Определение № 2706 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 661/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Ф., подадена чрез адв. А., против решение № 1011 от 16.07.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 629/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено, в обжалваната пред окръжния съд част, решение № 5167/20.12.2023г. по гр.дело № 1548/2021г. на Пловдивския районен съд за разваляне, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.09.1993г., оформен с нот.акт №137, том 43, дело № 11566/1993г., с който Е. Д. М. е прехвърлила на сина си М. Т. М., починал на 24.12.2020г. - наследодател по завещание на ответницата Л. Р. Ф., самостоятелен обект с идентификатор *.*.*.*.* по КККР на [населено място], общ.*, обл.*, одобрени със Заповед № РД-16-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район *, [улица], [жилищен адрес], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ 57 кв. метра, и прилежащи части: изба № 4 с площ 3,51 кв. метра, 0,459% ид. части от общите части на сградата и е отхвърлен насрещният иск на Л. Р. Ф. против Е. М. за трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторката навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, за които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Противоречи ли на закона договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако приобретателят е с влошено здравословно състояние (91 % инвалидност), като невъзможността на приобретателя да се грижи сам за себе си и сам да се нуждае от специални грижи, води ли до невъзможен предмет на такъв договор; 2. Игнорирането на релевантни факти в решението на съда, установени по делото, какви правни последици води след себе си. Ответникът по касационната жалба Д. Т. М., конституиран, на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалата на 01.06.2024г. ищца Е. Д. М., в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. К. А., изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване следното: Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД- за разваляне на сключения на 21.09.1993г. между Е. М. и сина й М. М. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради пълно неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на приобретателя, а след неговата смърт-от страна на наследника му по завещание-ответницата Л. Ф.. От своя страна ответницата Ф. е предявила против Е. М. насрещен иск за трансформация на задължението за гледане и издръжка в парично. От фактическа и правна страна въззивният съд е приел следното: на 21.09.1993г. ищцата е прехвърлила на сина си М. М. собствеността на притежавания от нея апартамент в [населено място] на [улица], като прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху имота до края на живота си; като насрещно задължение по договора приобретателят е поел задължение да гледа и издържа майка си до края на живота й. След сключването на транслативния договор страните не са живели заедно и в общо домакинство; прехвърлителката е живяла във вилата си в [населено място], а приобретателят-в прехвърления имот в Пловдив. При сключването на договора прехвърлителката е била в работоспособна възраст на 51г. Здравословното й състояние с времето се е влошило и през 2007г. е била освидетелствана с ЕР на ТЕЛК, с което пожизнено й е определена 50 % трайно намалена работоспособност, обусловена от заболяването й полиартроза; ищцата е страдала и от артериална хипертония. На 24.12.2020г. М. М. е починал, като е оставил наследник по завещание - Л. Ф.. Съдът е обсъдил ангажираните по делото писмени и гласни доказателства за установяване на релевантните обстоятелства относно отношенията между страните и изпълнение на задълженията по договора и е установил, че М. М. от дете е бил с влошено здраве, което го препятствало да си намери работа; прехвърлителката живеела на вилата си в [населено място] дълги години, където до 2014г. през летните месеци я посещавал внук й-синът на М.. Другият син на ищцата-свидетелят Д. М., до 2014г. живеел в Канада в продължение на 24 години, но в средата на 2014г. се прибрал трайно в България, за да се грижи за майка си. Според този свидетел нито М., нито Л. полагали каквито и да било грижи за Е. М., никой не ходил в селото да й почиства, не са й купувани лекарства; пребиваването на ищцата в [населено място] й създавало големи неудобства; след 2015г. отношенията между нея и синът й М. били охладнели, като грижи за Е. полагали другият й син и бившият й съпруг-свидетелят Т. М. - те я превозвали, купували й лекарства. Според свдителката Д. А.-съседка на М. М., Е. дълго време живяла в жилището в [населено място]; след време отишла да живее на вилата; свидетелката не я е виждала от около осем години; когато се родил внукът М., Е. още живеела в жилището в Пловдив. Случвало се да засича пред входа на блока М., който й казвал, че отива да занесе провизии на майка му. При така установените факти въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от твърдяната в исковата молба облигационна връзка, като ищцата е изпълнила своето задължение да прехвърли на сина си М. М. собствеността върху притежавания от нея недвижим имот. Предвид конкретните нужди на прехвърлителката (напредналата й възраст, влошеното й здравословно състояние и заболяванията, от които е страдала) и уговореното в договора съдът е приел, че за да има точно и пълно изпълнение на задълженията, приобретателят е следвало ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, облекло, лекарства, отопление и др., както и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Според съда анализът на доказателствата по делото води до извода, че приобретателят, а след неговата смърт и наследникът му по завещание, не са изпълнявали постоянно и в пълен обем задълженията си по процесния договор за издръжка и гледане. Не е доказано по делото приобретателят лично или чрез трети лица да е полагал ежедневни грижи за прехвърлителката, да е пазарувал, осигурявал прехраната, отоплението, медикаментите, да се е грижил за домакинството й, като чисти, готви, подрежда. Установените от гласните доказателства (показанията на свидетелката Д. А.) спорадични посещения при майка му, за да й занесе провизии и оставането на ищцата да пренощува в процесния имот в [населено място] през последните години, не представлява доставяне на дължимия по договора резултат от приобретателя. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че длъжникът по този договор М. М. е бил в обективна невъзможност да го изпълнява, защото е живеел и работил другаде (в [населено място]), а и сам е страдал от тежки заболявания от най-ранна детска възраст, които са го съпътствали през целия му живот, то тези обстоятелства не го освобождават от задължението да престира дължимото по договора. Не е установено приобретателят да е предоставял на прехвърлителката и парични средства за нейната издръжка, за заплащане на консумативните разходи за ток и вода или поне за подпомагането й във финансово отношение, които се дължат от него независимо дали Е. М. разполага със свои средства. С оглед доводите на ответницата, развити във въззивната жалба съдът е посочил, че по делото не е установено в периода след 2015г. приобретателят да е предлагал изпълнение на дължимата по договора престация, която да не е приета от прехвърлителката. Приобретателят до смъртта си не е поискал и трансформация на задълженията си в парични. Предвид това е посочил, че не може да се приеме, че се е освободил от задълженията към майка си по процесния договор. Според съда по делото не е установено след смъртта на М. М. на 24.12.2020г. неговият наследник по завещание и ответник в процеса Л. Ф. да е изпълнявала поетото задължение за гледане и издръжка спрямо прехвърлителката. Обстоятелството, че по отношение на Е. М. след смъртта на сина й на 24.12.2020г. до датата на подаване на исковата молба на 28.01.2021г., а и понастоящем в хода на съдебното производство, не е била осигурявана необходимата грижа и издръжка от Ф., като задължено по договора лице, безспорно сочи на трайно неизпълнение на задълженията по договора от нейна страна. Ето защо, дори кредиторът да не е оказал съдействие за изпълнение на задълженията по договора, както се твърди във въззивната жалба (какъвто не е настоящият случай), задълженията на приобретателя, а след неговата смърт и на универсалния му правоприемник, е следвало да се трансформират в плащане на издръжка, без да се чака съдебно решение за трансформация. По изложените съображения съдът е приел, че ищцата по насрещния иск Л. Ф. е неизправен длъжник по договора-тя не е престирала нужните грижи и издръжка на прехвърлителката. Трансформирането на задължението за издръжка в парично може да се направи единствено в случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, а с оглед установеното по делото, че наследникът на приобретателя е неизправен длъжник, то предявеният от нея иск за трансформация е неоснователен. При така установеното по делото следва извода, че приобретателят не е изпълнявал задълженията си по договора, като не е издържал и гледал прехвърлителката в съответствие с конкретните й нужди, обусловени от възрастта и здравословното й състояние. След неговата смърт задължението не е било изпълнявано спрямо Е. М. и от наследника му по завещание-Л. Ф., спрямо която са преминали и задълженията по договора. Налице е съществено неизпълнение, ответницата отговаря за него и за ищцата – кредитор е възникнало потестативното право, предявено за упражняване в настоящото производство с конститутивния иск за разваляне на сключения договор. Ето защо, исковата претенция на Е. М. за разваляне на алеаторния договор съдът е намерил за основателна. При тези мотиви на въззивната инстанция, решението на ОС-Пловдив не следва да се допуска до касационен контрол. Първият формулиран въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд и няма нужното значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. Вторият въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора факти, е разрешен в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което страната се позовава. Процесният договор е за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а разгледаният иск е за развалянето му поради неизпълнение. Целта на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Обективна невъзможност да полага грижи, поради влошено здравословно състояние или липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. По отношение на втория въпрос следва да се допълни, че според разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в ТР № 1/19.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства, по отделно и в съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните; длъжен е да основе решението си върху приетите за установени от него факти и да определи правното им значение, съобразно приложимите правни норми като цялата дейност бъде отразена в мотивите. Произнасянето следва да стане в рамките на въведените доводи във въззивната жалба и отговора, на основание чл.269 от ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от своите задължения- произнесъл се е в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност. В съответствие с непротиворечивата практика след преценка на доказателствата е приел, че задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не са ограничени от постигнатото между страните съгласие) включват както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него според нуждите му и възможностите да се справя сам. Ответникът не е извършвал преки действия, свързани със задоволяване на ежедневните и обикновени потребности на ищцата, нито е предложил заместваща грижа от трето лице. Не е доказано кредиторът да не е оказвал необходимото съдействие за изпълнение на задължението, което би било обективна невъзможност за изпълнение от страна на длъжника при договор за издръжка и гледане. Предвид изложеното не е налице противоречие с разрешенията на задължителната и трайната съдебна практика, на сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Отделно от това, правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след анализ и преценка на доказателствата, не е предмет на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК. При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да плати на Д. Т. М. разноските в касационното производство в размер 1000 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 13.11.2024г. с удостоверяване, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО