Определение № 1 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1031/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от [населено място] срещу решение № 102 от 21.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 324/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 18 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 13/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. против „Аркадия“ ЕООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор от 21.04.2015 г. за покупко – продажба на недвижими имоти, изменен с анекс от 23.06.2015 г. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска. Касаторът поддържа, че въззивният съд е основал решението си на необоснованите и незаконосъобразни изводи на първоинстанционния съд за липса на проведено пълно и главно доказване за достоверната дата, на която е сключен предварителния договор. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал ангажираните в подкрепа на иска свидетелски показания, интерпретирал е погрешно показанията на свидетеля Е. С., не е обсъдил обективно и всестранно всички доказателства и е игнорирал безспорни писмени доказателства относно съществен за валидността на предварителния договор факт - плащане на уговорената в договора цена. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касация „Аркадия“ ЕООД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 25.06.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. против „Аркадия“ ЕООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, Апелативен съд – Бургас е приел, че представеният от ищеца предварителен договор с дата 21.04.2015 г. не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, тъй като е сключен от лице, което не е имало право да представлява „Аркадия“ ЕООД, и след изричното противопоставяне на дружеството с отговора на исковата молба висящата недействителност на договора се е трансформирала в окончателна. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които е прието, че представеният с исковата молба предварителен договор с дата 21.04.2015 г. е подписан от ищеца Д. Д. и от Е. С. в качеството му на управител на „Аркадия“ ЕООД и с него „Аркадия“ ЕООД е поело задължение да прехвърли на Д. Д. правото на собственост върху 88 бр. земеделски земи срещу цена 145 000 лв., платима по схемата 14 500 лв. при сключване на договора и 130 500 лв. след сключване на окончателен договор в срок до 21.06.2015 г. По делото е представен и анекс с дата 23.06.2015 г., с който страните са установили, че купувачът е заплатил на продавача първата част от цената в размер на 14 500 лв., но продавачът не е изпълнил задължението да прехвърли собствеността на земеделските земи, поради което дължи неустойка в размер на 50 000 лв., и същевременно са уговорили в срок до 29.06.2015 г. да бъде сключен окончателен договор за продажба. В чл.2.3 на анекса е отбелязано, че към датата на подписването му купувачът е заплатил на продавача останалата част от цената в размер на 80 500 лв. С отговора на исковата молба ответникът „Аркадия“ ЕООД е възразил, че предварителният договор и анексът са антидатирани и съставени за целите на процеса, че са подписани от лице без представителна власт – Е. С., и че отразените в текстовете им суми не са платени реално от ищеца, респ. не са получени и не са осчетоводени в дружеството. След самостоятелен анализ и преценка на доказателствата, събрани във връзка с оспорването на датите на двата документа, въззивният съд е приел възраженията за основателни. Позовавайки се на разпоредбата на чл.180 ГПК, въззивният съд е изразил разбиране, че поради неоспорване на автентичността им предварителният договор и анексът се ползват с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в съдържанието им изявления на ищеца и на лицето Е. С., посочен за управител на „Аркадия“ ЕООД, но не и с материална доказателствена сила относно оспорената от ответника дата на съставянето им. Установяването на достоверността на датите на всеки от двата документа е преценено като съществено за изхода на спора предвид твърдението на ответника, че договорът и анексът са подписани в по-късен момент, след прекратяване на представителната власт на управителя Е. С.. По аргумент от практиката в решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, IV г. о., и в решение № 84/23.06.2009 г. по т. д. № 681/2008 г. на ВКС, II т. о., въззивният съд е счел, че достоверната дата на договора и на анекса подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици – в случая от ищеца, който ще извлече изгодни правни последици от доказването на факта, че предварителният договор е сключен преди заличаването на Е. С. като управител на „Аркадия“ ЕООД на 08.07.2015 г. Въззивният съд е констатирал, че по делото няма неоспорени писмени доказателства, от които да се установява съществуването на предварителния договор и на анекса към отразените в съдържанието им дати - 21.04.2015 г., респ. 23.06.2015 г., както и доказателства за получаване на уговорената цена от продавача „Аркадия“ ЕООД. За доказване достоверните дати на предварителния договор и на анекса ищецът е ангажирал свидетели, единият от които бившият управител на ответното дружество Е. С., но въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че свидетелските показания, които не са подкрепени с други безспорни доказателства, не следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелят С. има личен интерес да свидетелства с цел избягване на неблагоприятни последици от търсенето на договорна отговорност за вреди в случай на уважаване на иска, а другият свидетел е близък роднина на ищеца. Поради изложеното и след като е приложил неблагоприятните последици на доказателствената тежест въззивният съд е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на достоверността на отразените в предварителния договор и в анекса дати и че съставянето на двата документа следва по време датата на заличаване на Е. С. като управител на дружеството - продавач. В зависимост от извода, че предварителният договор е съставен след прекратяване на представителната власт на управителя Е. С., и с оглед разрешенията в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е възприел възражението на ответника за неоснователност на предявения конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД поради недействителност на сключения от негово име без представителна власт предварителен договор, оспорен своевременно от дружеството с отговора на исковата молба. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „ 1. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е всички твърдения, доводи и възражения на страните и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства; 2. По смисъла на чл.180 ГПК изявленията, направени от органен представител на търговско дружество в частен документ – договор, оспорен впоследствие от самото дружество като антидатиран, явяват ли се такива, направени от дружеството, или се считат за изявления, направени от физическото лице – представител на дружеството; Обвързваща ли е страните, подписали частния документ, отразената в него дата“. Приложното поле на касационното обжалване по отношение на първия въпрос е обосновано с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 3/19.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I г. о. и решение № 14/16.03.2017 г. по гр. д. № 2691/2016 г. на II г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За въпросите по т.2 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че поради липса на съдебна практика и на изрично произнасяне от страна на ВС и ВКС отговорът им ще допринесе за точното прилагане на чл.180 ГПК и за развитието на правото. Първият формулиран въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. На първо място, въпросът не кореспондира със съдържанието на касационната жалба, в която няма оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните и при мотивиране на съдебното решение. Оплакванията в жалбата са насочени изцяло срещу изводите на първоинстанционния съд, които не са предмет на касационна проверка и не подлежат на преценка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. На второ място, въпросът не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото, тъй като макар да е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е формирал свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, основани на самостоятелна преценка на доказателствата в очертаните от страните предели на въззивна проверка по чл.269 ГПК, и е отговорил мотивирано на заявените с жалбата доводи и възражения. Съдържанието на мотивите към обжалваното решение не сочи на отклонение от цитираната в изложението практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което по отношение на поставения въпрос не е осъществен и допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и по отношение на въпросите по т.2, задаването на които е резултат от погрешна интерпретация на изводите на въззивния съд за достоверната дата на предварителния договор и правните му последици в отношенията между страните. Първата част от въпроса няма логическа връзка с мотивите към обжалваното решение, в които обективираните в текста на предварителния договор изявления на физическото лице, посочено за управител на дружеството – продавач, са обсъждани като изявления на дружеството, от чието име са направени. Произнасянето на въззивния съд по втората част от въпроса е обусловено от предприетото с отговора на исковата молба оспорване на вписаната в предварителния договор дата, за която ответникът е твърдял, че е недостоверна, без да оспорва автентичността на документа. След съвкупна преценка на доказателствата и прилагане на правилата на доказателствената тежест (при съобразяване на цитираната в мотивите практика на ВКС по приложението на чл.180 и чл.181 ГПК) въззивният съд е достигнал до извод, че договорът е съставен и подписан на по-късна от вписаната в текста му дата, като в зависимост от този извод е отрекъл обвързаността на оспорващата страна – ответникът, от недостоверната дата. С оглед решаващите изводи на въззивния съд въпросите по т.2 не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол и не е необходимо да се обсъжда дали по отношение на тях е осъществена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че аргументите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за необходимост от създаване на съдебна практика с цел точно прилагане на разпоредбата на чл.180 ГПК не обосновават основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието съдържание е изяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 324/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,