Определение № 207 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Д. М., П. Д. М.- К. и Д. К., гражданин на САЩ, всички действащи чрез своя процесуален представител адв. Ю. О., против определение № 166 от 12.04.2016 г. по гр.д. № 477/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу решение № 353 от 17.11.2015 г. по гр.д. № 382/2015 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 282, ал.2 ГПК/ отм./. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да остави без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателите частна жалба срещу въззивното решение в частта, с която на основание чл. 282, ал.2 ГПК съдът е извършил ново временно разпределение между съделителите на ползването на недвижимия имот, предмет на делбата, съставът на ВКС е приел, че в тази част решението има характер на определение, което подлежи на двуинстанционно обжалване. Позовал се е на разрешението, дадено в т.6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, в което е прието, че тези определения не са преграждащ, имат временен и несамостоятелен характер до приключване на делбата и не формират сила на пресъдено нещо. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която въззивната инстанция се произнася по претенциите по чл. 282, ал.2 ГПК/ отм./, постановеното въззивно решение има характер на определение. То не се обхваща от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК, тъй като не прегражда развитието на производството и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата - чл. 282, ал.3 ГПК/ отм./. Тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане. В този смисъл е разрешението, дадено в т.6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика. В настоящия случай с въззивното решение е било отменено решението на Районен съд- Балчик по гр.д. № 39/2006 г. в частта по чл. 282, ал.2 ГПК / отм./, и е извършено ново разпределение на ползването на обектите в допусната до делба жилищна сграда. Следователно, въпросът кой от съделителите кой обект ще ползва до окончателното извършване на делбата, е разгледан от две инстанции и с постановяване на въззивното решение процесуалният ред за контрол на определението по чл. 282, ал.2 ГПК/ отм./ е изчерпан. Дори да се приеме, че въззивният съд неправилно е указал, че това определение подлежи на обжалване пред ВКС, това не може да обоснове извод за допустимост на касационната жалба, тъй като правото на обжалване произтича от закона, а не от указанията на съда. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът