Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г.

Решение № 857 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1378 от 06.10.2009 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 148 от 23.04.2009 г. по гр. д. № 204/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Е. Г. Е. от [населено място] против [фирма], Т. поделение [населено място] за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-09-96 от 15.04.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 193 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ, а именно: следва ли обясненията на работника да бъдат приети в рамките на провеждащо се дисциплинарно производство; необходимо ли е в заповедта за уволнение да бъде посочена датата на всяко от констатираните нарушения и в какво се състоят те от обективна и субективна страна, които въпроси се явяват и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието, че обясненията на уволнената служителка са дадени относно дисциплинарните нарушения, за които е наказана и са достигнали до работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, с което изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ са изпълнени. Прието е, че когато в заповедта за уволнение е посочен периода, в който са допуснати дисциплинарните нарушения и от изложеното в заповедта може да се узнае каква е конкретната причина, на която се основава уволнението, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта са изпълнени точно. В противоречие с формираното становище по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, в решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 119 от 09.02.2000 г. и решение № 130 от 21.04.1997 г. по гр. д. № 142/1997 г. е прието, че обясненията на провинилия се служител трябва да бъдат дадени пред работодателя в рамките на дисциплинарно производство по налагане на наказанието - съответно, дадените извън това производство обяснения нямат правно значение. Формираното във въззивното решение становище по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ е в противоречие с решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 700 от 10.08.1999 г. и № 148 от 17.02.2000 г., в които е прието, че непосочването на точните дати на извършване на нарушението, както и липсата на описание на нарушението с обективните и субективните му признаци съставляват нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, обуславящ извод за незаконност на уволнението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, формирано в обжалваното въззивно решение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 171 от 23.02.2010 г. на по гр. д. № 68/2009 г., I. г. о., решение № 205 от 26.03.2010 г. на по гр. д. № 267/2009 г., I. г. о.; решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г.; решение № 322 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2009 г., I. г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика и точното приложение на чл. 193 КТ, Кодексът на труда не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство; необходимо и достатъчно за изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения. Правилно е и формираното в обжалвания съдебен акт становище по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция. В същия смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Правилни са и формираните във въззивното решение изводи по приложението на чл. 195 КТ досежно изискването за посочване кога е извършено дисциплинарното нарушение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, когато нарушенията са осъществявани в рамките на определен период; когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. В решението на Великотърновски окръжен съд е прието, че ищцата Е. Г. Е. е изпълнявала по трудов договор длъжността "заместник директор финанси, Той и главен счетоводител" към [фирма], Т. поделение[населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-09-96 от 15.04.2008 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ в периода 02.07.2007 г. - 05.03.2008 г., изразяващи се в липса на контрол при изготвяне на първичните счетоводни документи; нарушения при отпускане и отчитане на служебни аванси и командировки; непровеждане на инструктаж и неосъществяване на контрол при извършването на инвентаризация. Прието е, че уволнението е извършено законно, при спазване на изискванията на чл. 193 КТ; при доказано извършване на дисциплинарните нарушения; че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, както и че наложеното наказание е съобразено тежестта на допуснатите нарушения. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. Г. Е. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 193 КТ и чл. 195 КТ, тъй като обясненията на служителката не са дадени и приети в рамките на открито дисциплинарно производство; в заповедта за уволнение не са посочени дати за отделните нарушения; не са посочени и индивидуализиращите нарушенията обективни признаци. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност приетата икономическа експертиза и длъжностна характеристика, от които се установява, че уволнената служителка не е допуснала нарушения на трудовата и финансова дисциплина, както и че наказанието е наложено за неизпълнение на задължения, които не са и вменени като трудови функции. Въведено е и оплакване за неправилно определяне на съдебните разноски и в частност възлагане в тежест на ищцата на разноски за държавни такси възнаграждение на вещо лице, които не дължат предвид характера на производството. Ответникът по касационната жалба [фирма], Т. поделение [населено място] я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на 193, ал. 1 КТ, оплакването за приемане на писмените обяснения на служителката извън "открито дисциплинарно производство" са неоснователни. Дадените от служителката писмени обяснения относно дисциплинарните нарушения, за които е наказана, са изискани и приети от работодателя преди налагане на наказанието, с което изискванията на закона са изпълнени. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповед за уволнение № РД-09-96 от 15.04.2008 г. е мотивирана съобразно изискванията на закона - посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на извършването му (периода, в който е осъществявано), както и законния текст, въз основа на който е наложено наказанието. Въззивното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил относимите към спорното право доказателства, въз основа на които е формирал извод, че извършването на дисциплинарните нарушения е доказано. Този извод се подкрепя и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в която се потвърждават фактите, че са били отпускани суми като служебен аванс, без да е отчетен предходен такъв или без да са извършвани служебни разходи (констатацията, че сумата впоследствие е възстановена е без правно значение за факта на нарушението); признавани са разходи за таксиметров превоз; заплащани са командировъчни средства за извършване на синдикална дейност; непрецизно са били попълвани първични счетоводни документи - нарушения, сочещи за неизпълнение на основни трудови функции за длъжността "заместник директор финанси, Той и главен счетоводител", свързани с контрол на цялостната финансово счетоводна отчетност на предприятието работодател. Касационното оплакване за неправилно определяне на съдебните разноски е основателно. В нарушение на чл. 359 КТ, съгласно който текст за работниците и служителите производството по трудови дела е безплатно (не се дължат предвидените в чл. 71 ГПК и чл. 76 ГПК такси и разноски по делата) съдът е възложил в тежест на ищцата направените от работодателя разноски за държавни такси и възнаграждения за вещи лица общо в размер на 340, 40 лева. По силата на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК ищцата дължи на ответника работодател направените съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 200 лева до приключване на въззивното производство, в която част решението следва да бъде оставено в сила, както и сумата 200 лева, съставляващи съдебни разноски за касационното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение