изхождал на първо място от обстоятелството, че се касаело за необратимо заболяване в неговия последен шести стадий-с незарастваща активна рана. Това състояние влошавало качеството на живот, налагало постоянни превръзки, медикаменти и определен режим, затруднявало придвижването, водело до негативна промяна в начина на живот. Въззивният съд съобразявал и възрастта на пострадалия, който към момента бил на 55 години, възраст, която предполагала сила, активност и жизненост. С оглед това, съставът на Апелативен съд Варна намирал, предявеният иск за доказан и основателен изцяло, поради което той следвало да бъде уважен, а обжалваното първоинстанционно решение следвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] е поискало въззивното решение на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това кое увреждане следва да се счита за ексцес, следва ли то да бъде непредвидимо и неочаквано или може да бъде предвидимо при настъпване на първоначалното увреждане?; за това при настъпил ексцес следва ли да бъде установена недвусмислено причинно-следствената връзка между настъпилото допълнително усложнение на здравето на ищеца и настъпилото преди значителен период от време пътнотранспортно произшествие? и за това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и какви са критериите за определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?. Вторият от поставените в изложението на „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси е включен в предмета на делото и обуславя правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. По отношение на него обаче не е налице някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване. Въззивното решение е съобразено с дадените в т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 година указания за това, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено, като доказателствената тежест за установяване на причинната връзка между влошаването на състоянието и увреждането е на ищеца. В този смисъл са и решение № 50 260/18.01.2023 година, постановено по гр. д. № 5152/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 164/18.07.2018 година, постановено по гр. д. № 4012/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 50 018/18.07.2023 година, постановено по т. д. № 2255/2021 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Въззивният съд е изследвал наличието на причинната връзка между приетите за установени от него като нови вреди и увреждането, като е достигнал до извода на съществуването на такава. Определеното обезщетение е само за онези вреди, за които е прието съществуването на причинна връзка с увреждането, а не обратното. Третият от поставените в изложението по чл. 294, ал. 3, т. 1 от ГПК на „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] въпроси е включен в предмета на делото, но не обуславя допускането на решението на Апелативен съд Варна до касационно обжалване. По отношение на този въпрос е на налице формирана практика на ВКС, намерила израз в решение № 141/30.11.2017 година, постановено по гр. д № 60 360/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 230/12.04.2024 година, постановено по гр. д. № 81/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 183/21.03.2024 година, постановено по гр. д. № 1701/2023 година, решение № 221/04.04.2024 година, постановено по гр. д. № 1564/2023 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 64/29.04.2024 година, постановено по т. д. № 2520/2022 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50 105/12.01.2024 година, постановено по т. д. № 1723/2022 година, решение № 50 111/01.02.2024 година, постановено по т. д. № 1036/2022 година, решение № 28/27.02.2024 година, постановено по т. д. № 2250/2022 година, решение № 50 097/12.03.2024 година, постановено по т. д. № 694/2022 година и решение № 50 096/28.03.2024 година, постановено по т. д. № 1086/2022 година, петте по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. С тях е прието, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните с ППВС № 4/23.12.1968 година общи критерии, като например: характерът на увреждането, начинът и ситуацията на извършването му, получените осакатявания и загрозявания, претърпените морални страдания-при телесните увреждания, а в хипотезата на причинена смърт-възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано и от икономическата конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за минимална и средна работна заплата, нивото на инфлация и други, са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Изследването на общите критерии и специфичните за конкретния спор факти е гаранция, че чрез определеното от съда обезщетение ще се постигне целта на чл. 52 от ЗЗД-справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. За надлежно обосноваване на размера на обезщетението е необходимо съдът да извърши цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на законоустановения принцип за справедливост, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Така установената практика е съобразена от състава на Апелативен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, поради което не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване по така посочения по-горе въпрос. Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] въпроси е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивният съд при постановяване на обжалваното увреждане. Така както е формулиран същият се състои от два въпроса, като отговорът на втората част, а именно „следва ли то (увреждането) да бъде непредотвратимо и неочаквано или може да бъде предотвратимо при настъпване на първоначалното увреждане“ ще се съдържа и в отговора на първата част, за това „кое увреждане следва да се счита за ексцес“, доколкото се касае до един от елементите на ексцеса. Поради това са налице предпоставките за уточняване на този въпрос по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, в смисъл за това кои са елементите на фактическия състав, при който за увредения възниква вземане срещу делинквента за обезщетение за вреди от ексцес при непозволено увреждане. Така конкретизирания въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на състава на Апелативен съд Варна при постановяване на обжалваното въззивно решение. Същият се решава противоречиво от съдилищата, поради което са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване по него. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 21/16.01.2023 година на Апелативен съд Варна, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 453/2022 година по подадената против него от „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място], касационна жалба с вх. № 1322/20.02.2023 година и такова трябва да се допусне. На „ЗАД Даллбогг живот и здраве“ АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение