Определение № 145 от 02.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1197/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5324/10.08.2011 година от Л. А. К. от [населено място], подадена чрез адв.С. С. – АК Л. и допълнително подадена лично вх. Nо 5410/16.08.2011 година срещу въззивно Решение Nо 171 от 01.07.2011 год., постановено по гр. възз.д.Nо 60/2010 година на ОС-Ловеч. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по делото, както и поради нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с противоречие на обжалваното решение по въпросите: надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място, когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници, без издадено вторично решение на ПК/О. с практика – с Решение по гр.д. Nо 280/2007 година на ОС-Ловеч, Решение Nо 278 от 19.11.2010 година по гр.д. Nо 195/2010 година на ОС-Ловеч., и по въпроса: ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение Nо 229/21.07.2010 г. по гр.д. Nо 195/2009 г. на II г.о.; Решение Nо 839 / 16.04.2010 год. по гр.д. Nо 590/2009 годи на ВКС-II г.о. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация М. М. Г. и Ю. И. Б., с който се оспорва основателността на релевираните с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение .Постъпил е отговор от ответниците А. М. Ц., Ф. П. С., Е. Д. П., Х. Д. П., Х. Н. Г. и л. А. М. чрез адв.В. А. с която се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК, както и от гл.т. на цена на иска, тъй като делото е заведено при цена на иска 1 480 000 лв. и след като винаги следва да се съобрази цената на иска към датата на предявяването му, без да се отчита последващата деноминация на лева. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Изведениете с изложението към касационната жалба правни въпроси имат качеството на обуславящи, а посочената съдебна практика- задължителна и незадължителна сочи на противоречие с дадените от въззивния съд разрешения, поради което са налице установените от закона основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. / сто лева /, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия