Определение № 4057 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4534/2023 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. В. Л. и М. Д. Л., срещу решение № 279/17.05.2023 г. по в. гр. д. № 225/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 906924/21.11.2022 г. по гр. д. № 444/2020 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. В. Л. и М. Д. Л. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците Р. К. И. и Н. Д. И. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху следните имоти: гараж, изграден в източната страна на УПИ [№] от кв. 6 откъм регулационната линия с УПИ [№], с квадратура на гаража 18 кв. м., по плана на [населено място] поле, както и 1/2 ид. ч. от УПИ [№] от кв. 6, като премахнат за своя сметка дървен навес, изграден върху покривната плоча на собствения на ищците гараж, стоманобетонно стълбище, изпълнено от нивото на терена (дворното място) и във височина до нивото на покривната плоча на гаража и ситуирано пред гаража, и бетонен цветарник, разположен между изградените в поземления имот 2 броя гаражи и [улица].

По делото е установено, че ищците - съпрузите Л. и М. Л., са собственици на западната къща - близнак от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с мазе и таван, на гараж от 18 кв. м., изграден откъм източната регулационна линия на парцела, означен на скицата на вещото лице с № 3, и навес от 16 кв. м., както и на 1/2 ид. ч. от дворното място.

Ответниците - съпрузите Р. и Н. И., са собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място, на източния близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и на второстепенна масивна сграда с начин на ползване „лятна кухня“ от 28 кв. м. Не е спорно, че ответниците притежават и гараж, който е съседен на гаража на ищците - залепен до западната му страна, означен на скицата на вещото лице с № 2.

Не е спорно обстоятелство, че в съсобственото дворно място са изградени стълбище, дървен навес - изграден върху гаража, собственост на ищците, и цветарник. Цветарникът, означен на скицата с № 4, е изпълнен от четири стени от бетон и насипана земя, разположен е в югоизточната част на имота, до източната регулационна линия на парцела, и започва от входа откъм [улица]за източния дял. Непосредствено след него, също до източната регулационна линия, в посока север, започва стълбище, което е еднораменно стоманобетоново, с 12 бр. стъпала, означено на скицата на вещото лице с № 5, с широчина 0,84 м. и дължина 4,60 м., като с него се преодолява височина 2,35 м. от дворното място до покрива на гараж № 3 и служи за подход на ответниците както към втория етаж от дела им в жилищната сграда и пристройката към нея, така и към дела им в незастроената част (източния дял). Дървеният навес е изграден над гараж № 3 на ищците, с масивна стена от изток с височина 1,80 м, стена от запад - съществуваща стена на сградата над гараж № 2, и покрив от дървена конструкция, обшивка от OSB с покритие от воалит.

Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали спорните стълбище, навес и цветарник са незаконно строителство, няма пряко отношение към иска по чл. 109 ЗС. Незаконното строителство само по себе си не означава, че ищецът е възпрепятстван да ползва общото дворно място, а следва ищецът пряко и главно да установи пречене на ползването на собствената вещ според предназначението й, а не изобщо. Съдът е посочил, че преченето е фактически въпрос с оглед на конкретно твърдяното от ищеца неоснователно въздействие, както и съобразно установеното от събраните по делото доказателства.

В случая със събраните гласни и писмени доказателства и данните от техническата експертиза не се установява твърдяното от ищците пречене да упражняват правото си на собственост спрямо собствения им гараж, съобразно предназначението му - да се паркира автомобил. Вещото лице е посочило, а и от страните не се оспорва, че изграденото стълбище, което в основата си започва от цветарника и завършва на нивото на покрива на гаража на ищците, не пречи на възможността в гаража да се паркира автомобил, като такова паркиране /гариране/ на автомобил е възможно при повишено внимание, т. е. не директно, а при направата на няколко маневри. Въззивният съд е посочил, че по принцип и житейски действията по паркиране на автомобил изискват повишено внимание. В случая обаче страните не оспорват, че предвиденото по проект стълбище, което е следвало и е било изградено по източната фасада на жилищната сграда - близнак, е премахнато, и след извършване на разрешеното пристрояване е изградено ново стълбище - процесното, което е по страничната източна регулационна линия със съседния имот, в който също има изградено такова стълбище, до процесното. Спорното стълбище е единственият възможен подход (достъп) на ответниците до пристройката и до втория етаж на жилищната сграда, ползвани от тях.

Въззивният съд е посочил, че при това положение се получава колизия на права - правото на ищците, като собственици на гараж, обозначен под № 3 на скиците на вещото лице и чиято източна част граничи с източната регулационна линия на имота, да паркират директно коли в гаража, с правото на ответниците да ползват процесното стълбище, което е единственият им достъп до втория етаж на жилищната сграда. Съдът е посочил, че във всички случаи въздействието по смисъла на чл. 109 ЗС върху чужда вещ следва да е такова, че същото да е неоснователно, т. е. да не са налице нито правни, нито фактически обстоятелства, които да го оправдават, като преченето следва да е такова, че пречките, които се създават за чужд имот, да са по-големи от обикновените.

В случая изградените стълби не пречат изцяло на възможността на ищците да ползват гаража по предназначение за паркиране и гариране на коли, като такова е възможно при повишено внимание и при извършване на няколко, а не на една маневри. От друга страна защитата по чл. 109 ЗС в случая следва да държи сметка на своеобразния баланс на интересите и на двете страни. При липса на друг подход и респ. стълбище за достъп на ответниците до пристройката и втория жилищен етаж от източната част на сградата - близнак и при липса на такова (разрушаването му) на предвиденото стълбище по одобрените проекти към източната фасада на къщата, в случая не следва да се приеме, че изграденото стълбище и ползването му от ответниците за достъп до втория жилищен етаж и пристройката към него са от такова естество, че да пречат неоснователно на ищците да ползват гаража си по предназначение и което пречене да създава неудобства по-големи от обикновените.

Въззивният съд е приел за неустановено и преченето под твърдяната от ищците форма - загрозяване на фасадата на сградата, тъй като процесните стълби не са изградени до сградата. Не е налице и загрозяване на фасадата на гаража, тъй като стълбите са изградени по дължината на източната регулационна граница на имота. Не е налице и пречене на ослънчаване на сградата и по-специално на жилищната част, ползвана от ищците, които не оспорват, че ползват западната половина на къщата- близнак, а стълбището е изградено в източната половина, в която се намира източната част на къщата-близнак, ползвана от ответниците.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на цветарника аргументите, че ситуирането му не пречи фактически на ползването от ищците на гаража им, са идентични с тези във връзка със стълбището. Цветарникът е изграден в предната част на имота по страничната източна регулационна линия, за спиране възможността в имота да се свлича земна маса от съседния имот поради наличието на денивелация между тях. Именно поради изграждането на цветарника в близост до уличната регулация, а не непосредствено пред гаража, ползван от ищците, не е налице пречене по смисъла на чл. 109 ЗС последните да ползват гаража си по предназначение и да паркират коли в него.

Въззивният съд е приел, че по отношение на дървения навес също не е установено така, както е изграден върху покрива на ползвания от ищците гараж, да пречи на възможността последният да се ползва по предназначение, а именно - да се паркират автомобили. Според вещото лице натоварването от навеса върху плочата на гаража е минимално и не създава опасност от конструктивно или друго естество върху вещта, както и не се пречи по ползването й именно по предназначението й, което единствено е основанието за негаторна защита.

В заключение въззивният съд е приел за правилен, съответстващ на събраните доказателства, изводът на първоинстанционния съд, че в случая стълбището, цветарникът и навесът не пречат на ищците да ползват поземления имот и гаража си по предназначението им, като действията на ответниците по поддържането на тези вещи и съоръжения не е без основание и не създават пречки по-големи от обикновените. Ищците не са твърдели в исковата молба, че преди това е имало разпределение на ползването на имота и на сградите и допълващото застрояване в него, което впоследствие да е било променено, за да се търси негаторна защита. Установено е също така, че по отношение на установеното строителство не е налице основание да се образуват административни преписки по ЗУТ за премахването им, като навесът е отразен в нанесените от главния архитект поправки от 1980 г. и е изграден с минимални отклонения, стълбището е за обслужване второто ниво на жилищната сграда, а цветарникът представлява парков елемент по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ и не представлява незаконно строителство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

От ответниците по касация - ответници по делото, е получен писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат на първо място, че въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно, тъй като въззивната инстанция е формирала необосновани и очевидно неправилни изводи, които се извличат от съдържанието на мотивите, ведно с произнесената воля на съда с диспозитива на съдебния акт.

На следващо място касаторите поставят въпросите:

1. Смутено ли е правото на ищците да ползват собствения си гараж по предназначение, ако „в случая изградените стълби не пречат изцяло на възможността на гаража на ищците да се ползва“;

2. Смутено ли е правото на ищците по смисъла на чл. 109 ЗС, ако гариране на автомобила е възможно, но при повишено внимание и при извършване не на една, а на няколко маневри;

3. При липса на друг подход и съответно стълбище за достъп на ответниците до пристройката и втория етаж от къщата, следва ли да се приеме, че изграденото стълбище и ползването му от ответниците е от такова естество, че да пречат неоснователно на ищците да ползват гаража си по предназначение и което пречене да създава неудобства по-големи от обикновените;

4. При преценка в конкретния казус дали поддържаното фактическо състояние пречи на ищците, следва ли да се държи сметка за интереса на ответната страна, срещу която е насочен искът за защита;

5. В случая защитата по чл. 109 ЗС следва ли да държи сметка за своеобразния баланс на интересите и на двете страни;

6. Длъжни ли са ищците да търпят това създадено от ответниците фактическо ползване, при положение, че самите ответници са се лишили от възможността за достъп до жилищната сграда чрез премахване на първоначално изграденото и предвидено по проекти външно стълбище.

Касаторите поддържат, че по поставените въпроси са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Позовават се на противоречие на въззивното решение с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и със следните решения на ВКС: решение № 11/02.03.2021 г. по гр. д. № 1796/2020 г. на I-во г. о., решение № 57/26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г. на II-ро г. о., решение № 42/08.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на I-во г. о., и решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на II-ро г. о. По въпроси №№ 4, 5 и 6 считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС във фазата по селекция на касационните жалби Върховният касационен съд се произнася дали са налице въведените от законодателя общо и допълнителни основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за конкретното дело. Задължение на касатора е да посочи както разрешения правен въпрос - материалноправен или процесуалноправен, като общо основание за допускане на касационното обжалване, така също и допълнителните основания за това.

В случая не е налице първото поддържано от касаторите допълнително основание - това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което се констатира при прегледа на посочената и представена от тях съдебна практика.

На първо място касаторите се позовават на решение № 11/02.03.2021 г. по гр. д. № 1796/2020 г. на ВКС, I-во г. о., от което е видно, че исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС са били отхвърлени от въззивния съд по съображение, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост преди предявяването им. С решението по чл. 290 ГПК това съображение е прието за неправилно, като е посочено, че защитата на правото на собственост „може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва (поддържа) от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта /имота/ според неговото предназначение. И тук както законът, така и съдебната практика не поставят изискване ответникът да противопоставя свои самостоятелни права върху вещта“. Разглежданата по настоящото дело хипотеза е различна - съображението на въззивния съд за отхвърляне на негаторния иск не е свързано с наличие или липса на противопоставими от ответниците права, а с липсата на пречки ищците (сега касатори) да ползват поземления имот и собствения си гараж по предназначението им, като действията на ответниците по поддържането на вещите и съоръженията, предмет на исковата защита, не са без основание и не създават пречки по-големи от обикновените. Този мотив е съответствие с посочената съдебна практика.

Въззивното решение не противоречи и на решение № 57/26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г. на ВКС, II-ро г. о. Според него „за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ). Преценката за това кои доказани факти по делото съставляват неоснователно действие по см. на закона и тяхното въздействие е ли по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му, следва да е конкретна по всяко дело. Преценката на решаващия съд следва да обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение (или на поддържаното такова състояние)“. В случая въззивният съд е извършил изискуемата от закона и съдебната практика преценка на доказаните по делото факти относно естеството на твърдяното от ищците въздействие върху правото им на собственост, в рамките на твърденията по исковата молба, а именно, че стълбището, което по своето местоположение е в отклонение от строителните правила и норми и ситуирано не там, където е предвидено по архитектурен проект (непосредствено до жилищната сграда), пречи на ищците да ползват собствения си гараж по предназначение, загрозява фасадата на гаража и на жилищната сграда, пречи на ослънчаването на сградата и на дворното място, както и на свободното и безпрепятствено ползване на незастроената част от мястото пред къщата; че ситуирането на дървения навес върху собствения им гараж, в отклонение от строителните правила и норми, и ползването му пречи на допустимото натоварване и носимоспособност на покривната плоча (покрива) на гаража; че цветарникът пречи на пълноценното ползване на частта от дворното място между [улица]и жилищната сграда, както и че възпрепятства достъпа на моторни превозни средства до собствения на ищците гараж и неговото ползване по предназначение. Съдът е приел, че по своето естество така установеното въздействие не създава за ищците пречки за упражняването на правото им на собственост по-големи от обикновените. А както е посочено в решение № 57/26.02.2021 г. по гр. д. № 4517/2019 г. на II-ро г. о., за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, следва да е налице ясен извод, че с извършеното от ответника нарушение или с поддържаното от него състояние се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем - обстоятелства, които по настоящото дело не са установени.

Видно от решение № 42/08.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, I-во г. о., касационното обжалване е допуснато по въпроса: какво е съотношението между правото на собственика (съсобственика) на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл. 109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия (съсобствения) имот на основание чл. 63 и чл. 64 ЗС. Такъв въпрос не е част от предмета на настоящото дело, поради което и не е налице основание за преценка дали има противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В решение № 2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., като е посочено, че п реценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело, е прието, че във всеки конкретен случай последиците от неспазването на конкретно предписание на техническите общински органи за техническо изпълнение на даден инвестиционен проект следва да бъдат установени, за да се направи и преценката дали е налице ограничаване на упражняването на правото на собственика в пълен обем. В обжалваното решение такава конкретна преценка е извършена, като с оглед естеството на извършеното въздействие, при което ползването по предназначение на собствения на ищците гараж - за паркиране и гариране на коли, е възможно, макар и с повече от една маневри, изводът на въззивния съд, че в случая пречките не са по-големи от обикновените, е в съответствие с посочената съдебна практика. А след като в резултат на извършената конкретна преценка е установено, че не се пречи „на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение“, то не се установява противоречие на въззивното решение и с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

В обобщение следва да се заключи, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторите поддържат по въпроси №№ 4, 5 и 6.

В решение № 42/08.06.2020 г. по гр. д. № 3841/2019 г. на ВКС, I-во г. о., на което самите касатори се позовават, при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване (какво е съотношението между правото на собственика /съсобственика/ на земята да иска събаряне на построена в нея сграда по реда на чл. 109 ЗС и правото на собственика на сградата да я държи в чуждия /съсобствения/ имот на основание чл. 63 и чл. 64 ЗС), съставът на ВКС е изходил от това дали е нарушен балансът между правата на собственика на земята и на суперфициарния собственик като пречене по смисъла на чл. 109 ЗС и предпоставка за уважаване на негаторния иск. От същото разбиране е изходил и въззивният съд в обжалваното решение, като е посочил, че защитата по чл. 109 ЗС следва да държи сметка за своеобразния баланс на интересите и на двете страни (въпроси №№ 4 и 5). Наличието на формирана практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, изключва възможността по поставените въпроси да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице, тъй като посочената практика на ВКС не се нуждае от уточняване и промяна по повод конкретното дело - несъгласието на касаторите с крайния решаващ извод на съда по съществото на спора не е предмет на проверка в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Ето защо по въпроси №№ 4 и 5 касационно обжалване не може да бъде допуснато. Що се отнася до въпрос № 6, дори и при допуснато касационно обжалване по този въпрос, няма как да бъде осъществен инстанционен контрол за правилност на обжалваното решение, тъй като в касационната жалба не са наведени касационни доводи за това дали при преценката за наличие на пречки по-големи от обикновените, е било съобразено установеното по делото премахване на предвиденото по архитектурния проект и първоначално изградено по източната фасада на жилищната сграда стълбище, което е осигурявало достъп до втория жилищен етаж и пристройката на ответниците (аргумент от чл. 290, ал. 2 ГПК, според която Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания).

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, което се предпоставя от такъв порок на въззивното решение, който е установим пряко и единствено от съдържанието на мотивите към него. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост.

При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация - ответници по иска, следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 200 лева по договор за правна защита и съдействие сер. АВ, № [ЕГН].

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.