Определение № 747 от 13.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г.
ВКСII търговско отделение13.08.2012 г.докладчик Лидия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], срещу определение № 190 от 09.02.2011 г. по ч. гр. дело № 1 555/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], чрез процесуалните й представители юрк. Мария Г. и юрк. И. Церовски, срещу определение № 190 от 09.02.2011 г. по ч. гр. дело № 1 555/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е определен като компетентен да се произнесе по исковата молба на „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. Софийски районен съд, на който делото е изпратено по компетентност. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по частната жалба - „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. [населено място] не е ангажирал становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения: Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение Софийски апелативен съд на основание чл. 122 ГПК е определил като компетентен да се произнесе по исковата молба на „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], Софийски районен съд, на който делото е изпратено по компетентност. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на САС е постановено по спор за подсъдност между СРС и СГС и същото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената норма оправомощава апелативния съд да разреши спор за подсъдност, но в нея не е предвидена възможност постановения от него акт да бъде обжалван пред по-горна инстанция. ВКС се произнася единствено и само по спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, но не осъществява инстанционен контрол на определенията по чл. 122 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение