Определение № 567 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 482/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. В. и М. Г. И., [населено място] срещу определение № 85/16.05.2011г. по т.д.№ 460/2011г., с което Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отд. е оставил без разглеждане касационната им жалба против решение № 14/19.11.2010г. по т.д.№ 236/10г. на Силистренския окръжен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът ЗК “К.-92”, [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с оглед цената иска от 2075.96 лв., въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Определението е правилно. Въззивното решение е постановено по иск с цена от 2075.96 лв., формирана от дължимо допълнително арендно възнаграждение С изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК ограничението на касационното обжалване изрично е свързано с цената на иска Производството пред касационния съд се счита за висящо от датата на депозиране на касационната жалба – 22.02.2011г., поради което приложение намира нормата на П..26, а не на П..25 от ПЗР на ЗИД на ГПК в сила от 21.12.2010г. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд