Определение № 50713 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 684/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от И. Н. И., чрез адвокат А. Л., срещу въззивното решение №1139/08.11.2021г. на Софийски апелативен съд по в.г.д.№1535/2021г. В жалбата са изложени доводи за неправилност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Насрещната страна частен съдебен изпълнител Р. И. А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат К. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси имат за цел да обосноват твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, но не и по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Третото лице-помагач „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от И. Н. И. срещу частен съдебен изпълнител Р. И. А. искове за заплащане на сумите, както следва: от 51 000лв., представляваща вреди от ненавременно извършени действия по изпълнението по изпълнително дело №1027/2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и на сумата от 7 722лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.07.2017г. /денят следващ деня на причиняване на вредата/ до 02.01.2019г. Решението е постановено при участието на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответника. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че изпълнително дело №... по описа на частен съдебен изпълнител Р. А. е било образувано на 07.07.2016г., по молба на ищеца И. И. срещу „Камекс КМ“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист издаден по г.д.№34491/2015г. на Софийски районен съд за заплащане на сумите, както следва: 35 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2015г. до окончателното ѝ изплащане; 10 000лв. – мораторна лихва за периода от 22.06.2012г. до 19.06.2015г.; 190 лв. – имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 22.06-2012г. до 17.04.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2015г. до окончателното ѝ изплащане; 50лв. – мораторна лихва за периода от 22.06.2012г. до 19.06.2015г., както и разноски. Установил е, че в молбата за образуване на делото взискателят е посочил един изпълнителен способ, а именно насочване на изпълнението върху вземанията на длъжника /чл.507-чл.514 от ГПК/. В деня на подаване на молбата взискателят е заплатил и дължимата се такса за изпълнение от 66лв. с ДДС. Съдът е приел, че делото е образувано с разпореждане от 07.07.2016г., а с разпореждане от 08.07.2016г. съдебният изпълнител е изискал справки от КАТ, сектор ПП за притежаваните от длъжника моторни превозни средства и от НАП за декларираните банкови сметки на длъжника. В отговор на исканията, на 22.07.2016г. по делото е постъпила справка от НАП, в която е посочено, че единствената банкова сметка, която е активна към датата на нейното изготвяне, е открита в ТБ “Токуда Банк“. На 26.07.2016г. по делото е постъпила и справка за регистрираните на дружеството длъжник моторни превозни средства, в която е посочено, че такива няма в регионална база КАТ. Съдът установил още, че с разпореждане от 24.08.2016г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 19.09.2016г., съгласно разпореждане на частния съдебен изпълнител от 26.09.2016г. На същата дата /24.08.2016г./ са били изпратени и запорни съобщения, както следва: до ТБ „Токуда Банк“ и до шест търговски дружества – „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД; „ГБС – Имоти“ АД, „ГБС“ АД, „ГБС – Турс“ ЕАД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой холдинг“ АД. В отговор, по изпълнителното дело са постъпили писма, както следва: от ТБ „Токуда Банк“, в което било посочено, че е наложен запор на сметката на длъжника до размера посочен в запорното съобщение, но по същата вече са били наложени предходни запори по други изпълнителни листове; писма от търговските дружества, в които същите са посочили, че нямат задължения към длъжника по изпълнението „Камекс КМ“ ЕООД. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото не се установява противоправно бездействие на частния съдебен изпълнител, което да се намира в причинна връзка с невъзможността на взискателя да удовлетвори вземането си чрез насочване на принудително изпълнение върху имуществото на длъжника. Приел е, че обема на принудителното изпълнение е очертан с молбата на взискателя, въз основа на която е образувано изпълнителното производство, като в конкретния случай това е запор на вземанията на длъжника от трети лица. Посочил е, че безспорно изпращането на запорните съобщения до банката и до третите дружества е забавено с близо месец след получаване на справката от НАП, което по естеството си е противоправно бездействие, но е приел, че липсва причинна връзка между него и невъзможността взискателя да събере вземанията си, тъй като по делото е установено наличието на вече наложени предходни запори по банковата сметка на длъжника. Направил е извод, че дори при своевременно изпращане на съобщението, запорът по процесното изпълнително дело е щял да бъде последващ на вече наложените от трети лица, което също би довело до невъзможност на кредитора да се удовлетвори. Съдът е намерил за неоснователно наведеното в жалбата оплакване, че противоправното бездействие на съдебния изпълнител е довело до прехвърляне на дружествените дялове на длъжника на малоимотно лице, което е способствало за невъзможността за събиране на вземанията по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. В тази връзка е посочил, че промяната на титулярството на дружествените дялове в едно търговско дружество с ограничена отговорност не рефлектира върху неговото имущество. Последното може да бъде прехвърлено чрез разпоредителни сделки, които се сключват от дружеството в лично качество. Допълнително е изложил, че за да се ограничат разпоредителните действия на едноличния собственик на капитала, е необходимо да се наложи запор върху притежаваните от него дружествени дялове, каквото искане не е било направено от взискателя/ищец. По тези съображения въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ При наличието на възлагане на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ на ЧСИ правото да определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение, при неговото бездействие, следва ли да се ангажира неговата отговорност за неизвършено/несвоевременно извършване на изпълнително действие по отношение на настъпилия неправомерен резултат – вредите настъпили за взискателя? 2/ Каква е тази отговорност – чист деликт по чл.45 от ЗЗД или договорна такава по повод на възлагането /поръчката/? Искането е обосновано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие на решението с формираната практика, обективирана в решение №184/21.09.2011г. по г.д.№1124/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №566/17.06.2010г. по г.д.№2661/2009г. на Софийски апелативен съд и решение №50/05.05.2010г. по в.г.д.№83/2010г. на Апелативен съд Варна. Съдът намира, че поставените от касатора въпроси са неотносими, тъй като по тях липсва произнасяне в атакуваното решение. Същите са обосновани с оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение и несъгласие с изводите на съда, поради което не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и специалното основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и посочената от касатора. При постановяване на решението съдът е установил релевантните за спора обстоятелства, като е приел, че по делото е установено неправомерно бездействие на частния съдебен изпълнител изразяващо се в забавяне при налагане на запора на банковата сметка на длъжника, но същото не е довело до настъпване на твърдените вреди, тъй като не е пряка и непосредствена причина за невъзможността на взискателя да събере вземанията си по издадения му изпълнителен лист. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и на това основание, тъй като при постановяване на решението съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане И. Н. И. следва да бъде осъден да заплати на Р. И. А. сумата от 500лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,