Определение № 135 от 12.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сигма ремонт“ ЕООД, чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. Х., срещу решение № 3633 от 06.12.2022 год. по въззивно гр. д. № 11920/2021 год. на Софийския градски съд. С него, като се потвърждава постановеното от Софийския районен съд решение от 19.04.2021 год. по гр. д. № 53346/ 2017 год., е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответника „Софийски имоти“ ЕАД да предаде владението върху недвижим имот, представляващ УПИ І, отреден за атракционно увеселителен център, кв. 1 по плана на гр. София, м. „ГГЦ - зона Б-5-4“, одобрен със заповед № РД-09-50-17/26.01.2001 год., по графични данни 21 456 кв. м., а по акт за собственост 19 650 кв. м., намиращ се в гр. София, район „Възраждане“, ж. к. "Зона Б-5", ул. „Партений Нишавски“ № 13, при граници: ул. „Партений Нишавски“, ул. „Българска морава“, улица и улица, който имот е заснет и обособен в проектен пл. № 63, нанесен в кад. лист № 356, и който имот представлява част от ПИ с ид. № 68134.305.79 по действащата КККР така както е отразен графично на комбинирана скица на л. 1253 от първоинстанционното дело с кафяви линии по буквени точки: Д-К-сграда 20-буква Е-Ж-З-А-Б-В-Г-Д, от заключение по приетата съдебно- техническа експертиза с вх. № 5092462/13.07.2020 год., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Съгласно мотивите към обжалваното решение, за уважаване на предявения владелчески иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно главно доказване осъществяването на непрекъснато, спокойно и явно владение, продължило повече от 6 месеца, както и че не са изтекли повече от 6 месеца от нарушението /в случая изгубване на владението/ към датата на предявяване на иска. Посочено е, че претенцията се основава на представени по делото договор за възмездно ползване от 16.10.2015 год., договор за пренаемане на недвижим имот от 05.04.2016 год., договор за охрана от 28.09.2015 год., както и показанията на свидетелите Р. И., А. Б. и Ю. Г.. При обсъждането им съдебният състав е отчел, че цитираните частни документи са своевременно оспорени от ответника и доколкото не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, същите са ценени съобразно правилата на чл. 153 и сл. ГПК. В тази връзка, за преценката относно годността на представения договор за наем от 05.04.2016 год. да установи действителното осъществяване на владение, са изследвани данните относно търговската дейност на ищеца. Установено е, че по смисъла на договор от 16.10.2015 год. „Сигма Ремонт“ ЕООД предоставя за временно и възмездно ползване на трето за производството лице – „Силкопи“ ЕООД, недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София ж. к. "Зона Б-5". При този предмет, на първо място, съдебният състав е подчертал, че липсата на посочване на точно местонахождение, административен адрес, площ и граници препятства възможността да се определи конкретният недвижим имот, за който е сключен договорът и съответно за който се поддържа да е упражнявано владение. От друга страна е извършена констатацията, че след 2005-2006 год. няма данни „Сигма Ремонт“ ЕООД да е осъществявало търговска дейност – дружеството не е представяло годишни данъчни декларации, а относно сключването и изпълнението на договора за наем не са извършвани счетоводни записвания нито в счетоводството на ищеца, нито в това на наемателя „Силкопи“ ЕООД. Съобразявайки показанията на ищцовите свидетели по реда на чл. 172 ГПК, въззивният съд отчита, че същите не кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства, както и се опровергават от показанията на допуснатите на ответника свидетели. След анализ е достигнат изводът за това, че охраната на имота, възложена от наемателя „Силкопи“ ЕООД съответно на „Боду“ ООД /по силата на договор от 01.12.2015 год./ и на „СОТ-сигнално охранителна техника“ ЕООД /по силата на анекс от 1.12.2015 год. към договор от 28.09.2015 год./, е свързана с охрана на намиращите се в имота сгради на ищеца, за които се установява, че са били премахнати в периода 2010 – 2016 год. Както е видно от дадените заключения на вещите лица, сградите са били самосрутващи се и тяхното събаряне е било организирано по предписание на съответните компетентни органи. Наличието на техника на пренаемателя „Аника 06“ ЕООД в процесния имот съдът приема, че е било свързано именно с възложеното на същия почистване на имота от строителни отпадъци, без да се установява по някакъв начин да е упражнявана фактическа власт върху самия поземлен имот от името на ищеца, който от своя страна да свои същия. За липсата на владение свидетелствали и данните за това, че достъпът на служителите на ответника не е бил препятстван от охранителите по сключените договори със „Силкопи“ ЕООД. Според мотивите към обжалваното решение, допуснатите на ответника свидетели дават непротиворечиви показания относно организирането на охрана на целия имот и извършването на ежемесечен обход на терена. Техните показания изцяло кореспондират с представения по делото договор за охрана от 29.06.2016 год., който се отнася за целия имот, както и ангажираните договори за наем от 07.01.2010 год. за реална част от имота – атракционно увеселителен център; договор за наем от 14.05.2012 год. за терен с площ от 3 595 кв. м. Договорите са надлежно осчетоводени от ответника, за тях са издавани фактури и са извършвани плащания, в който смисъл е и даденото експертно заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. На база изложените съображения въззивният съд приел за обоснован изводът на районния съд, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи по делото предпоставките за уважаване на иска по чл. 75 ЗС. В жалбата си „Сигма ремонт“ ЕООД застъпва становище за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на чл. 75 ЗС и чл. 12 ГПК – доводи за наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с извода за липса на владение, мотивиран с неосъществяването на търговска дейност от страна на ищеца и неосчетоводяването на договора за възмездно ползване на имота от 2015 год. В същата връзка намира решението за постановено в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ по въпроса: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора? “. Оплакванията са за избирателен подход към доказателствата, изразяващ се в необсъждане показанията на свидетелите Р. И., А. Б. и Ю. Г., приетите по делото съдебно-технически експертизи и представените от ответника писмени доказателства – договор за пренаемане на недвижим имот от 05.04.2016 год., договори за охрана от 28.09.2015 год. и 01.12.2015 год., трудов договор за охрана със служител от 19.10.2015 год., договор от 01.07.2011 год. за разчистване на неопасни битови отпадъци от имота и множество протоколи от разрушаване на сградите. Ответникът „Софийски имоти“ ЕАД, чрез адв. Ст. и М. К., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за необоснованост на поддържаните основния за допускане на касационно обжалване. По същество намира жалбата за неоснователна като изтъква, че това е поредното производство от серията дела между страните по отношение спорния имот, посредством което ищецът се опитва да си присвои процесния общински имот, предназначен за изграждане на парк. Твърди, че след установяването със сила на присъдено нещо, че „Сигма ремонт“ ЕООД не е собственик на имота, дружеството съставя различни документи във връзка с фиктивното му ползване, целящи да бъдат използвани в бъдещи съдебни производства. Акцентира още на факта, че капиталът на ищеца е притежание на регистрирани дружества в Република Сейшели, както и на данните за свързаност между дружеството и неговите съконтрагенти по представените договори. Претендира разноски. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като редовна и подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Изложените към нея оплаквания не обосновават допускането ѝ до касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд е пресъздал в мотивите си дадените от свидетелите показания, анализирал е предмета и съдържанието на представените писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица. Фактическите му констатации са обосновани с конкретни мотиви за това кои от доказателствата кредитира и кои не, като са посочени и конкретните съображения, обосновали тази преценка. Обстоятелствата, че дружеството – ищец не е осъществявало търговска дейност след 2006 год., както и че не са извършвани осчетоводявания на сключения договор, с което същото е отдало за възмездно ползване имота на „Силкопи“ ЕООД през 2015 год., са послужили единствено като косвена индиция относно фиктивността на тази сделка. Отрицателният извод по отношение твърдяното владение е подкрепен още от възприетите като значително по-достоверните данни за осъществяване на фактическа власт по отношение поземления имот от страна на ответника – негов собственик. В тази връзка са цитирани: договор за наем от 27.01.2010 год., по силата на който „Софийски имоти“ ЕАД предоставя на „Стефи Строй-91“ ООД за временно и възмездно ползване недвижим имот /надлежно индивидуализиран/ – терен с площ 3 676 кв. м., представляващ реална част от кв. 1, за атракционно увеселителен център, целият с площ от 21 456 кв. м. по плана на в. „Зона Б-5-4“, район „Възраждане“, находящ се на ул. „Партений Нишавски“ и ул. „Българска морава“, гр. София, срещу заплащане на месечен наем от 6 130 лв., със срок 3 години; споразумение от 26.12.2010 год. между ответника и Г. Ж. Д. за разполагане на фургон за продажба на закуски и обслужваща преместваемия обект част от терена с площ от 80 кв. м.; договор за наем от 14.05.2012 год. с „Бренд 2012“ ЕООД за терен с площ от 3 595 кв. м., част от кв. 1, по плана на м. „Зона Б-5-4“, находящ се на ъгъла на ул. „Партений Нишавски“ и ул. „Българска морава“, гр. София и срок 3 години; констативен протокол, съставен от нотариус Д. Д. на 15.04.2016 год., съгласно който процесният имот е ограден с мрежа, поставена на метални колове – представлява дворно място, част от което е обособено като паркинг; договор за охрана от 29.06.2016 год., по смисъла на който „Софийски имоти“ ЕАД е възложило на „Боду“ ООД да осигури денонощен пропускателен режим и охрана на ПИ с граници: от запад – ул. „Българска морава“, от север – ул. „Партений Нишавски“, от изток – проектирана улица о. т. 139 - о. т. 29 и от юг – проектирана улица о. т. 29-320-31-32-33-21В, с площ 21 456 кв. м. За всички тези сделки е установено, че са надлежно осчетоводени от ответника, във връзка с тях са издавани фактури и са извършвани плащания. Към тези съображения са добавени като аргумент и данните за това, че служители на ответника безпрепятствено са влизали в имота, заедно със служители на общината, „Софийска вода“ и „ЧЕЗ“, като са осъществявали действия по разрушаване на съществуващите сгради и заграждения, както и са разчиствали терена, преустановявали са електричеството – показания в този смисъл дават включително и доведените от самия ищец свидетели. При така изложените мотиви в обжалваното решение тезата за неговата очевидна неправилност не може да бъде споделена. Изведените правни изводи не разкриват явна необоснованост, нито нарушение на основополагащите принципи относно доказването в гражданския процес. Точно обратното - същите са разбираеми, логически последователни и отразяват решаващата воля на съдебния състав на база вътрешното му убеждение относно доказаните по делото правнорелевантни факти и обстоятелства. Несъгласието на касатора с тях, само по себе си, не може да мотивира извод за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Няма противоречие с възприетото в т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, тъй като е удовлетворено изискването при въззивното производство съдът да направи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, след самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Обсъдени са всички доказателства по делото и изложените мотиви отразяват преценката на решаващия съдебен състав относно тяхната достоверност, съответно фактическите положения, които следва да бъдат приети за установени. С оглед на това, наведените от касатора съображения следва да бъдат оценени като доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чиято проверка за обоснованост не е предмет на настоящото производство по предварителна селекция на касационните жалби. Изложените аргументи обосновават извод за отсъствие на предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. При този изход поисканите от ответника по касационната жалба разноски следва да бъдат присъдени в претендирания размер от 19 200 лв. с включен ДДС, съгласно представени договор за правна защита и съдействие № 2 от 17.02.2023 год., фактура, платежни нареждания и списък. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,